Една от най-значимите книги, която съм чела. Освобождаваща от страха чрез опознаването му. Вдъхваща надежда и кураж. Писана от човек, прозрял в дълбочина болката в душите на другите, и открил изход от там.
„Като крайни същества (времево и пространствено) ние придобиваме своята индивидуална биография и собствен почерк, с тяхната едностранчивост и ограниченост; като хора изобщо, като част от «човешкото» ние носим в себе си идеята за съвършенство и пълнота, която е в състояние да ни издигне над нашето минало и граници — в осъзнаването на общото за нас като хора, което не е подвластно на време, култура и раса, а има предвид «човешкото като такова»“.
Наистина книгата е добра.На мен ми прави удоволствие да я чета и най-интересната част,разбира се ,е да правиш паралели с твои познати,но по един по-различен начин не толкова осъдително,колкото от гледна точка на начина ,по който те са придобили недостатъците си :] А и разбира се изследваш собствените си страхове и се опитваш обективно да се вгледаш в себе си…което никак не е лесно .
Една от любимите ми книги. Чела съм и други произведения свързани с психология, но никога такава, която слиза в такава дълбочина на описанията и познанията. Всеки един индивид от обществото малко или много съдържа в себе си една от четирите форми на страх описани от автора. Горещо препоръчвам книгата на тези читатели, които са по пътя на себеоткриването.
Подзаглавието е точно, именно „дълбинно-психологическа студия“. За мен беше удоволствие да я прочета, за което не се съмнявам допринася добрия превод на З. Теохаров. Благодаря.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.