Читателски коментари от summer-knight

Мъжете, които мразят жени, и жените, които ги обичат от Сюзън Форуърд, Джоан Торес


Попрегледах набързо книгата и доста се посмях на наивните твърдения в нея. Наистина ли някой сериозно си мисли, че такова поведение е присъщо само на мъжете? Лично съм бил свидетел на няколко връзки, където емоционалният (а понякога и физическият) насилник е точно жената. Клишираното обяснение, че мъжете започват да се държат лошо, защото се чувстват заплашени от по-успешните/привлекателни и т.н. от тях дами е само частен случай. Реалните причини да се стигне до такава токсична връзка са доста по-елементарни: просто единият партньор (това може да е мъжът или жената във връзката) не е поставил навреме граници на неприемливото поведение на другия партньор, от което отношенията им се влошават прогресивно.

Та по-смислените думи в такава ситуация са нещо като „Ако продължаваш така, ще трябва да се разделим“. Ама ако ви върши работа, повтаряйте си глупави клишета като „Всички мъже са еднакви“. Няма лошо.

Игра на тронове от Джордж Р. Р. Мартин


Изказваш се неподготвен. „Комерсиални“ са любовните, криминалните и детските романи. Те генерират най-много приходи: 50 нюанса, Милениум, Алекс Крос и Мечо Пух водят на Мартин с едни 10–30 милиона продажби. Продажбите на фентъзи книги са 5% от всички книги и то благодарение на английските автори: Толкин, Роулинг и К.С. Луис.

Колкото до „самоцелното насилие“ и бруталността, романите са European Medieval fantasy. Периодът според теб случайно ли се нарича Тъмните Векове? Други книги и игри в същия сетинг, с които вероятно не си запознат, са Вещерът, Dark Souls и Dragon Age. Те също не са особено оптимистични, като дъгите и пухкавите зайчета там направо са дефицитни.

А и всеки десети коментар тука е някаква вариация на твоето „в книгите има насилие, който ги харесва е насилник и агресор“. По вашата логика, който харесва кванотва механика, става Макс Планк (и му порастват мустаци). Ами не стават така нещата и това е.

Долината на конете от Джийн М. Оел


Изтрита е забавна дискусия за последствията от употребата на репродуктивните органи, уместно ли е това да го има в книгата и дали това е любов. За мен е любов, защото не всеки акт води възпроизвеждане. Шансът по груби сметки е 50/50. С известни отклонения безопасно е през първата седмица от цикъла (когато пръстенът пътува към Мордор) и през четвъртата (когато пръстенът напуска Мордор). Опасно е през седмица 2 и седмица 3, когато евентуален акт може да доведе до нежелано падане на Средната Земя.

Долината на конете от Джийн М. Оел


Книгата не е нито детска, нито историческа, а най-обикновен любовен/еротичен роман. От туй следва, че е най-честно да я сравнявате с други подобни книги, където красив, популярен сред дамите, мускулест и желан пират/рицар/лорд/крал/капитан се люби с княгиня/слугиня/пиратка/пастирка. По мои скромни наблюдения там се пукат та пушек се вдига и изобщо не се пазят. Не съм срещал в тези книги много реплики от типа „спри ще ме обремениш, добре надупи се“, пък и в истинския живот се срещат дори още по-рядко (особено откакто са измислили главоболието).

Малката кибритопродавачка от Ханс Кристиан Андерсен


Да кажем, че кибритопродавачката е спомената в Дядо Прас, където Смърт дарява подаръци на децата, а за нея дава най-хубавият подарък- живот(бъдеще).

Сблъсък на крале от Джордж Р. Р. Мартин


Ми маняк, ето един полезен съвет: недей да спамиш. Иначе за писане пробвай метода на Стивън Кинг: напиваш се здраво и тогава пишеш, а на сутринта не помниш какво си писал. За корица виж дали можеш да ангажираш Raymond Swanland, или оная френска мацка, дето работи по книгите на Дж. Мартин, ама със сигурност са безбожно скъпи :(

Джейн Еър от Шарлот Бронте


Видях мнения, с които не съм съгласен и дадох контра аргументи, но всеки е свободен да го вижда като излагане, обиждане и извъртане. Нали нарекохме старите издания и език „дразнещи“, „негодни за млади хора“, „нуждаещи се от актуализация“ и още и още. Ако ееднъж наречем тези книги по-малко ценни или пълни с недостатъци, това обхваща и стари издания на Вазов и цялото творчество на бай Уилям, който бидейки автор от преди няколко века е ползвал доста остарял език: thou shalt и такива ми ти работи. Колегата след мен е добавил, че е добре младите да имат достъп до тях и сами да преценят дали ги объркват или са им полезни и интересни. Дотук сме напълно кОлтурни, ама я дай да се сърдим и да си пишем коментари с повече удивителни.

Джейн Еър от Шарлот Бронте


Без да съм езиков гений, сам забелязях, че е имало промени в нашия език на 12 години с помощта на стар екземпляр на „Подъ Игото“ и процес, наречен „мислене“. Но по твоята логика тази книга не е ценна, а Шекспир трябва да повтаря първи клас. Изказвам своето съжаление, че най-накрая сме стигнали американците. Вместо „не яжте салфетките“, ще пишем „не четете тази книга, съдържа вреден за здравето архаичен правопис“.

Игра на тронове от Джордж Р. Р. Мартин


Мислех, че концепцията за събирателно име се учи в първите класове? Нема проблем, ще обяснявам. И доматът и бананът са плодове (събирателно), ама едното се слага в мелба, а другото в шопска. Ю диг? Втори пример. На трабантчето като му сложиш а92, а95 или а98 еднакво ли върви? Все е бензин викаш? Трети пример. Вземаме три книги. Едната е наръчник за инсталация на струг. Дали ще съдържа същото количество любовни трепети, спрямо Среднощни кули и произволен любовен роман?

Игра на тронове от Джордж Р. Р. Мартин


С най-голямо удоволствие и гордост бих си осиновил фентъзито като „мъжка“ литература. Тогава за женска литература остават неща като чиклит и романтики, които почти винаги са писани по модел: безлична патица (без качества, интереси, мотивация и душа) е влюбена в мъж (който е красив и желан от много жени, но пак няма душа, личност, интереси или мотивация) и оттук почват 300 страници измислена и пресилена мелодрама. Имам се не за циник, а за реалист, който осмисля и забелязва очевадните глупости. Та предпочитам грозни хора да въртят мечове с омраза, пред перфектни и бездушни карикатури, въртящи любов.

Деветте принца на Амбър от Роджър Зелазни


Другарю Фракс, твърдението ти, че поредицата е писана за обем е просто глупаво. Всички издания събират няколко книги в един том. Целият обем на поредицата е равен на 2 книги от Огън и лед. Ако наистина си чел поредицата и си забелязал, че някои събития се повтарят циклично, това не е мързел, а умение да си планираш поредицата с книги напред. Сюжетът има елегантна дълбочина, която ти си пропуснал. Част от нея са идеята за циклите, дзен елементите, заигравката с детективските романи и Шекспир, минималистичния диалог и много други. Тъжно ми е само, че ограничението ти до руски автори те прави сляп за красотата на Зелазни и виждаш турски сериали на нейно място. Чел ли си Чудомир и трите кила пироксилин?

Откраднатият сън от Александра Маринина


Кога съм си отговарял сам (от твое име?)? Нещо бъркаш. Пък и щом толкова разбираш от разузнаване, първо погледни ип-тата и после се излагай. А и по твоята смехотворна логика Азимов ако не е виждал роботи и ИИ да не пише фантастика нали? Пък Мартин първо да заколи някой с меч наистина и после да пише Троновете.

Съгласен съм, че творби на век-два може да изглеждат остарели морално, но е смешно да не оценяваш техния принос. Съответно нямаше да има Старкрафт без Дюн и Металика без Блек Сабат.

Откраднатият сън от Александра Маринина


А пък Шерлок Холмс и Филип Марлоу сравнени с Настя, са като чешмяна вода с гроздовата на дядо ми.

Гласът на острието от Джо Абъркромби


Деконструкция в литературата е да вземеш познати елементи (инквизиция, кардинали, дуели) и да ги извъртиш по нов начин (като народните приказки във Вещерът).

Трилогията е пълна с изненади и често се подиграва на фентъзи клишетата, но ако не ти е интересна, не се мъчи. Монца и Герои са самостоятелни истории, пробвай ги и първо тях и може да се окаже, че Джо просто не е твоят автор. А фентъзи авторите с голяма доза оригиналност се броят на пръсти: Бакър и Ериксън.

Гласът на острието от Джо Абъркромби


Без да се заяждам, нищо от горното не е вярно. Динамиката е от силните страни на автора, така че доста неща се случват. Има доста схватки, война, интриги. Заемки от Толкин тук няма. Абъркромби пише dark fantasy, което на теория се води деконструкция на класическото толкиново фентъзи с благородни елфи и зли властелини.

Разбирам да кажеш: всички са много зли, книгата е мрачна и не ми е интересна.