Ад на колела от Джули Ан Уокър
Напълно съм съгласна с мнението на ganiva. За мой късмет първо прочетох втората от поредицата, която е в пъти по-добра от тази.
Любов на колела от Джули Ан Уокър
И на мен много ми хареса книгата. Има си от всичко и на моменти съм се смяла с глас.
Живот в лъжа от Карън Робърдс
Много ми хареса книгата.Чете се бързо,в никакъв случай не е скучна!
Забравената песен от Неа Станд
Определено те омагьосва да не я оставиш, докато не я прочетеш :) А нещо от магията остава и след това. Поздравления и за музиката — като част от книгата е.
Дамата с кученцето от Антон Павлович Чехов
Интересно, какво бихте препоръчали вие. Нещо, което е удовлетворило завишените ви очаквания.
Едно момче брои звездите от Менелаос Лундемис
„…Музиката, която издават нощно време тръстиките… песните, които майките пеят нощно време на болните си деца… гласовете, които издават в негостоприемния свят самотните деца…“
Прочетете!!!
Бог пътува винаги инкогнито от Лоран Гунел
Много интересна история !
Да обичаш Сам Сама от Калин Ненов, Владимир Полеганов
Ако ви е интересна версията „с бележки под линия“ (които обясняват понятията и предисторията на това бъдеще), драснете ми един ред на kalin-точка-nenov в gmail-точка-com. Ще ви я пратя на драго сърце.
Измамникът от Фабио Ланзони
Интересен автор. Неочакван. Мъж,още повече-италянец./Много добре познавам психологията на мъжките индивиди на тази нация/.Точно за това съм толкова впечатлена и приятно изненадана. Интересна история,много добре написана,а и края е впечатляващ. Какво блаженство! Истински рай за семейните двойки към който всички се стремим.
Деветте принца на Амбър от Роджър Зелазни
браво, много точно и добре казано
поредната разтегната поредица
господаря на светлината и господаря демон са на светлинни години от тая боза
Сър рицарю, независимо от броя страници, поредицата е издадена като десет отделни романа. Може да са колкото два тома за Огън и лед, но не са издавани в две книги. И хонорарите, които авторът е прибрал, не са били като за два романа.
Зелазни има брилянтни идеи. Например момента, в който Коруин отива да пийне в собствената си гробница, която е построил сам, за да му напомня за важните неща в жвиота… Както и споменатите от теб алюзии. Ако ги беше реализирал под формата на сборник с 10–15 разказа, щяха да се получат чудесно. Но той е избрал да ги разтегли, запълвайки обема с една досадна, тривиална и убийствено скучна история за децата на загадъчно изчезнал владетел, които воюват помежду си за короната, сключват временни съюзи един с друг, запитат интрижки един срещу друг и разбира се — в един момент изчезналият баща се появява… Сюжет, достоен за „Робинята Изаура“ или „Великолепният век“ :)
Относно „ограничението ми до руски автори“ — не знаех, че сър Тери Пратчет, когото споменавам още в първия си коментар, се числи към тях ;) Не съм чел разказа на Чудомир за трите кила пироксилин. Но преди време съм получавал собственоръчно и съм употребявал известно количество тринитроцелулоза (не питай как и за какво, ще се позова на Петата поправка), така че въпросът ти ме заинтригува и незабавно ще наваксам пропуска си :)
Убийството в „Ориент експрес“ от Агата Кристи
Книгата наистина е върховна, не само най-добрата на Кристи (според мен), но и изобщо великолепна! Изчела съм почти всичко от тази авторка и засега това май е романът, който най-много ми харесва! Просто отличен. Единственото лошо на края бе, че се оказа твърде кратък! Имах нужда от още… И утре отивам да си купя книгата. Непременно!
Уверена съм, че повечето хора не четат, нито са чели, колкото аз. Нито четат толкова бързо, колкото аз (прочетох тази за два часа), и все пак, този, който прочете „Убийство в Ориент Експрес“ и остане доволен, заслужава моето уважение.
Другарю Фракс, твърдението ти, че поредицата е писана за обем е просто глупаво. Всички издания събират няколко книги в един том. Целият обем на поредицата е равен на 2 книги от Огън и лед. Ако наистина си чел поредицата и си забелязал, че някои събития се повтарят циклично, това не е мързел, а умение да си планираш поредицата с книги напред. Сюжетът има елегантна дълбочина, която ти си пропуснал. Част от нея са идеята за циклите, дзен елементите, заигравката с детективските романи и Шекспир, минималистичния диалог и много други. Тъжно ми е само, че ограничението ти до руски автори те прави сляп за красотата на Зелазни и виждаш турски сериали на нейно място. Чел ли си Чудомир и трите кила пироксилин?
Всъщност от гледане на екзотични телемелодрами на какво друго да се научи Фрас-Прас, освен на махленско интригантстване.
Когато дроб-сърмата Фрас-Прас няма аргументи, не му остава нищо друго, освен да начесва собствената си хипертрофирала визия за величието на аз-ето, отчаяно опитвайки се да издевателства над „второкачествените“ си опоненти. А се получава най-обикновено махленско заяждане от типа на онези от някогашните пенсионерски квартални ОФ-клубчета. Жалка картинка е Фрас-Прас… За разлика от романите на Зелазни.
„“Хрониките на Амбър" са на такава висота, че освен да завиждат на прекрасният свят и прекрасната игра на интриги и битки на божествени егота…"
А, точно за това иде реч! Същата тази „прекрасна игра на интриги и битки на божествени егота“ можеш да я гледаш всеки следобед по съответния латино- или турски сериал… Или вечерта в поредната серия на „Игра на тронове“. Разликата е само в сцената и епохата. Ако за теб това е удивителна висота, какъв ли ще да е ръста на интелекта ти?
„Както самият Аз, заедно с Филип Хосе Фармър разбрахме…“
Казват, че ако човек е една дроб, то самочувствието му е нейният знаменател ;)
Ридание от Маги Стийвотър
Става, ако сте привърженици на „Здрач“-тип истории, демек „Леле супер страхотноготин вампир-върколак-фея… и прочее фолклорна твар ма либи!!!… И аз го либя, нищо че мое ма наръфа-изсмуче-изкукавели…“ и каквото там ви харесва :) :) :)
Някои хора обичат да се изказват неподготвени. „Хрониките на Амбър“ са на такава висота, че освен да завиждат на прекрасният свят и прекрасната игра на интриги и битки на божествени егота, тези с ниските егота освен да ги оплюват. Друга работа нямат, защото вътре в тях няма Никой, само въздух и то без температура. Най-добрите книги, четени 15-тина пъти откак са излезли, а че Зелазни е добър с късите разкази или пък кратките новели, е вярно, но е вярно, че е добър и с дългите такива. Когато някой автор натрупа 20-30+ книги, винаги ще се намерят и по-слабички или пък неразбрани такива, но „Хрониките на Амбър“ не са от тях. А за това, че е се е вдъхновил от Фармър е вярно, но не и от „Речният свят“, а от съвсем друга поредица неговата „Сага за безсмъртните“ („Светът на нивата“ https://chitanka.info/serie/svetyt-na-nivata), една приключенска фантастика от друг майстор, смесващ фентъзи, митология и фантастика в едно.
Мисля, че е време да порастете и да спрете с плюенето на добрите книги и добрите автори, тъй като това говори колко сте ниски и абсолютно, ама абсолютно никак не показва някакво издигане, било то на знание, разбиране, философия, мъдрост или там за каквито се мислите и не – не, никой няма нужда от допълнителни трашарски коментари тук. Скритите послания и философията в книгите на Зелазни са само за тези, които виждат Светлината и тя не ги изгаря и да пискат после, „боли, бягайте от тази светлина“.
Както самият Аз, заедно с Филип Хосе Фармър разбрахме, какво се крие из вълшебното перо на Зелазни, ще кажем само едно:
„Да бъде Светлина и нека винаги да има Роджър Зелазни!“
Роджър Зелазни ми харесва като автор, но „Хрониките на Амбър“ определено не е сред най-добрите му произведения. В едно интервю авторът признава, че го е написал, вдъхновен от поредицата „Речен свят“ на Филип Хосе Фармър. Ами добре — имал е желание да сътвори N-тология, в която да не се обременява със създаване на нови герои и измисляне на нови светове за всеки роман, а да пише на конвейр, свеждайки сюжета и фабулата до тези на блудкава латино-сапунка. Не мога да го обвинявам за което — всеки иска да печели много пари с малко труд, без да напъва въображението си :) А далеч не всеки е способен с лекота да създава нови и нови вълнуващи, реалистични и съвършено различни светове във всяко произведение като Сергей Лукяненко или Алкесей Пехов примерно.
Но и не мога и да се превъзнасям пред „Хрониките…“. Поне съм блгодарен, че Зелазни се е спрял горе-долу навреме, докато автори като Тери Гудкайнд или Тери Брукс писаха, че писаха, преливайки от пусто в празно и разчитайки единствено на желанието на читателите си да подредят в библиотеката си всичките книги от съответната поредица. Може би единствената фентъзи поредица (ако можем да я класифицираме така), в която всички произведения са невероятно добри, е тази за „Света на диска“ на Тери Пратчет. Но човекът просто има какво да каже. Както отбелязват и други читатели преди мен, силата на Зелазни е в разказа. Или в романи с по-малък обем, като наистина великолепния „Една нощ през самотния октомври“. А дискутираната тук поредица е за най-упоритите му фенове… Аз лично едва ли бих я препрочел втори път.
Магическо докосване от Стела Камерън
Ще има ли и други книги на авторката. Харесва ми разнообразието във времето за което пише,а също и стила и. Приятно съм изненадана.
Читателски коментари