Страхотна книга, чете се пефектно на един път. Влизаш в кожата на Невил от първата страница и самотееш с него до последната.
Много ми хареса край. В стил ,,Зоната на здрача’’ е.
Книгата е много приятна и интересна.
Това чудовище на корицата не е много подходящо за същността на книгата.
Обикновено книгата почти винаги е много по — интересна, истинска и всеобхватна от екранизацията…
В случая уви не е така.
За първи път съм толкова разочарован.
От друга страна съм приятно изненадан от таланта на сценариста успял от толкова малко, да направи нещо толкова сполучливо, на фона на останалата холивудска апокалиптична боза.
Ето един пример за това как от нещо неособено сполучливо може да се роди нещо хубаво.
Stas Kirov,
Толкова несъгласен с нечие мнение отдавна не съм бил. Филмът беше съшит от тъпите холивудски постулати за екшън и постапокалиптичен трилър. Безумно клиширано беше това с опитът да намери лек за „чудовищата“. Защото същината на книгата е смяната на възприятията, социалната деформация и трансформация, след която човек и чудовище разменят местата си. Съгласен съм с Лиляна, че корицата е много неподходяща, тъй като книгата надскача рамките на жанра многократно.
Толкова съгласен с нечие мнение отдавна не съм бил. :) Преди няколко дни попаднах на коментарите тук за „Легендата“ и като ги прочетох направо не ми се занимаваше да отговарям. Реших че никой няма да ме разбере. Благодаря ти че си го направил вместо мен.
Д,
Просто филмът ми хареса повече…
Не съм искал коментарът ми да прозвучи неуважително към автора.
Но поддържам мнението си , а то се основава на база сравнение с книги на Азимов, Кларк, Саймък, Хърбърт, Толкин, Лукяненко и други, които са успели да ми изградят някакви критерии.
Препоръчайте ми нещо интересно в тази насока ако имате желание и възможност?!!
Благодаря предварително!
Лека.
Авторите, които си цитирал пък мен не ме забавляват. Аз по-скоро бих се спрял на Пикник край пътя (единствената на Стругацки, която харесах), Книга за Лейбовиц, Лявата ръка на мрака, почти всичко на Филип Дик, Магьосникът от Землемория. Просто според мене това са фантастики с добавена стойност и фантазьорският елемент не е просто фон ами има реално значение за замисъла на автора. Той го е използвал умно, без да влиза в излишности. Прочети Магьосникът от Землемория и съпостави с Хари Потър например.
Много благодаря !!!
Тъкмо я бях позакъсал с идеи за фентъзи и/или фантастика и предложението ми идва съвсем навреме.
В романите на Саймък се среща такова преплитане на двата жанра и ми хареса.
И в някои на Лукяненко има такава моменти…
А Хари Потър не съм чел и за това няма как да сравня.
Но ще му дойде времето.
Лека !
Много жалко, че сте я качили тук. Чете ми се на хартия. Така никой няма да я пусне отново :(
Романът ми хареса. До толкова, че не повярвах колко безразлични ми бяха разказите поместени след него (особено „Сирени“ и „Възбуда“).
Хрумката на автора за кръстовете и огледалата, и тяхното влияние над вампирите, беше доста остроумна. Допадна ми.
Романът е много различен от филмовата адаптация с Уил Смит и си заслужава — това го казвам за тези, които не биха чели историята, защото са гледали екранизацията.
Филмът няма нищо общо с книгата
Аз също обичам да чета книги на хартия. затова си свалям на компютъра книгите в ТХТ-формат, разпечатвам ги с принтера на 1/2 странца А4, нарязвам ги и си правя собствени книжки в папки. Хартиени. Даже понякога отпечатвам обложката на книгата и я залепвам на папката. Имам вече библиотека с над 100 заглавия, на хартия.
Малко бях скептичен с оглед цялостната картинка от която трудно може да се изкара книга, а и вече бях гледал филма. Все пак книгата и филма доста се различават и изобщо не съжалявам, че я прочетох. Книгата си струва, а края ще ви изненада.
Прочетох книгата с оглед, че имаше хора които я намират за пика в произведенията на Матисън. Въпреки това аз не я намерих за книга с особена дълбочина — наистина е кратичка.
Изменянето на цялата представа за нормално и как изведнъж от хауса и безумието на вампирите да се въздигне в началото на цивилизация е описан в края на творбата както и какво се случва с Невил след това. Цялото нещо става доста бързо и просто няма време да грабне читателя. Малко става ясно коя е Вирджиния и защо има такова въздействие над главния герой. Самотата му можеше да се представи по-добре. Все детайли които за мен липсваха като читател и все едно четях черновата на това което трябваше да е завършеното произведение. Може и в мен да е проблема, защото обожавам романите на Кинг където се случва точно обратното.
Творбата не е лоша, но със сигурност не е толкова добра колкото очаквах след като слушах ревюта за сравнение между този роман и Дяволската къща (хареса ми повече).
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.