В „Ксеноцид“ Орсън Скот Кард показва как е останал без идеи, как религиозната му същност взима връх над писателя на научна фантастика, как балансът между философия, наситен психологизъм и динамично действие, направил „Говорителя на мъртвите“ безспорен шедьовър започва да му се изплъзва.
Книгата става за четене, но е значително по-слаба от предишните две.
На мен ми хареса. Никак не е лоша книгата. Има достатъчно динамика, за да не му доскучае твърде много на читателя. Многото философски отклонения явно са запазена марка на Орсън Скот Кард и просто трябва да бъдат приети от хората, които го четат. Хареса ми как намесиха китайската колония и накрая всички паралелни сюжетни линии се събраха на едно място.
Добре, че не се подведох по коментарите, че след „Говорителя на мъртвите“ сагата става безинтересна. Наистина разбирам, че не може да е по вкуса на всеки и докато „Играта на Ендър“ си е подходяща за масовия вкус, то за мен е леко посредствена, докато по-дълбоките идеи се развиват в следващите книги. Не бях чувал за Орсън Кард и съм приятно изненадан от свежия стил на писане… Като цяло за поредицата още ми е рано да се изкажа, но е очевидно заимстването от други класици като Хайнлайн и Кларк например…
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.