Читателски коментари

Викинг от Кони Мейсън

Биб (8 декември 2016 в 08:58)

Хубава книга не натоварваша, леко четиво интересна история. Беше ми смешно големи свирепи мъже а ги е страх от магии :) Заслужава си да се прочете! :)

Русия на Путин от Анна Политковская

Марина_Г (7 декември 2016 в 21:23), оценка: 6 от 6

Книгата е много силна и като съдържание, но най-вече като послание — това смъртоносно безумие не трябва да продължава! Не мога да коментирам доколко са достоверни нещата, защото по принцип не се интересувам много от политика, но дори и една трета от историите да са истински, пак е ужасяващо доколко животът на обикновения човек не струва абсолютно нищо в битката за власт на силните.

Езикът на цветята от Ванеса Дифенбо

kalanova (7 декември 2016 в 18:26), оценка: 5 от 6

Тази книга е от тези, които докато ги четеш все едно не се случва нищо. Но в момента в който я оставиш и асимилираш напълно всичко което си чел и искаш да вземеш книгата отново.

Книга за самотата, за детство без родители и последиците за цял живот от нещастното детство. Много хубава книга!

Френска коприна от Сандра Браун

mim_jolly (7 декември 2016 в 16:59), оценка: 6 от 6

Жестока книга !

Голямата новина от Сандра Браун

mim_jolly (7 декември 2016 в 16:58), оценка: 6 от 6

Страхотна книжка, давам 6 не защото има толкова непредсказуем сюжет, напровтив -обратното, а защото е истинската, красива романтична история…за която всеки мечтае. Струва си да я прочетете. На един дъх се чете :)

Жена за обесване от Пънар Кюр

yanica (7 декември 2016 в 16:01), оценка: 4 от 6

Докато си затваряме очите пред несправедливото обществено мнение ," Ангелите" ще са в калта, а момчетата ще са в затвора, защото се държат като мъже преди да имат право,но по дълг да сърцето.

Огледален образ от Айзък Азимов

Кирил Методиев (7 декември 2016 в 15:25)

Много хубав разказ на Маестрото, като допълнение към „Стоманените пещери“ и „Голото слънце“ и писан преди „Роботите на зората“ и „Роботите и империята“, ако не се лъжа. Познатите герои и старата тръпка. Браво, оценка 6.

Само за пореден път „прекръстваме“ Бейли, но какво да се прави:)) Тук е Илайа. С малко чувство за хумор да си припомним, че той бе последователно Илия, Илайджа, Елайджа и сега Илайа…:))

Тайната на сътворението от Том Нокс

sonique (7 декември 2016 в 03:08)

Книгата е забележително увлекателна и до средата й се радвах, че попаднах на нея. Сега, в 3.10 през нощта, съм твърдо убедена, че хората сме най-голямото зло, което е сполетявало тая земя и независимо от интригуващия замисъл на книгата, инфото за обичаите на ацтеките и другите подобни, ми е в повече. Защото си истина! Защото злото е у нас и не мога просто да спра телефона, от който чета, да си легна и да забравя какви изроди живеят сред нас!!!!

Дървото на живота от Катрин Алрид

Asi (6 декември 2016 в 21:42)

Истински истории от живота, разказани с много нежност и искреност. Красиво!

Принцът тигър от Сандра Браун

galia (6 декември 2016 в 14:35)

Приказката за пепеляшка с привкус на арабски, наивно романтична и изцяло нереалистична, но пък……..сладникаво очарователна!

Нежна е нощта от Франсис Скот Фицджералд

ananda (6 декември 2016 в 11:51)

Хареса ми много извода: „Всеки е толкова чувствителен ,че трябва да го пипаш с ръкавици.“,както и ползването на понятието " гастропад".

Пустинно цвете от Уейърис Дайри

хихохи (6 декември 2016 в 11:47)

Да, книгата е много добра! Прочетох я на един дъх, много е увлекателна! Но след нея Уеърис е написала още 5 книги, поне така пише в уикипедия. Някой знае ли дали са преведени на български език?

Воля от Митко Горчивкин

Лина (5 декември 2016 в 23:13)

Здравейте,

Книгата намерих днес в детски отдел на градската ни библиотека./повест от 254 стр./Зарадвах се,защото ме върна в детството,когато я разглеждахме в училище, преди много години.Вече съм зряла жена и ми е интересно как ще я усетя сега,дали ще ме развълнува така силно, както някога…Покъртителна история на едно необикновено момче,това си спомням…Препоръчвам я на всички,които се чувстват малодушни,безволеви,отчаяни,безцелни….Дава сили и кураж.

Франки Фърбо от Уилям Уортън

Stas Kirov (5 декември 2016 в 17:16), оценка: 5 от 6

Един „лисичи“ Джонатан Ливингстън — Чайката…

Не без дъщеря ми от Бети Махмуди, Уилям Хофър

нт (5 декември 2016 в 12:07)

Ще си позволя едно уточнение към емоционалния (и повърхностен) коментар на Лилия.

Макар в голяма степен от случаите да има припокриване, не етническата принадлежност (арабин) е от значение в случая, а религиозно-етическата — исляма.

Ислямът е закостеняла, агресивна и експанзионистична тоталитарна идеология, напълно несъвместима с европейските хуманистични ценности и враждебна на всичко, което Западната цивилизация олицетворява.

Индивидуална свобода, равнопоставеност на половете, разделение на религия и държава са идеи не само недопустими, но престъпни в ислямските общества. Ислямът не подлежи на развитие, хуманизация или ревизия. Идеалният мюсюлманин е техният пророк; неговият живот и поведение са модел и идеал, който всеки мюсюлмански мъж трябва да следва. Притежаването на роби, полигамията и педофилията са все неща, които не само че са приемливи, но и са част от биографията на идеалния първообраз.

Ако сега западните общества в тяхната тотална морална дезориентация, подмамени от доминиращата идеология на културния марксизъм и завладени от самоубийственото желание да изглеждат безкрайно добри и либерални в собствените си очи, могат да бъдат оправдани с липсата на историческа памет и съприкосновение с исляма в миналото, то българите няма как да имат подобно оправдание.

Ако за Швеция, Германия или дори Англия културното ’обогатяване’ с ислям е ново явление и тепърва им предстои да прогледнат за реалността и да осъзнаят в какво превръщат собствените си държави и цивилизацията, създадена от предците им с цената на милиони жертви и хилядолетни битки към целта за равенство между половете, избирателни права за жените, индивидуални свободи и разделяне на църквата от държавата, за българите всичко би следвало да бъде кристално ясно.

През времената на соца много хора имаха възможност да пътуват и работят в почти всички арабски диктатури и да добият лична представа от тяхната ’култура’.

Много жени ходеха с и се женеха за араби от алчност, заради обещанието за по-богат и охолен живот. Това е типично поведение, характерно за жените от всички раси и националности. На етично-емоционално и логическо ниво няма разлика между това и връзките им с мутрите и ’бизнесмените’ на Прехода. Нещата вървят в пакет и жените от Западна Европа ще получат целия пакет, така както мутресите и онези, които се влачеха и ожениха за араби през 70-те и 80-те. Напълно заслужено, поради глупост и алчност.

Никой в България не може да има оправданието, че не знае — Вазов, Ботев, Талев и Каравелов са част от задължителната програма в училище и винаги са били.

Не без дъщеря ми от Бети Махмуди, Уилям Хофър

Лилия (5 декември 2016 в 09:28)

amandlaaa ,каква пропаганда ма, виж че ония ден по новините дадоха случай на българка чийто съпруг йорданец и е отнел децата ?Преди 2–3 години пък при Наталия Симеонова в :"Предай нататък" имаше българка омъжена за палестинец и подлагана на какъв ли не тормоз от страна на съпруга си и роднините му . Той непрекъснато е бил и нея и децата им . След няколко години в ада едвам се измъкват ,но трябва постоянно да живеят в страх онзи да не дойде да им отмъсти . Ако тези жени бяха прочели тая книга нямаше да направят глупостта да се омъжват за човек с арабски произход ! Жените за тях не са равни дори на овцете и козите !

Петдесет нюанса освободени от Е. Л. Джеймс

Бисер (5 декември 2016 в 06:29)

Защото се забелязва голямо изпростяване у читателите им.

Обречен от Ребека Занети

Ан О'нимкова (5 декември 2016 в 04:45)

Чета коментарите под тези произведения на един дъх.

Намирам ги за изключително образователни.

Те рисуват по един жив, неподправен начин събирателния автопортрет на читателката на ’романтична’ ’литература’.

Наистина очарователно-отрезвяващо в своята тъй естествена пошлост.

Понякога чак дъхът ми секва и ги глътвам на половин с чаша вода от хладилника!

Обречен от Ребека Занети

анонимка (5 декември 2016 в 02:25)

Нещо малко по-различно е, идеята не е лоша, но не ми хареса че тя няма право на лично мнение и винаги трябва да е на неговата. Самата тя е жена едва ли би и харесало да се види притисната по подобен начин просто като кобила за разплод която съвсем случайно е обичана от собственика си но това в никакъв случай не променя положението и …на моменти просто прекалява с доминирането … все пак пречупи ли я настава промяна която няма да е интересна за никого

Ласки и насилие от Кони Мейсън

Биб (4 декември 2016 в 21:25)

Така прочетох я и ми хареса, найстина е преситена от към събитя и ми дойде малко в повече. Иначе книгата е написана увлекателно и на моменти не можеш да спреш да четеш. Издразни ме главния, че е много ревнив и леко тъп, главнат найстина доста неща му прости ( ама дет викат хората женска му работа). Любовните сцени не са така добре описани насилието съща така , че не знам какво толкова се мрънка! Не съжалявам за прочита на книгата!