Читателски коментари (за „Долината на конете “ от Джийн М. Оел)

Мъж съм на 48год.,но изобщо не ме е срам да си призная,че като тийнейджър четях с удоволствие любовни,(булевардни),романи. Именно защото бях тийнейджър и усещанията,чувствата и нагоните бушуваха у мен. В тези иначе „плитки“ романи влагах себе си,дарявах себе си,затова и ми бяха интересни. Но днес те са само СПОМЕН от онези младежки емоции и изпитвам само удоволствието от спомена когато понякога хвърлям око на тях. Сигурен съм,че със всички хора е така,с изключение на тези с непоправимо разбитото сърце. (Като това на Хамлет. Но такива като него са друга торта…) На тях им е непоносимо да четат за любовта…