Читателски коментари

На мен ми харесва автора. Имам навика да сравнявам ново прочетеното с американските трилъри като еталони и място за сравнение няма…

ееее не го научихте този норвежки и това си е :)

Многолик Зелазни, тук е последната му стойностна книга явно, всъщност най доброто от естетична коледна точка.

6 от 6

удоволствие

нищо излишно , кратка , точна и ясна

друг автор щеше да направи от материала към 300 отегчителни страници … поне

Тендър Брансън и Фертилити са уникални образи. А Чък е феноменален изследовател на загубилото морал и ценности общество.

Много ми хареса.

Също и много ми хареса.че нямаше залитания капитализъм-комунизъм, въпреки времето, в което е написана книгата. Малко наивна ми се струва фабулта за умиращото човечество, което ще се спаси като открие други като тях, защото липсва друга разумна форма на живот из цялата вселена..но иначе е чудесна. Препоръчвам!

Много увлекателна! Интересна и много леко се чете!Докато не я завършиш не я оставяш!

Малко скучна

Напълно цяла ми изглежда!

Омаггосващо.Цветен език,тънко чувство за хумор,богатство на образите .Светът продължава да съществува въпреки жестокостта,отчаянието,страданието ,защото има и любов и прошка.Моето усещане беше такова.

Интересна книга и автор, допадна ми след като скъсах завинаги с американските трилъри.

Страшно интересна поредица! Завърши също така неочаквано, както предишните книги, така че се надявам да има продължение.

Не ми хареса само това, че на моменти имах чувството, че има пропуснат текст. Особено в случая на Джайлс. Съжалявам, че разкривам част от съдържанието, но наистина бракът му беше споменат доста бегло, а смъртта на детето му само в едно изречение.

Някога и аз плувах в мейнстрийма, но в един момент се замислих за следното:

Всички знаем (от СМИ, Солженицин и т.н.), че Сталин е избил десетки милиони. На тях обаче би трябвало да съответстват още много десетки милиони репресирани по друг начин т.е. общо репресираните излизат 50, че и повече милиона. Съпоставих тази цифра с населението на СССР в навечерието на ВСВ — под 200 милиона с пеленачетата и старците — и си казах: или руснаците са идиоти без родова памет, защото при такива мащабни репресии в днешно време 70% от тях харесват Сталин; или нещо не е наред. Потърсих руски (не соросоидни!) източници по въпроса и намерих това: https://www.youtube.com/watch?v=oOd7AWqNH6U

Имайки предвид тези данни, явно се преувеличава и станалото в ГУЛАГ (а Солженицин, който споменава за 55 и дори 66,7 милиона загинали, макар и за период от 42 години, е явен лъжец — https://www.youtube.com/watch?v=4EZnkIjlgL4&t=2431s). Хитлер: „Колкото по-голяма е една лъжа, толкова по-лесно ще и повярват.“

Няма да се разпростирам повече и ще завърша с изключително силния текст на Фурсов „Сталин и вятърът на историята. Исторически очерк“:

http://www.dynacon.ru/content/articles/1035/

„Реформы неизбежны, — писал Сталин, — но в своё время. И это должны быть реформы органические, […] опирающиеся на традиции при постепенном восстановлении православного самосознания (интересно, знают ли эти строки неистовые хулители Сталина из РПЦ? — А.Ф.). Очень скоро войны за территории сменят войны «холодные» — за ресурсы и энергию. Нужно быть готовыми к этому“.

Данный пассаж дорогого стоит. Мало того, что вождь предсказал войны за ресурсы, развернувшиеся на рубеже XX–XXI вв., он зафиксировал необходимость реформ в области психосферы, понимая, что военные действия со временем переместятся и туда и что реформы должны опираться на традицию (на сознание и бессознательное), а не отвергать и не ломать её.

Прочетете „Увод от автора“ и ще видите,че самият Панюшкин казва,че между руският и другите световни елити има огромни разлики.

Интересно и увлекателно четиво, въпреки че към края започва да става скучно и предсказуемо, губи се атмосферата, читателят спира да вярва. Доста интригуващо преплитане на детективски роман noir, научна фантастика и хорър. На моменти имах чувството, че чета преразказ на игрален филм — описането е толкова детайлно.

Присъда: определено не е литературен шедьовър (виж и оценките), но си заслужава, особено ако нямате нищо друго за четене в момента, а ви се чете неудържимо. Тогава това произведение ще утоли тази ви нужда.

Подкрепям коментара на Мая.

Слаба книга, слаб сюжет, слаба история. 1 от 6.

Не разбирам защо никъде е се споменава как се познават чиcлата от тотото ?

Прочетох първите няколко реда, после последните страници. Бедна на изразни средства. Липсва дълбочина. Нелепи диалози. Жалък главен герой.

Иван Мартинов е от онези писатели, градили литературна и журналистическа кариера с партиен билет. Вижте и издателството… Според мен книгата е морално остаряла, за да се хареса даже на почитателите на турски сериали и съвременни любовни романи.

Напълно подкрепям предишния коментар.

Не ми хареса. Звучи като написано от тийнеджърка в wattpad. Каруцарският език пък още по-малко. „Педал“ и „Еба си салона“ „Еба си …. нещоситам“ карат стомаха ми да се обръща. Плоска история, клиширана и безинтересна, написана лошо.