Читателски коментари

Как да си хванеш наследница от Джулия Куин

asayva (11 декември 2016 в 22:01)

Защото някое издателство планира да я издаде, как защо. Малко редакциика и готово.

Как да си хванеш наследница от Джулия Куин

Гост (11 декември 2016 в 21:57)

Бих искала да попитам, при положение, че книгата е фен-превод, защо е спрян достъпът до нея?

Аварията от Тихомир Димитров

Миг (11 декември 2016 в 13:27)

Страхотна книжка, определено ме заинтересува и я прочетох на един дъх! Браво на автора, справил се е чудесно. И което най-много ми направи добро впечатление, че маниерите и разсъжденията са чисто български… Миришеше на реалност! Няма никакви американски глупости, като Капитан Америка и други такива простотии за супер герои! Автора има талант, така че да продължи да пише, отдава му се :)

Тайната на сътворението от Том Нокс

монтеки (11 декември 2016 в 04:49), оценка: 1 от 6

Написаното прилича на един насила композиран сценарий за хорър. Вариации, с помощта на Уикипедия и въобще на Google, се редуват със скучновати описания на обстановката за пълнеж. За мен четенето на това произведение беше загуба на време.

Пясъчните крале от Джордж Р. Р. Мартин

kalomain (10 декември 2016 в 21:10), оценка: 5 от 6

Напълно съм съгласна — чудесен разказ! Джордж Мартин е невероятен разказвач. Очевидно не е само „Игра на тронове“.

Звезди като прах от Айзък Азимов


„анони-бот“, благодаря за информацията. Така ще да е. Това обяснява наличието на някои доста неадекватни коментари за някои книги, писани сякаш от не съвсем грамотен, но затова пък подпийнал човек.

Друг свят от Йордан Йовков

Dimityr Borisov (10 декември 2016 в 12:50), оценка: 6 от 6

Илия Дочкин предчувства, сякаш по себе си, какво й е на болната кобила и я завежда там, където има зелено поле, където са нейната майка и другите коне, с които се е чувствала свободна и изпълнена с живот, и така той й помага.

Втъкан свят от Клайв Баркър


Сбъркал сте произведението. Отворете „Прикован към ада“ („The hellbound heart“), по него е филмът.

Втъкан свят от Клайв Баркър

Кака Сврака (10 декември 2016 в 07:46)

Правилното изписване е „видиотека“

Цел на заниманието: видиотяване

Втъкан свят от Клайв Баркър

БаткоВи (10 декември 2016 в 06:45)

Тук ме доведе филмът Хелрейзър ,не знаех че направен по книга.

Ще почна да чета ,понеже тези филми като малък много ги вземах от видеотеката :)

Звезди като прах от Айзък Азимов

анони-бот (10 декември 2016 в 01:07)

de-humanizer и М. Кода,

Искам да ви предложа едно обяснение, което би ви освободило от нуждата да саркастничите, а и от искреното учудване на грамотния пред космическата безграничност на глупостта:

Из читанка се разхожда чат бот, който поства коментари под различни произведения, с цел да поддържа впечатление за читателска активност.

Ботските мнения са почти смислени и почти по темата. В повечето случаи могат да минат за написани от полу-грамотна овца с претенции.

Слушайте си метъла със здраве и не се ловете на тия кукички.

Денят на шарана за тази година отмина.

Загубена в твоите обятия от Кристина Дод

galia (10 декември 2016 в 00:36)

Хубава история, интересен сюжет, края беше набързо претупан но все пак е интересна книжката, заслужава да се прочете поне веднъж!

Звезди като прах от Айзък Азимов

Мечето Кода (9 декември 2016 в 15:47)

Май нещо не сте разбрали. Не е абстракция, а абстракТция. \m/

Да помогна?

Абстрактираш са се … са се абстрактираш (сега ще се абстрахираш!?). Сленг вероятно. Турско-цигански. Кавър-версия на Издислав. Ай ай ай, Издислав, ай ай. Днес сутринта му се чудех кой е. Стоплих с помощта на гугъля. После един час с Килмистър, Адамс и Дикинсън, та да ми се изчисти мозайката от Издислав. Кофти.

„А дали пък не е той този, който е пристрастия?“

Предположение — А дали пък не е той този, който е пристрастНия?

Ако все пак не ви поканят там, предлагам ви алтернатива = паралелният свят на Издислав. Пригответе си все пак обезболяващо. Помага всичко от траш метъла и нагоре. Успех! \m/

пп

Is This Love на Whitesnake няма нищо общо с Издислав. ;)) Но и нея можете да си я вмъкнете сред обезболяващите.

пп2

Иначе точно този роман на Азимов не е сред прочетените от мен и тъй като много се заинтригувах от въпросното абстракТиране, смятам да си го дръпна на четеца. Кой знае, може и да чатна кой е Пристраст(н?)ия?

Въздушна клопка от Майкъл Крайтън

OVI (9 декември 2016 в 02:30)

Книгата е много добра, но има няколко грешки в превода на термините:

„Елерони“ са контролните повърхности за управлението на самолета по крен, т.е. колко да се наклони към лявото или дясното полукрило. Намират са на всяко от полукрилата, и се отклоняват диференциално- ако левият е на горе, то десния е надолу- при това положение самолета се наклонява (накренява) на ляво. В обратната конфигурация- левият на долу, а десният на горе- наклона е към дясното крило.

1. В този превод термина се използва неправилно. Верният термин е „задкрилки“ или „клапи“ (на английски: flaps). Това са вид плоскости, част от механизацията на крилата. При излитане и кацане те се изваждат зад всяко от полукрилата, и за различните самолети имат няколко степени (колко са подадени, под какъв ъгъл). По този начин се променя площта и формата на крилото, респ. се увеличава подемната сила, което е важно в етапите на излитане и кацане, когато пътната скорост е ниска.

2. На места става дума и за т.нар „предкрилки“- подобно на задкрилките, но както подсказва названието им, се намират пред предния ръб на всяко от крилата. И те, както и задкрилките служат за подобряване на аеродинамичните характеристики на крилото, и обикновено се ползват при кацане (зависи от типа на самолета).

Има и други дреболии, които не са толкова фрапантни.

Звезди като прах от Айзък Азимов


„…абстрактираш и са се пренесеш в чудния му свят. А дали пък не е той този, който е пристрастия?“

Моля, поканете ме при вашата абстракция и пристрастия. Отдавна мечтая да се включа в тези процедури, ако е възможно в ролята на абстрактен. Ако последната е заета, ще се задоволя и с пренасяне в чуден свят като пристрастен.

Измама от Йордан Йовков

Dimityr Borisov (9 декември 2016 в 00:00), оценка: 6 от 6

За съжаление има много хитри хора, а на такава измама и аз бих се хванал.

Сребърен куршум от Майкъл Конъли


Наистина с интерес чета всички книги за Бош.Уникални са.

Лешояди от Дан Симънс

Devoted of Slaanesh (8 декември 2016 в 23:11), оценка: 2 от 6

Лошо написана книга, от един станал много по-добър в последсвие писател. Толкова ми беше досадна, че с голяма мъка си наложих да я дочета, особено последните 400 страници.

Идеята за мозъчни вампири не е особено оригинална и тук за съжаление е развита нескопосано и бездарно. Героите също не ми допаднаха. Както и да е, оставам верен фен на Хиперионите и Ужас.

Звезди като прах от Айзък Азимов

Mariela Kolarova (8 декември 2016 в 22:51), оценка: 4 от 6

Обожавам да чета този автор, харесва ми всичко което той е написал. Но за най-голямо съжаление, не мога да кажа същото и за Звезди като прах. Книгата като цяло ми харесва, но краят е едно много голямо разочарование за мен. Може и да е така щото съм пристрастна към неща от съвременния живот( пристрастна или по-скоро отегчена), а като се чете Азимов трябва да се абстрактираш и са се пренесеш в чудния му свят. А дали пък не е той този, който е пристрастия?!

Викинг от Кони Мейсън

Биб (8 декември 2016 в 08:58)

Хубава книга не натоварваша, леко четиво интересна история. Беше ми смешно големи свирепи мъже а ги е страх от магии :) Заслужава си да се прочете! :)