Читателски коментари

Хареса ми. Държи в напрежение.

Тази книга не е лоша, тя е МНОГО лоша!

Ако и следващата е такава, спирам да чета този автор и започвам да препрочитам Джеймс Клавел.

Преди няколко дни прочетох края на тази книга и исках да напиша нещо за нея, защото книгата си заслужава внимание и обсъждане. Но ме беше срам, да съм първият, който си позволява коментар, все се надявах някой с повече литературно критичен капацитет да подаде тон за нещо като обмен на впечатления от книгата, не би дискусия. Какво би могъл да напише за тази книга литературен Профейн, искам да кажа профан като мен.

Да кажа хареса ми, четете я книгата, препоръчвам я, не мога. През цялото време сезерцавах страниците, така както се наблюдава верижна катастрофа между ТИР превозващ едър рогат добитък и автобус с туристи плюс още няколко автомобила, смачкани до непознаваемост, от прозореца на преминаващ покрай пътя влак. Знаеш че, гледката не е от най приятните, но отваряш широко очи и попиваш всичко което ти се предоставя пред взора; попилени стъкла и откъснати метални отломъци, внизани ламарини, животинските и човешки остатъци помежду огънатите железа, червения цвят на петна по асфалта и по зелената канавка; и влакът ти отминава. Разтърсваш глава, неспособен да отличиш в отминалата гледка живото от не живото. Даже не си сигурен, че има нещо живо останало в онзи преминал пред очите ти момент. Ето с такова усещане прочетох тази книга, кой препоръчва подобни книги?

Авторът го сравняват с други автори като референтни, и да виждам според скромните ми сравнителни литературни способности Кафка, Джойс, Вонегът, последният всъщност може би по-скоро последваща референция от Пинчън нататък. Мен някак си Валис на Филип Дик ме доведе до Пинчън, но до като четях V. през всички страници чувах жестокият луд смях на маркиз Дьо Сад. Не можех да се отърва от усещането, че това е новооткритото модерно чисто механистично описание на вселената, където природата е само фабрика, а човекът продукт тип примат, наричан още шебек, примерно, или Профейн. Трябваше да си припомня какъв е смисъла на романите на дьо Сад. Можели да открие нещо удовлетворяващо читателя в него и в Пинчън?

Едва ли не с последния абзац, преди леко излишен, просто за митологична украса според мен епилог от тази книга, получих някак неусетно своето удовлетворение, като читател тип профан. Ще споделя тук този последен абзац, а вие ако откриете нещо друго удовлетворяващо ви, ще ми е интересно да прочета:

„Когато излязоха на крайбрежната улица, тя, кой знае защо, неочаквано го хвана за ръката и побягна. Сградите в тази част на Валета все още не бяха възстановени, въпреки че от войната бяха изминали повече от единайсет години. Но улицата бе равна и чиста. Стиснал ръката на Бренда, с която се бе запознал предния ден, Профейн тичаше по улицата. Скоро, неочаквано и в пълна тишина, светлината във Валета угасна, на улицата и в къщите. Профейн и Бренда продължиха да тичат в нощта, внезапно станала мастилено черна, и само инерцията ги носеше към брега и края на Малта и заобикалящото я Средиземно море.“

Първата от поредицата е по добра. Тази беше някак странна.

Хубава книга!

Заслужава си.

Много интересна ,четеш и не можеш да спреш.

Благодаря на екипа на читанка.

Поздравления за целия екип, най-вече на преводача Красимир Желязков, за това, че тази книга може да бъде прочетена на български и то безплатно. Благодаря!!! :)

Подведох се по положителните коментари, останах разочарована. Странни главни персонажи, измъчена драма, претупан финал, очаквах поне да има повече забавни реплики, но и тук останах разочарована. Не е моята книга, не е моята писателка.

Даже нямам желание да я дочета..

И тази книга беше добра.

Този роман е някаква бледа версия на „Шана“. Започна обещаващо, главния герой Ник е поносим, за разлика от Аурора и след 8 глави, книгата ме загуби . Няма интересни моменти, вълнуващи обрати, цветен сюжет. Набляга се на еротичните сцени, в което няма лошо, но дари и те доскучават.

Един от малкото разкази на Фредерик Форсайт, които съм чел. Много ми хареса. Авторът проявява изключителна прецизност в детайлите, а финалът бе неочакван за мен.

Това за мен определено е най-слабата книга от поредицата. Ненужно протяжна, с неубедителна фабула и измислени герои. Певицата Светлана например е като неумело съшита от два образа — безмозъчната блондинка със съмнителен морал, изкарваща си парите на сцената и безумно влюбената в актьор-алкохолик жена, която разсъждава разумно като жена на 40 и е готова на всичко в името на любовта си. Е, такъв общ образ е крайно неубедителен.

По отношение на Каменская — историята с кучето ми дойде в повече…

По отношение на преводачката — уважаваната Здравка Петрова е време най-после да запомни прякора на полковник Гордеев. В половината ѝ преводи той е Колобок ( с бележка под линия), а в другата половина — Житената питка. Така някой мнителен може да си помисли, че госпожата ползва различни „подизпълнители“ и после даже не чете какво са написали.

Според мен е най-слабата книга от поредицата. Едва я довърших. Следващата е по-добра!

Интересна история, със сигурност по-добра от предната книга в поредицата. Отношенията между главните герои някак нямат дълбочина и не са предадени убедително, но като цяло книгата става за разпускане.

Започва бавно,монотонно, но развръзката е интересна.

Много се чудих с 5 или 6 да я оценя,но реших с 6 понеже ме изненада. И двете книги от поредицата си заслужават.

Произведенията на Чинтулов са едни от най-скучните които прочиташ в 7 клас. Разбирам, че са важни исторически за подхранване на революционните идеи в българския народ, но честно казано са доста кухи и пропагандата им цел ги прави изключително банални. Не виждам причина защо просто да не се извадят от матурите и да се отдели повече време на някои по-сложни и трудно разбираеми.

От доста време се,чудих дали да я ,прочета тази поредица. Оказа се , страхотна много интересна.