10-та по Рихтер от Артър Кларк, Майк Маккуей
СПОЙЛЕР!
Доста съм раздвоена в чувствата си към този роман. Харесвам фантастиката и заглавието, както и името на Артър Кларк веднага привлякоха вниманието ми, но съдържанието се оказа пълно с фантасмагории, които определено ми дойдоха в повече. Да, описанието на различни земетресения и последиците от тях, както и налудничавата идея на един брилянтен учен как да бъдат спрени тези природни бедствия са страхотни и увлекателни, но политическите моменти в евентуалното бъдеще със завладяването на света от китайски корпорации, които управляват правителството на САЩ и другите държави и особено създаването на ислямска държава в южните щати, и изобщо принизяването на бялата раса като цяло изобщо не ми допаднаха. Жалко, можеше да се получи много по-интересен роман, ако Артър Кларк сам го беше написал. Но пък в бележка накрая сам пише, че само е нахвърлял идеята, а другият автор е написал изцяло романа.
С други думи — никога, ама никога не бих го прочела отново.
Безсмъртие в смъртта от Нора Робъртс
Поредицата много ми допада. Единственото, което не мога да си обясня е защо са тези любовни сцени. Прекалено много са. Имам чувството, че авторката има точен брой страници и когато историята свърши разтяга лукуми с тези сцени.
Мантиса от Джон Фаулз
Една от любимите ми. Препрочитала съм я многократно.
Мамо, обичам те от Уилям Сароян
Хареса ми. Определено, не е само за деца и юноши.
Ксеноцид от Орсън Скот Кард
Добре, че не се подведох по коментарите, че след „Говорителя на мъртвите“ сагата става безинтересна. Наистина разбирам, че не може да е по вкуса на всеки и докато „Играта на Ендър“ си е подходяща за масовия вкус, то за мен е леко посредствена, докато по-дълбоките идеи се развиват в следващите книги. Не бях чувал за Орсън Кард и съм приятно изненадан от свежия стил на писане… Като цяло за поредицата още ми е рано да се изкажа, но е очевидно заимстването от други класици като Хайнлайн и Кларк например…
Приключенията на Том Сойер от Марк Твен
Превода на това издание е отвратителен, превода на изданието от 1985 е къде-къде по-добър.
Извезани души от Меги Гювенал
Попаднах на книгата в момент, когато имах отчаяна нужда да прочета нещо подобно. Прекрасна е! Чета я бавно и спокойно в едно по-специално състояние на духа. Благодарност и уважение на Меги Гювенал! От форума разбрах, че сама е потърсила начин да я публикува в този сайт, тъй като не обмисля преиздаване. Вероятно не бих обърнала внимание на тази книга в книжарницата и много се радвам, че попаднах на нея в Читанката.
Сабриел от Гарт Никс
Хубав свят е създал …
Дано се появят още книги от поредицата?!!
Благодаря!
Алекс от Джил Брейди
Аз по принцип съм за „сапунките“ , но това си беше толяма каша и то ужасно елементарна. Как въобще са я публикували!?!?!?
Между редовете от Джейн Ан Кренц
Книгата е много вълнуваща и приятна за четене. Току що е прочетох за втори път. Препоръчвам е на всички почитатели на романтичния жанр.
Наследството на завоевателите от Тимъти Зан
Определено повече ми хареса от първата книга от поредицата.
Магия. Полет на душата. Феерия от цветове, аромати, вълшебства, легенди и приказки от Изтока.Човешки съдби.
Чете се на един дъх. Благодаря.
Кио ку мицу от Юрий Королков
До преди 30 години носителите на закостенели мозъци бяха дъртите комунисти. Сега щафетата е поета от дърти антикомунисти….
Тайната история от Дона Тарт
За съжаление не мога да я похваля. Не струва. Доста безинтересни, дълги и ненужни отклонения постоянно. Безинтересен край и доста мрачна без да е вълнуваща.
Четох книгата още навремето, когато излезе. Дори и тогава беше видно, че тя представлява нескопосан опит за манипулативно опериране с подбрани факти с цел пропагандиране на „непогрешимостта“ на съветското разузнаване. Обикновен полит пасквил, съшит с бели конци…
Сигурно ти знаеш повече от автора, преровил стотици документи от онова време? Искаш ли да ни открехнеш за още някой пласт от личността на Р. Зорге? Айде напиши книга, да видим ти колко можеш, след като според тебе Юрий Королков е некадърен. Наистина има пристрастно отношение — но кой автор няма? Спестил си е ОЦЕНКАТА за сталинските извращения и грешки относно своите хора, но не и фактите.
Книгата е супер интересна и в никакъв случай не е елементарно-пропагандна, както Ти внушаваш с израза: „ссср-кото мнение за един период на историята“.
Но дори и така да е, книгата е пълна с много богат ФАКТИЧЕСКИ материал, който може да обогати и заинересува читателя и самият читател, ако иска, да се доинформира и запознае с неизвестните за него факти и личности, споменати в тази книга.
Недокоснат от човешки ръце от Робърт Шекли
Творбите на Шекли са шедьоври във фантастиката.Препоръчвам Ви го,като автор!
Има много комедийни моменти в творчеството му-избрано за познавачи в жанра!
Атлас изправи рамене от Айн Ранд
Добре дошъл отново „Врял и кипял“.
Веднага ще неутрализирам пропуска с Джек Лондон „Желязната пета“ . За Островски не съм сигурен ще имам ли време и нагласа скоро…
За крайностите си прав. На мен лично ми дъха на анархизъм на моменти.
Просто обичам философските подправки в литературата.
Въпрос на вкусови рецептори…
А до pr’а не се бях докосвал, просто водих спор и се спомена въпросната авторка.
Айн Ранд е прекомерно надценена както като литератор, така и като мислител — по същество тя е най-банален пропагандатор на „уж десните“ следовници на Троцки — либертарианците.
Макар и силно раздут като обем „романът“ „Атлас изправи рамене“ е слабо четиво, дължащо популярността си само благодарение на изкуствено форсирана PRопаганда — и нищо повече. Айн Ранд се е опитала да създаде „десен“ аналог на дистопията на Джек Лондон „Желязната пета“ — дори е копирала сюжетния модел. Но с позорно слаби резултати — и като художество, и като напън за концептуалност. А крайните й напъни за „деснота“ довеждат произведението й до продукт на най-банална левичарщина, опираща се върху догмата за класовата война.
Достойното място на романа на Ранд всъщност е до „Как се каляваше стоманата“. Романът на Островски божем има определени художествени достойнства — Ранд е нямала късмета текстът й да бъде силно пипнат от опитни люде както в литераторството, така и в идеологията, както са направили М. Горки и Иля Еренбург. с текста на Островски
Откривам известни прилики с „Трилогия на желанието“ на Теодор Драйзер, това разбира се ако човек съумее да се откъсне, което не е никак леко, от водопада на рационалната философия…
Точно това обаче я прави неповторима.
Ако повече представители на някогашната и сегашна политическа измет я бяха чели, и я четат, светът би бил едно много по-красиво място за живеене.
Аз си я подреждам в моята си библиотека до Оруел и Бредбъри и няма да я оставя да прашасва!
Благодаря на хората положили огромния труд за да я има в Читанката!
Читателски коментари