Читателски коментари

Черният обелиск от Ерих Мария Ремарк

notman (28 септември 2020 в 21:27)

Прав си, така е, пропуснал съм фактите, които изнасяш, но това така и не променя същественото в думите ми — че да, на Ремарк не му е харесвало да живее в (нацистка) Германия и да — напуснал я е, като се е преместил първо в Швейцария, после в САЩ, и пак да — повече не се е върнал да живее в Германия. Тоест, постъпил е точно така, както човекът по-горе го хокаше, че можел да постъпи.

Огънят в прегръдката му от Руби Диксън

Мария23 (28 септември 2020 в 20:35), оценка: 6 от 6

Огромно благодаря!

Черният обелиск от Ерих Мария Ремарк

Karel (28 септември 2020 в 19:33)

По-добре да се придържаме към фактите:

„… през 1940 г. се преселва в САЩ, където през 1947 г. получава американско гражданство.

…през февруари 1948 г. на екраните излиза едноименният филм. Същата година се връща в Европа. Разболява се от болестта на Мениер (Мениеров синдром), но страда и от депресия.

През 1958 г. се установява в Швейцария, където живее до смъртта си през 1970 г.“

Източник: https://bg.wikipedia.org/wiki/Ерих_Мария_Ремарк

Когато Красавицата укроти Звяра от Елоиза Джеймс

Polya Vacheva (28 септември 2020 в 16:26), оценка: 5 от 6

Страхотна книга! Една различна и много вълнуваща версия на „Красавицата и Звярът“. Хареса ми и посланието, че красотата не е всичко, но всички малко или много й робуваме. Препоръчвам книгата!

Черният обелиск от Ерих Мария Ремарк

notman (28 септември 2020 в 10:27)

„…ако на Ремарк нещо не му е харесвало или се е чувствал заплашен е можел спокойно да я напусне и да отиде да живее в съседна Швейцария например. Или в САЩ. Където си поиска.“

През 1933, ден след като Хитлер идва на власт, Ремарк напуска Германия и се установява в Швейцария. През 1940 се мести в САЩ, където живее до смъртта си.

След от Анна Тод


Привет!

Много бих искала да ми кажете от къде мога да се сдобия и със следващите части. А ако някой ги има много бих се радвала да ми ги прати. На мен много ми харесва историята им.

Черният обелиск от Ерих Мария Ремарк

stagon (28 септември 2020 в 00:21)

Наясно ли си въобще какво пишеш??

Фурията на курсора от Джим Бъчър

morski pras (27 септември 2020 в 17:32), оценка: 4 от 6

Не ми харесват преводите от руски. Превод от втори превод от оРигинала какво остава? Благодаря за възможността да прочета Книгата тук. Добра е.

Изгубената съпруга от Алисън Ричман

dorn75 (27 септември 2020 в 17:04), оценка: 6 от 6

Книгата е прекрасна, но и много тъжна. Неможах да се отделя от нея.

Само спомен от Сандра Браун

gals (27 септември 2020 в 12:24), оценка: 5 от 6

Много хубава книга!

Опасни пътища от Саймън Бекет

Devoted of Slaanesh (27 септември 2020 в 12:18), оценка: 3 от 6

Слабовато, като някакво упражнение по стил е тази книга.

Стил има, но не и история, за съжаление. Рекламираната еротика куцука и не е нещо запомящо се.

Все пак романчето е четивно и с нормален обем, не успява да омръзне чак толкова.

Теменужките са сини от Джеймс Патерсън

Марина_Г (27 септември 2020 в 00:59), оценка: 6 от 6

Прав е Крос, в Щатите наистина живеят най-много ненормалници на квадратен метър.

Аз преди теб от Джоджо Мойс

Kilimandjaro (26 септември 2020 в 22:08)

Аз се чувствам по същия начин… Уил някак и на мен ми липсва вече, а още не съм я дочела… странно, но и почивствах облекчение, че има и друг човек, който се е почувствал като мен…

Радвам се да споделя очарованието си от тази невероятна книга, най-чувствената и разтърсваща в живота ми до момента!

Кара те да се чувстваш жив от емоции и усещания (яд, болка, удовлетворение, възхищение и прочие)

ЧЕТЕТЕ ХОРА, НЯМА ПО МОГЪЩО НЕЩО ОТ СИЛАТА НА МИСЪЛТА!

Бебето на Розмари от Айра Левин

Nelina2020 (25 септември 2020 в 20:40), оценка: 4 от 6

Книгата е интересна,но нещо краят и липсва.Свършва неочаквано и изглежда като незавършена.

Добрият ученик от Веселин Ханчев

notman (25 септември 2020 в 20:40)

Същото — абсолютно същото, казвам и днес, маруся. Не е редно децата да бъдат въвличани в политическа дейност. По никакъв начин не одобрявам действията на родители, които водят малки деца по протестите. 17-годишните като синът на собственика на оня магазин за играчки ТРЯБВА да бъдат на протестите — те не са деца, те са утрешните граждани на България, те ще заменят — трябва да заменят робите, набор 61, да прочистят кръвта на родината ни от робското колхозническо овчедушие. А това, дето ти намираш горната ханчева помия за непреходна поезия, си е твой проблем.

Край нямат българо-съветските мелези, които нагло драпат да ни обърнат пак към мужикистан.

Долината на мълчаливите от Джеймс Оливър Кърууд

ketballu (25 септември 2020 в 20:18)

О, стара познайница! Очарователна история!

Името от Джумпа Лахири

ketballu (25 септември 2020 в 19:58), оценка: 4 от 6

Книгата е добра. Чак Пулицър обаче не бих й присъдила.

Предговор към първия том от Братя Грим

domino1 (25 септември 2020 в 19:34)

Благодаря Ви, NomaD!

Добрият ученик от Веселин Ханчев

Stefka P (25 септември 2020 в 17:20)

Всяко поколение има право на свой възход и падение………

Добрият ученик от Веселин Ханчев

маруся61 (25 септември 2020 в 16:23), оценка: 6 от 6

Е, Notman, какво ще кажем днес, когато децата са на протести?…Правилно ли е това?… Прави ли са родителите им, че ги водят с тях за масовка?…Преди 6 години мнението ти беше: „А не ви ли се стори ужасяващо, че някой родител е позволил детето му да бъде въвлечено в политическа и противодържавна дейност, въпреки, че е знаел какво е наказанието за това?“…. Сега ужасяваш ли се, когато виждаш, че по площадите хората носят бомбички и водят децата си да свалят правителство и да нарушават закони, учат ги да скандират грозни лозунги, псувни и цинизми и им се радват за това?….Какво ще кажеш за собственика на Хиполенд, завел сина си на протест и после оплакващ се по медиите?….Виж колко е актуален Ханчев….Пиша това, защото искам да ти кажа, че има непреходни неща, като хубавия стих, които надживяват емоции и страсти, особено пък тези с политически окраска….