Читателски коментари

Повестта на Иван Вазов е много интересна и аз я чета с голям интерес. За мен Вазов е страхотен писател. Той има много хубави творби като"Под игото","Една българка","Немили-недраги" и др.

Много забавна и много правдива книжка :) ! Препоръчвам да се прочете от всички родители с болни амбиции .

Димитър Димов е от малцината български писатели, които звучат универсално. Романът е уникално добър.

Що се отнася до комунистическата линия, всеки който се е ровил малко знае ,че Д.Димов е бил подложен на чудовищен натиск от партията и Съюзът на българските писатели, повечето от които самодоволно са се изживяваи като корифеи на социалистическия реализъм , а и са му завиждали: известно е, че първата версия на романа е била хит на времето и се е четяла масово, разпитайте по-възрастни четящи хора.

Онези, които не са живели в годините на соца не знаят какво правеха другарчетата с хората, как мачкаха душите и достойнството им, съсипваха бъдещето им. Нямало е как да се противопостави Димов, а и самият той е бил член на БКП, за което вероятно впоследствие горчиво е съжалявал.

Но талантливият човек е талантлив. Всички персоннажи от наложената на автора комунистическа сюжетна линия са схематични фанатизирани образи. Нужно е да се чете между редовете, за да се долови колко фино авторът се е надсмял над своите „ментори“ .

Анотация може ли някой да напише :)

Любима детска книга.

Мен ме подтикна да споделям мнение това предходното „примитивен роман“, директно оплюване, което не знам от какво е продиктувано, и затова предположих, че е от недостатъчно запознат човек, в духа на други оплювания и пренаписвания на историята. То не че по-старата история е вярна, но колкото повече време минава, толкова повече се увеличава съчинителството. Извинявам се, че не говоря повече за романа „Тютюн“, защото съм го чел отдавна и е необходимо да го препрочета. Помня основните линии и впечатлението си, че ми е харесал. Относно Димов смятам, че е бил достоен човек и е бил искрен в идеите си. Също така след намесата на цензурата е дописвано, а не рязано, така че могат да се правят изводи.

Г-н Стоименов, другар не съм, тъй като съм стигал само до пионерска връзка, а след това учителките станаха госпожи. В армията съм служил малко, но и докато бях там прочетох доста книги. Не съм членувал никога в никаква партия. Впечатления от минали времена имам от близките си, като майка ми е виждала Димов на живо и е чела първото издание на романа. Не знам колко е вярно за „потомствените тютюноработници“, но явно имате идеологически различия с автора. Моите предубеждения са по-малко и затова ще взема предвид препоръките. „Хайка за вълци“ е хубава, „Иван Кондарев“ я имам, но не съм я чел, а за другата книга от Васил Попов не знам нищо. Даже мислех, че „Кондарев“ се счита за по-комунистическа книга от „Тютюн“.

Само едно уточнение — евнусите в султанския харем, макар и да са нямали топки, все пак са имали п*шки1 способни на ерекция, и са изпитвали удоволствието от секса. Единствено не са можели да забременяват жените, с които го правят. Та евнусите са правели секс с жените на господаря си, дори това в известна степен се е толерирало., А благодарение на интимните си връзки някои от тях в определени периоди са били "Сиви кардинали" упражняването на скрито влияние в политиката. Така че евнусите не са адекватен пример за сравнение.

Браво, точно казано

Доста обикновена на фона на шедьоври като Не е за старци тук и Кървавият меридиан. Втората я няма преведена на български език. Кормак ще се чете след време така, както четем днес старите майстори. Не споменавам имена, за да не правя излишни асоциации.

Лявата ръка на мрака и Освободеният също са много стойностни книги. Втората най-вече заради обърнатата парадигма — тоталитарната планета беше по-свободна от капиталистическия свят. А първата прилича на Магьосника, защото главният герой е като дете, попаднало в света на възрастните.

Горещо ви препоръчвам тази книга, ако харесвате старите исторически любовни романи.

(Ако сте гледали филма, от 1951-ва година, то знайте, че този филм е пълен боклук, и няма нищо общо с многопластовото произведение на Ричард Блакмор.

— Ще останете приятно изненадани от книгата! :) )

Нямам търпение да прочета и следващите книги от поредицата! За пръв път вампирите са пресъздадени от подобна гледна точка. Благодаря за добрия превод и труда!

Добро трилърче. Дори съм на мнение, че любовната история е леко излишна.

Много хубава книга ,чете се на един дъх ,завладяваща и интересна от начало до край .

Хареса ми……. различна гледна точка. Но….. кога ще прочем следващите?

Лас Вегас и Холивуд една и съща книга ли е? Книгата е хубава ,въпрос на лично мнение и разбиране.

Това беше най-долнопробната,лишена от богат изказ,посредствена книга,която съм чела.Никога повече няма да се докосна до Луиз Бегшоу.

Четох книгата лятото и си казах, че задължително трябва да намеря останалите книги. Хареса ми без значение, че не е първата и се надявам да не съм пропуснала много.

Чета, чета, чета… Благодаря на екипа на „Читанка“ за предоставената ми възможност. Тръпки ме побиват.

Но се питам — каква е тази загадка на „руската душа“, по чиято сила авторът на това колосално произведение в залеза на дните си прегърна великоруския шовинизъм и в инвалидна количка отиде да целува ръка на Путин? Та това е все едно да си плюеш в лицето… „Все едно“ е излишно, но няма по-пряк израз.

Де да имаше в българската литератува повече такива примери на „примитивни романи“ с „купища лъжи несръчно прикрити под формата на роман“, които да са толкова майсторски написани и с такова дълбоко виждане на вечните български проблеми. Няма обаче, има хиляди плитки еднодневки, на които единствено компютрите помнят имената и кои са авторите им. Нито идеологиите им помагат или пречат, нито времето в което са написани им е дало или взело нещо специално, просто бездарността и конформизма на авторите са достатъчни за да изчезнат сякаш никога не ги е имало.