Читателски коментари

На мен ми хареса, въпреки че на моменти ми главната много ме изнервяше.

От шеста глава на кръвта на епфите липсва края ! ! ! Къде е ? Това са около 20 страници ( хартия ) . Защо ? Това е едно от най — интересните места . Браво !

Нищо. Не. Разбрах. Ама съвсем нищичко. Седя и си мисля на английски: „WTF did I just read???“ Ако това представляват братята Стругацки, не благодаря! Сбогом завинаги!

Невероятно хубава и забавна книга

Предпочитам романите на Джейн Остин. И трите сестри Бронте имат ужасно тегав стил.

Напълно споделям мнението, изказано от колегата. Особено във втори абзац. Иначе интересният сюжет и издържана и реалистична визия на третата книга осезателно страдат от провлачената фабула. Никога досега не съм се приспивал с четене на фантастика…

Прочетох цялата поредица и определено тука няма лоши и добри герой, даже точно обратното.

Най-добро впечатление ми направи богатото въображение на Роджър Зелазни, а места са толкова приказни…

Впечатлена съм! Авторът демонстрира дълбоко познание за женската душевност. Всеки може да открие по нещо от себе си в главата героиня. Определено ме накара да се замисля и дори да си дам сметка за някои интуитивни постъпки… С две думи -харесах книгата!

Страхотна книга!Препоръчвам!Оценка 6 от 6!

Зарафис,

смятам, че доста елементарно бягате от аргументация. Давате оценки и се криете зад ъгъла. Кажете, все пак — ако има какво — защо е оценката? Многоточията не ви харесват? Ще се изненадате, но, докато пишех, оизобщо не съм смятал да удовлетворявам вашите вкусове. Колкото и странно да ви се вижда това…

Многоточието създава сценарна картина — смятам, че изграждам база за раздвижване фантазията на читателя и той доразвива очертаното. И изобщо — мисля, че се получават истории в сценарен тип, с изискване към фантазията да доочертае и оцвети измисления свят в цялостна картина…

И — да, за 13 минути сте минал през трите произведения. Вижте брояча. Предполагам, първата не ви е допаднала, следващите сте нацвъкали с единици за по-пълен колорит. Ваше право е да харесвате или не, но нормално, когато човек не хареса една книга, втора от автора не чете. А вие сте чели… Или поне така разправяте. Целта е ясна…

Фракс,

толкова си може човекът. Има история, разказва я и — толкова…

нт,

извинете, бихте ли ми показали къде Зарафис ДИСКУТИРА? Благидаря и извинете за тежкия труд, който ви предстои.

А повече неща от тоя, дето си е лепнал ник генек /от десетина години поне/ — в genek.info

Грабна ме още от първата страница. Сякаш ме вкара в друг свят — топъл, далечен, уютен и не ми се искаше да го напусна. Беше ми изключително приятно да я чета и не не бързах да я свършвам.

Благодаря за ’профайлинга’ и съветите!

Трогнат съм от това, че обръщате внимание на скромната ми личност.

Бихте ли ми предложил и нещо да взимам? Вещество някакво?

Албания беше референция към един лаф от едно време за албанските реотани, но вие може би сте млад.

нт,

Албания!?? Ха-ха…

За Бразилия става дума, не за Албания. Кой иска да види Албания?

Иначе смятам, че не бива да стреля те по всеки с вашето познание. Вашето солиптично познание не само пречи на вас, но и на другите хора. Като отхвърляте възможността да има различни от масата хора, вие по този начин поглъщате тези колебаещите се на границата. Очаквате от тях по определен начин да мислят и пр. и така ги ограничавате и ги принуждавате да се слеят с вашите изисквания.

Наистина конкретният по-горе читател, митака или нещо подобно, е краен дразнител, в съответния коментар иронизира (което също дразнещо) по-горен коментар, но можете сами да видите в други негови коментари сериозността му в писането на глупости, в частност „Клетниците“. Но защо трябва да отговаряте веднага на този дразнител, така да го наречем, толкова ли не можете да се сдържате? Прекалено лесно някой може да вид провокира, което лошо говори за вас. Внимавайте вашето състояние да не премине в мания, ако не е вече. Първо трябва да изградите в себе си търпимост, хармония и след това се изправете срещу глупостта и несправедливостта на света, но по-интелигентен и достоен начин. Има интелигентни хора в България, но достойните са малцина.

Прекрасна книга с толкова силен край. Горещо препоръчвам.

Може би ви е време да погледнете и тази: http://chitanka.info/text/22917-svjat-naselen-s-demoni

Книгата е страхотна, но не очаквах такъв край.. Някак си го представях като ’ и заживялии заедно извън границите на забраните ’ … И се пак искам да знам дали ще може да се качат и дтугите две книги от трилогията..??

Преводът ме отказа да чета.. Напомня бездарните субтитри, на които имам нещастието да попадам понякога.

Радвам се ,че случайно попадна на тази книга и я прочетох.Написаното в нея ме обогати духовно и ми даде отговори на въпроси ,които ме вълнуваха.Препоръчвам я на тези които се интересуват от алтернативно познание.

Да, Селинджър!… Но аз не чета Селинджър. Въобще не чета, кой е казал, че чета? Селинджър конструира мост. Неговите произведения са просто едни мостове, които те отправят… Къде? Към космоса, безкрай? Към себе си? Забравете…

А може би рисува точки в безкрая, които ние трябва да свържем, осъществявайки сложна фракталност като картините на Полък

„Синият период на де Домие-Смит“!… Сещам се за синият период на Пикасо. Защо? Може би защото създава у мен същия дълбок и богат спектър от чувства.

Този разказ на Сел (наричам го така не защото се правя на интересен, а защото го чувствам много близък) за пореден път ме накара да се идентифицирам, и то много силно, с лирическия герой — Жан де Домие-Смит.

Всяка дума е истинско наслаждение. Струящата се от творбата наситената емоционална и емпатийност се интроецират в теб. Вече не си същият.

Фрагментарността на произведенията на Сел ги правят съвършени. Ако има такова нещо като съвършенство, то това са творбите на Селинджър.

Книгата е невероятна, макар че не съм особено обективен поради сходството на личния ми опит с този на Стивън. Исках само да изкажа съжалението си, че заглавието е преведено толкова буквално, защото далеч по-подходящ превод би бил „Портрет на твореца като млад“, все пак Стивън е поет, а и фамилията му Дедалус звучи много дървено, трябвало е да се преведе или буквално — Дедал или да се следва английското произношение „Дидълъс“. Естествено, давам си сметка, че подобна буквална транслитерация е взаимствана от Руската практика и характерна за периода, през който е издадена книгата.