Читателски коментари (за „Очи от рая “ от Алис Сиболд)

  • 1. metiv (9 август 2015 в 20:05)

    Все още не съм прочел книгата, но ако е поне малко въздействаща колкото филмът, който мина преди няколко години, мога да предположа, че ще бъде разтърстваща.

  • 2. vesi_libra (11 август 2015 в 13:38), оценка: 4 от 6

    Един от редките случаи, в които филмът е много по-добър от книгата!

    • 3. The God Of Tears (19 август 2015 в 01:46)

      Защото филмът е направен от майстор — Питър Джаксън („Хобит“) — който владее до съвършенство визуалната и емоционална среда на една подобна история. Филмът е по-добър и по-въздействащ именно защото е визуално съвършен — красив, но и мрачен, весел, но и жестоко тъжен. В този случай съм съгласен — един от малкото случаи, когато книгата (макар и хубава) е по-слаба от филма.

  • 4. Dee.Gethen (29 октомври 2015 в 01:31), оценка: 4 от 6

    Имам слабост към филмираните книги. Когато филмът е хубав, съм сигурна, че книгата ще е шедьовър. Но в случая — последните сто и нещо страници едвам ги прочетох. По-скоро на инат, отколкото от любопитсво. Краят, по мое мнение, е незаслужено разтегнат.

  • 5. Tanya Doycheva (11 юли 2016 в 19:25)

    Аз съм гледала първо филма, но книгата ми хареса много, не мисля, че краят е разтегнат, защото това е описателна книга да вътрешните емоции и усещания на хората, много чувствена и със сигурност не за всеки.

  • 6. magdalena_lk (9 юли 2025 в 21:24), оценка: 6 от 6

    Много тъжен роман! За убито и изнасилено момиче. Един несправедливо отнет живот на едно невинно дете от изрод. Но романът разказва, че след смъртта си момичето се озовава в друг свят, от който може да вижда близките си и да разбира какво става с тях. Авторът дава представа за продължението на живота на момичето след смъртта й, а не като в други романи и филми като умре някой човек след това е Край и не дават повече какво става с него. Той се споменава само като спомен от близките си. Въпреки тъжната и несправедлива смърт на момичето то продължава да живее и след това. Това, което ми харесва в този роман е че той дава надежда, че има някакъв живот след смъртта и деца, убити по жесток начин като Сузи от романа, но също и за обикновените и бедни хора, които не са станали известни личности, за които винаги ще се говори, независимо колко време е минало след смъртта им. Все пак не всеки става известен, повечето хора са обикновени и неизвестни и като мине време се забравят след смъртта им. Но дано да има друг свят и друг живот за всички хора без значение дали са известни или не и те да живеят там, а не да са само спомен.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.