Ейглетиерови от Анри Троая
Каква хубава изненада! Преди години изгубих следите на трилогията, може би приятели бяха забравили да ми я върнат. Все не можех да я прежаля. Обичах да я препрочитам. Благодаря на хората, потрудили се да я качат на сайта на Читанка :-)
Тръстиковият път от Джеймс Лий Бърк
Повече от криминале!
Златната долина от Кристин Хана
Приятна и забавна, доста се посмях, нещатата се случват постепенно, героите израстват и се обогатяват взаимно, има си цяла палитра от чувства и емоции, много беше забавно и сладко закачките и уговорките, които си правеха. Харесваше ми духа, упоритостта и жизнеността на Девън. Като се има предвид, че това е първата книга на авторката се е справила много добре.
Карлсон, който живее на покрива от Астрид Линдгрен
Ха!
Като дете тази книга съм я чел и препрочитал десетки пъти и винаги съм се заливал от смях.
Да я забранят е върха на идиотизма.
Всъщност съвременните САЩ са се превърнали в гротеска, която отблъсква.
Аз харесвам някогашните САЩ — онези, които са описани от Джек Лондон.
Пътуване към себе си от Блага Димитрова
Уникален стил, ненадминат във времето!
Извадка от wikipedia …
" Поведението на Карлсон от покрива, което е различно от традиционното, създава сериозни проблеми сред някои среди в САЩ. Според родители и учители, Карлсон можел да подбужда децата към несъобразяване с авторитетите, страх от детегледачки и други подобни. Книгите за Карлсон, съответно, са забранени в някои библиотеки и училища в САЩ. "
… , така че — четете смело! :-)
Гуменки от Стивън Кинг
Това е най-хубавият разказ на Кинг. Не че другите не са, но този превъзхожда всичките. Радвам се, че споделяш моето мнение.
Темида се шегува от Иван Филчев
Книгата ми хареса!
Да флиртуваш с Пит от Барбара Делински
Интересна авторка ……… Хубава книга !
Пиратът от Цончо Родев
И на мен книгата ми хареса. :)
Долината на конете от Джийн М. Оел
О, изобщо не намирам този роман за „плитък“.
Дори напротив, класика в жанра е, даже много повече. Не бих казала, че прилича на останалите посредствени и безвкусни любовни романчета. Написан е с чувственост и вълнение, които се предават и на читателя — рядък бисер в купчина слама.
Винаги ме кара да се чувствам добре, когато си го припомням.
Мъж съм на 48год.,но изобщо не ме е срам да си призная,че като тийнейджър четях с удоволствие любовни,(булевардни),романи. Именно защото бях тийнейджър и усещанията,чувствата и нагоните бушуваха у мен. В тези иначе „плитки“ романи влагах себе си,дарявах себе си,затова и ми бяха интересни. Но днес те са само СПОМЕН от онези младежки емоции и изпитвам само удоволствието от спомена когато понякога хвърлям око на тях. Сигурен съм,че със всички хора е така,с изключение на тези с непоправимо разбитото сърце. (Като това на Хамлет. Но такива като него са друга торта…) На тях им е непоносимо да четат за любовта…
Сериозно говоря — разказа го бях чела преди доста време — тогава не му обърнах май никакво внимание — просто не го разбрах — но сега ме привлича като магнит, запленява ме, завладява ме. Невероятен Стивън Кинг…!
О, да, възхитително, страхотно, прочувствено!
Невероятен разказ — не можеш да му се наситиш!
Royale Noir, в случай че сте чели внимателно точно чувството за отговорност е един от преобладаващите фактори в този роман.
Както и много други прекрасни чувства, но защо ли в коментарите ви усещам само една скрита (отявлена) и безсмислена злоба.
Изглежда озлоблението ви не ви позволява да разберете, нито пък да се насладите на невероятното творчество на Джийн Оел. Та затова тук си развивате едни ми ти дървени философии.
Това си е ваша работа, обаче има една приказка — на който не му понася — да се изнася!
Вижте deaf, философията на Ницше се смята за деструктивна и упадъчна, но сега няма да разисквам тази тема, тук не му е нито времето, нито мястото. Мога да се съглася с вас за тинейджърската емоционалност (все пак всички сме минали по този път), но също така в една връзка преобладаващ фактор следва да бъде чувството за отговорност, нали? А дали „възрастните скрито завиждат“ на по-младите за „техните дълбоки емоции“, вече е въпрос на субективна гледна точка. Едва ли и съжаляват за миналото, тъй като с течение на годините човек израства духовно все повече и повече. Разбира се, ако е градивна личност.
Дамски пасианс от Боби Смит
С подобна тематика, пак за комарджйика на кораб, но сто пъти по-добра: „Изкушение“ на Катрин Харт
Книгата все едно е написана от някоя педесет годишна девственица, ужасно скучна, разказана като приказка!!!! Замисълът е добър, но след това пълно разочарование!
Загадката на долината Боскум от Артър Конан Дойл
Правописна грешка — „трева от двете И страни се виждаха множество следи.“
Атентатът от Ясмина Кадра
Изключително доволна съм от книгата! В началото ми се стори малко скучна, но след това ми се стори много интересна, а финалът ме разплака. На моменти е тежка за четене. Силно препоръчвам!
Читателски коментари