Читателски коментари

Прекрасна книга , прочетох я на един дъх , препоръчвам е горещо , на тези които не са я чели . Цялата поредица е страхотна ,но тези за Зейн и Чейс са ми любими .

И каква по-точно е източно-римската философия, позната на масовия български читател, но непозната на западния? Кои са нейните водещи представители, школи и как масовия читател в България е обучен на тази философия, при положение че не и особено религиозен? Много се съмнявам в подобни твърдения, както и тези за сблъсъците между севера и юга. Няма никаква нужда до ходим чак до Византия за да правим паралели с 20 век. Сблъсъкът на балканските народи е с Османската империя и той е преди всичко екзистенциален, затова ресурси за собствена култура, философия, литература почти не е имало до Възраждането, като и тогава са били доста ограничени. Нещата в Западна Европа са били съвсем различни, но и там не са били еднакви за всички, затова всъщност се случва и ПСВ. При западнярите има ясно фокусиране върху материалния успех, оттам се стига до ограниченост и алчност, което винаги води до война в крайна сметка. Българите са доволни и да могат да преживеят, защото това е било трудно, за тях когато Запада е просперирал с колониите си.

Във „Вълшебната планина“ Ман изважда съвременниците си от техния материален свят и ги анализира без него, в обкръжението на планината и санаториума, на болеста и смъртта, така разкрива елементи на душевността им, които долу, в материалното остават латентни. В последната сцена героя е взет от планината и се бие на фронта, защото планината не предлага постоянен изход за хората от това поколение.

Имаше някои дразнещи моменти,но като цяло поредицата много ми харесва.

Остава само да се намери последната част. The Land of Painted Caves.

Противно на себе си, ще напиша един коментар. То е по-скоро въпрос — как приемате реалността, госпожо? И дали изобщо се заглеждате в нея?

По цял свят има още милиони психично болни извратеняци — феновете на сагата. И впрочем, Джордж Мартин далеч не е авторът с най-вулгарен или най-шокиращ език, нито за жанра, в който се подвизава, нито за съвременната художествена литература. Така че, следващия път като захванете някое четиво придобило световна известност, се позаинтересовайте предварително какво предстои да разлистите, за да не се осакатите допълнително след тези шокиращи слова за детеубийства и инцести.

Любимата ми книга от поредицата! В нея виждам днешната реялност!

Страхотна! Толкова хубава книга не бях чела отдавна!

хубав роман.хареса ми определено.

Началото е между филмов сценарий и общи разсъждения за света на богатите хора. И двете насоки са модни и интересни за млади хора, които искат да се развличат. На мен не ми допада и не прочетох повече.

Романът много ми хареса,държи те под напрежение до самият край. Много съвременно и завладяващо четиво. Препоръчвам! Браво на автора.

Е, абсолютно подвеждащо е да се каже, че е това е прекрасна прикаска за индианци!

Но съм съгласна, че романът е добър и че краят действително е малко претупан.

Страхотна книга! За разлика от първата от поредицата, тази е върха.

Прекрасна приказка за индианци с претупан край.

Интересна трилогия, без твърде много пропаганда, но пък не ме разтресе като други, подобни книги за втората световна война…

Все пак, с леки изключения, би била увлекателно четиво за любителите на този вид литература, а внася и малко жанрово разнообразие.

Приятно четене!

Абсолютно съм съгласна с горния коментар. То всичките й книги на тази писателка са такива. Спирам да ги чета.

:) Защо Келог се смял като му дали нобелова награда за мир ли?

Точно такава класическа литература не е за всеки, поради банални следствия — време, интерес, обща култура, исторически познания или поне познаване на културната епоха. Факт е, че Томас Ман и цялото му поколение автори не познават източно римската философия известна днес като византииска и въпросната творба е малко трудно смилаема за масовия читател в българия. А сблъсъкът на севера и юга (популярен днес като сблъсък на северно и средиземно море) е актуална тема и вълшебната планина е достатъчно красноречива и многопластова за да задържи интереса на всеки грамотен читател. Не прави чест на редица коментарищи да изпадат в краиности с мненията си при наличието на един такъв анализ на психологическата безисходица достигната от западен рим в търсене на доктрина. Лично не ми допадна вкарването на мистика от азия, но е абсолютно логично с оглед на епохата.

Доловимо е неразбирането на „И не само с хляб ще живеете“ и анализът на съпруга на Катя Ман е достоен за вниманието, което му се отделя и след близо 100 години.

Хареса ми. Жалко че авторката няма и други романи.

Романът е прекрасен. Специално този обаче е в превод от руски език. Дълбоко подозирам, че е „пипан“ и обработван. Може би от Корней Чуковски. Съдя по това, че е издаван и превеждан в люти атеистични времена. А всички знаем, че Даниел Дефо, освен всичко друго, е бил богослов. Пък и самият роман е писан по време на господстваща религиозна доктрина във всички сфери на живота тогава…

Фактът, че тук книгата има само хубави оценки, за пореден път доказва неспособността и ограничеността в мисленето на религиозните ни събратя, които дори не се и опитват да прочетат нещо, което е в разрив с техните собствени разбирания. (По-скоро убеждения, защото май „разбиране“ не съответства на сляпата вяра. ) Ще ми се да имаше поне 1 вярващ, който да се престраши да погледне нещата от друг ъгъл и да си зададе някои елементарни въпроси, поставени в подобни книги. Но все пак на повечето от тях им стига да четат (и препрочитат) една и съща книга през целия си живот.

„Най-голямото преимущество на Библията пред всички други книги, които учат на изисканост и добри маниери, е това, че тя първа попада у детето. То се запознава с нея на такава възраст, когато е най-впечатлително и възприемчиво — другите книги по етикеция остават да чакат ред.“

Разкази от този тип започват да звучат все по-актуално…