Играчът на играчите от Иън Банкс
Благодаря ти Ifrit, който и където и да си!
Случайно мернах коментара ти, скролвайки покрай безкрайните коментари за любовни романи…
Незнам дали авторът и книгата са за всеки вкус, но при мен удари в десетката. Аз бях чел само „Фабрика за буболечки“ (един от най-добрите хоръри които съм чел, а аз чета Кинг, Кунц и Брусоло) и нямах и ни най-малка представа, че авторът пише научна фантастика… и то любимия ми вид! Нямам търпение да намеря другите 8, оправи ми деня! Баси оправи ми месеца!
Фюри от Лорън Донър
О,Божеееее!Страхотна книга!Нямам търпение да прочета и другите.
Падането на Рийч от Ерик Нюланд
Страхотна книга!
Има ли някой , който да е разгадал защо се разминават датите с 10 години?
През 2552 година говорят за преди 25 години — т.е. за 2517 г.
Онази нощ от Линда Хауърд
От скоро чета книгите на Линда Хауърд и страшно ми допадат. Но тази определено ще влезе в графата ми „любими романи“. Историята ме трогна толкова, че на моменти не сдържах сълзите си. Диалозите между главните герои са забавни и остроумни. А любовта, породена от омразата, ми е любимият сюжет. Единствените ми забележки са, че накрая историята свършва много набързо, някак притупано и авторката не дава описание на дрехите на главната си героиня, а това според мен е много важно за читателите, да могат да си изградят по-ясна представа за външността на персонажите.
Монахът, който продаде своето ферари от Робин Шарма
Съгласна 100 % с Ковачев84! vova4ka, нищо не става случайно, нищо, нито едно нещо по белия свят! Щом е трябвало да минете през чистилището на отчаянието, за да се случат нещата в живота Ви, значи Бог Ви е дал урок. Добре е да го разберете и научите, иначе ще Ви го дават пак и пак. И аз говоря от личен опит.
До Чикаго и назад от Алеко Константинов
Извинете за граматичната грешка на второто изречение. Пиша бързо и не съм забелязал.
На мен също ми харесва, просто ти трябва малко въображение за да я разбереш. От тип ,,скучни" е, но пък самата история на е! Всъщност съм на 10 години, но пък чета и такива книги и ми харесват.
Аз съм легенда от Ричард Матисън
Д,
Просто филмът ми хареса повече…
Не съм искал коментарът ми да прозвучи неуважително към автора.
Но поддържам мнението си , а то се основава на база сравнение с книги на Азимов, Кларк, Саймък, Хърбърт, Толкин, Лукяненко и други, които са успели да ми изградят някакви критерии.
Препоръчайте ми нещо интересно в тази насока ако имате желание и възможност?!!
Благодаря предварително!
Лека.
Огнена Сиена от Дейвид Морел
Първата беше " Петата професия " и никак не съм впечатлен.
Имаше много неточности, не познаване на спецификата на професията ( оръжия, пораженията върху човешкия организъм и психика, бойни техники и тн. ) Прочел съм всичко, което съм могъл, на Лъдлъм, Форсайт, Кланси, Лий Чайлд, Айслър, и сега чета Силва. Има и други но тези ми идват на ум сега…
Разликата в стила между горе изброените и Морел, е меко казано огромна. Дано не ви засегна, че всеки си има любими писатели и книги ?!
Ако има нещо — съжалявам.
Но ще се вслушам в съвета ви и ще почна трилогията.
Благодарение на коментарите и форума си намерих страхотни книги и автори.
Благодаря и лека !
Прекрасно четиво. С прости думи и примери, абсолютно не натварващо. С уважение към неразбиращите я. Прочетете я пак. Както и в самата книга е споменато, отговорът се намира във въпроса. Някой спомена, че „в отчаянието е станало чудо“ и животът се е наредил. Животът е пълен с изключения, чудото идва, като светкавица, затова е чудо, но дали няма предистория, която пропускате? Мозъкът ни е устроен да търси обяснение за всичко на основа възгледи, възпитание, опит. Когато липсва разумно обяснение в хаоса придаваме ВИСША стойност на нещата. Добре прочетох написаното и не намирам, че авторът натрапва т. нар. позитивно мислене непременно. Споменава се болката, страданието, опитът, добродетелите и да, позитивно мислене, но не под формата на самозаблуда, има разлика мисля. Пише за себеизследване,поглед към лошото в живота, дисциплина, навици, характер, и т.н., та не е ли това самокритика, която според вас липсва?. как да мислим освен позитивно? И много ми се натрапи примерът със стоманеното въже. Нещата са много комплексни, изикващи време. Прочитате книгата, когато „бурята е отминала“ при вас. Ами ако я бяхте прочели преди 20 години? Дали нямаше да съкрати страданието ви с уважение, не знам историята ви. И представата за божественото се крие вътре. Опростен живот, скромност, състрадание, добродетели, семейство, даване и получаване, не е ли това БОГ.? Прости притчи за осъзнаване , приемане и действие…..
„Братството на розата“ и „Петата професия“, според мен си заслужават четенето.
„Братството на камъка“ го възприех по-скоро като римейк на „Братството на розата“.
Чел съм ги доста отдавна, когато подобни книги бяха рядкост, така че може оценката ми да е повлияна и от този фактор.
Анатомията на Питър от Джош Базел
Подведох се от коментара ти и я свалих, прочетох, …и останах много-доволен!, хахахаееаа, …Благодарско, мен!!!
Много жалко, че сте я качили тук. Чете ми се на хартия. Така никой няма да я пусне отново :(
Подхванал си грешните книги. Тази специално му е от най-слабите. Прочети „Първа кръв“, „Братството на розата“, „Братството на камъка“, "Мисията „Нощ и мъгла“, „Петата професия“ и „Единственият оцелял“. Има и други много добри негови книги.
Бяло цвете от Жаклин Рединг
Много е добра, интересна, динамична. Героите ми харесаха. Заслужава си да се прочете.
Малката стопанка от Джоана Лейн
Отврат…Толкова глупави хора, като героите едва ли съществуват!
Игра на тронове от Джордж Р. Р. Мартин
само ще добавя че основният начин в уикипедия по който е представен Тирион е The Imp. Което няма нищо общо с Дяволчето, а по — скоро с Гнома или да речем — с Джуджето, въпреки че пак няма да е съвсем точно.
Началото бе много добро, но Мартин го хвана мързела….сега само добавя нови и нови линии, и се чуди как да изсмуче още пари от читателите си.
Гадно.
Иначе превода не е чак толкоз добър рейндъжрите/щурмоваците са преведин като обходници.
На места някои крепосит са преведени — Зимен Хребет, Кралски Чертог, Краличина Порта, Девичи Свод, а други — не. Редфорт/Червена крепост/Дредфорг /Крепостта на Ужаса/, Айрънуууд /Желязна Гора/, Мистик Ууд /Мистична гора/, Харънхъл/Замъкът на Харън/
Начина по който са преведени имена като Хурин/Корин или Джейми/Джайм е просто ужасен. Церсей няма нищо общо, най-близко е до Кирка.
личи си че някой е бързал. Но това не е първи път да съм недоволен от превод на Бард
Вече втора книга от този автор и едва успявам да я дочета като прескачам не само абзаци, но и цели страници.
Някой ми го беше препоръчал като подобен на Р. Лъдлъм , но е далече — далече…
Властелинът на Пръстените от Джон Р. Р. Толкин
Властелина на пръстените е задължителна за всеки фен на фентъзито , максимална оценка
давам за пръв и единствен път.
Много хора я сравняват с Песен за огън и лед или Игра на тронове както е по известна ,но за мен властелина е недостижим
Читателски коментари