Страхотна книга!Променя те към добро,променя песимистичното мислене ! Благодаря на Робин Шарма !
Книгата е учебник, от която човек се учи! Благодаря за урока!
На мен ми беше ужасно трудна за четене, чел съм доста книга в жанра, но тази просто ме изтормози и издразни, автора постигна чудото да оставя започната книга недочетена.
Абсолютно вярно! Аз също не я дочетох, тегаво четиво се оказа книгата.
Книгата създава впечатление на даваща мъдрост, но всъщност е доста подвеждаща. Ще ви кажа защо. Тя не е по-различна от тези на Кехоу, Луиз Хей и др. подобни. Тя ни втълпява, че трябва да мислим избирателно. Лишава ни способността да се съмняваме, да критикуваме. Втълпява ни, че трябва да се отричаме от негативните мисли.
Всъщност това е доста опасно, защото ни затваря съзнанието. Прави ни податливи на манипулиране. Ако се замислите негативните мисли, съмненията, критиките си имат своята роля и потискайки ги ние се лишаваме от техните ползи. Те са знак, че нещо не правим както трябва. Пренебрегвайки ги, ние се лишаваме от възможността да бъдем известени, когато вървим в грешна посока. Иначе ако ги нямаше, можем да си вървим в тази посока с години и дори да не разберем, че не правим нещата правилно.
Изчел съм всички книги за позитивното мислене, прилагал съм с години техниките, бях най-ревностния им почитател и си мислех, че ще ми донесат успех, но те всъщност само ме заблуждаваха, че имам такъв, а всъщност се превърнах в развалина. И точно когато се отчаях, стана чудо и от нищото постигнах всичко в живота си. Всички успехи съм ги постигнал лесно в отчаянието си, а не когато съм визуализирал и мислил позитивно, дори това ми е създавало още по-големи проблеми. Защото визуализирайки, ние знаем, че това не е нашата действителност и визуализацията само ни напомня, че нямаме това, което искаме.
Обяснението е много просто, когато човек се отчая, той се отказва от всички начини, които знае, за да постигне успеха. Тогава се обръща към Бог, защото нищо друго не му носи успех. Тайната на успеха е в обръщане ИЗЦЯЛО и САМО към Бог, също и в незнанието. Само Бог знае кой е пътя към успеха и никой друг, защото той не е логичен и не е универсален за всеки. Незнаейки, ние се отваряме към истината, към посланията на Бог. Лошото в нашия живот, не трябва да го отричаме, а трябва да обичаме, защото то е знак от Бог, че нещо трябва да променим. Но какво точно трябва да променим, пак Бог ще ни подскаже, след като сме се обърнали към него молитвите си. Точно затова когато човек е отчаян, казва най-качествената си молитва, защото той вече е пробвал всичко и НЕ ЗНАЕ кое ще му помогне и казва „САМО ТИ, Господи, знаеш“.
Един парализиран приятел ми каза:
— Рано или късно ще стане чудо в живота ми!
— Откъде го знаеш?
— Разбрах от това, че загубих надежда. Отчаях се от човешките неща.
Когато хората и земните неща спрат да бъдат твоя надежда, Бог става твоя надежда, започваш да се обръщаш в друга посока, да гледаш към небето, да вдигаш очите си нагоре, да викаш силно или да мълчиш, и да плачеш с тих плач, който обаче докосва Бога и разтърсва небесата.
Ако се отнесеш правилно към тази безнадежност, ако я видиш с добро око и не се потопиш в егото си, в депресията си, в унилостта ти, в отчаяността си, а я превърнеш в завой към Бога, в знак за богоявление, да почувстваш Христовото докосване в онзи час именно сега, когато си на ръба на пропастта, да не се предадеш, а да почувстваш, че си окрилен и започваш да се приземяваш, вместо да се олюлееш, това е най-хубавият момент в молитвата. Най-добре се моли човекът, който е изпълнен с болка и е загубил надежда. Той може по-лесно да говори на Бога и да бъде чут.
За мен по-голямата част от твоя коментар е много на място до момента, в който започна да обясняваш за Бог. Много хора се отдръпват веднага щом стане въпрос за „божии неща“.
По-скоро нещата се случват така, защото човек трябва да придобие определен житейски опит през земния си път. Отдавайки нещо на някаква сила, в повече случаи, оставя у хората впечатление, че човек прехвърля отговорността на някой друг и по този начин бяга от отговорност да взема сам за себе си решения.
Въпросната книга и подобните на нея могат да помогнат на хората малко да разчупят светогледа си и да видят, че има много варианти да постигнеш нещо, което желаеш.
Това за Бог, което написах не е случайно. Имах странно преживяване и се убедих, че го има. И да, решенията са извън нас, а не вътре в нас. Няма да ме разбереш и ще се опиташ да ме обориш, но само ти казвам, че нищо от написаното не е случайно и е доказано от личния ми опит. Наясно съм, че някои се смущават от думата „Бог“, защото и аз самият се смущавах, но някои събития в живота ми ясно показаха, че съществува нещо ИЗВЪН нас, което много помага. Дръг е въпросът как ще пожелаеш да го наречеш. Наречи го Вселена, ако ти е по-удобно, или както си пожелаеш, но в същността си то си е дно и също.
Прекрасно четиво. С прости думи и примери, абсолютно не натварващо. С уважение към неразбиращите я. Прочетете я пак. Както и в самата книга е споменато, отговорът се намира във въпроса. Някой спомена, че „в отчаянието е станало чудо“ и животът се е наредил. Животът е пълен с изключения, чудото идва, като светкавица, затова е чудо, но дали няма предистория, която пропускате? Мозъкът ни е устроен да търси обяснение за всичко на основа възгледи, възпитание, опит. Когато липсва разумно обяснение в хаоса придаваме ВИСША стойност на нещата. Добре прочетох написаното и не намирам, че авторът натрапва т. нар. позитивно мислене непременно. Споменава се болката, страданието, опитът, добродетелите и да, позитивно мислене, но не под формата на самозаблуда, има разлика мисля. Пише за себеизследване,поглед към лошото в живота, дисциплина, навици, характер, и т.н., та не е ли това самокритика, която според вас липсва?. как да мислим освен позитивно? И много ми се натрапи примерът със стоманеното въже. Нещата са много комплексни, изикващи време. Прочитате книгата, когато „бурята е отминала“ при вас. Ами ако я бяхте прочели преди 20 години? Дали нямаше да съкрати страданието ви с уважение, не знам историята ви. И представата за божественото се крие вътре. Опростен живот, скромност, състрадание, добродетели, семейство, даване и получаване, не е ли това БОГ.? Прости притчи за осъзнаване , приемане и действие…..
" Втълпява ни, че трябва да се отричаме от негативните мисли."
посмъртно не мога да прочета подобна книга, но наистина ли това е едно от посланията на книгата — че трябва да се отречем от негативното мислене.
Благодаря на Робин Шарма за тази прекрасна книга. за мен тя е вдъхновение за новото начало на моя живот. Радвам се, че я изучих и съм щастлива да живея и да се радвам на всичко край мен.
БЛАГОДАРЯ!
Oтровата на натрапчивите негативни мисли руши определен орган /наи често черния дроб/руши взаимоотношения блокира въображението смелостта за движение към промяна.Техниките да се излезе от този омагиосан кръг са много полезни.Индивидуално е времето за което ще успее човек да отскочи чрез техника/и/.На мен ми беше необходима година да променя мисленето си за да променя деиствията си и резултатите доидоха.Но имам нужда от време на време да прочитам нещо от рода .Поднесено като лично преживяване и споделено с приятел е много приемливо.Да казвам си Бог пред мен и аз след него ,Вярата усилва смелостта
Мисля, че черния дроб се уврежда от алкохола:)
Прочетох коментарите като предварително проучване за книгата.
Ще я прочета и тогава ще имам окончателно мнение.
Не ме плаши идеята за Бог.
Благодаря , че го споменахте.Всички ние имаме нужда от Него, Той от нас не.
Книгата е страхотна, прочетох я тук и след това си я купих за да я имам. Изключително увлекателна и поучителна, прочетох я на един дъх, чела съм и други романи с подобна тематика, но този ме удиви. Моля прочетете я, няма да съжалявате :)
Книгата е повече от добра а тези които не я разбират май не са готови или не са дорасли за да я разберат.
Съгласна 100 % с Ковачев84! vova4ka, нищо не става случайно, нищо, нито едно нещо по белия свят! Щом е трябвало да минете през чистилището на отчаянието, за да се случат нещата в живота Ви, значи Бог Ви е дал урок. Добре е да го разберете и научите, иначе ще Ви го дават пак и пак. И аз говоря от личен опит.
Страхотна книга!
Книгата ми хареса. Оказа се, че в живота си спазвам всичките насоки за смислен живот, дадени в нея. И четенето е едно от тях, скъпи приятели…Разбира се, винаги има неща, които ме натъжават и разочароват, както и болки, които никакви рецепти не могат да притъпят.
Много поучителна книга! Прочетох я с огромен интерес!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.