Читателски коментари

Започна интригуващо, задържа ми интереса до повече от половината, след което я дочетох" по диагонал". И все пак, сега, по- скоро бих я препоръчала

Интересна книга, с много силен край!

Много персонажи, много подробности за второстепенните герои…Едва стигнах до края.

О, Квази, напълно съм съгласен с вас, даже и повече, ама тъпо, та тъпо. Той тоя Саймък и други тъпотии е писал, аз като прочетох едно време „Всичко живо е трева“, така се отвратих от научната фантастика, че изчетох всичко от Саймък, та съвсем да затъпея, защото казват, че който трупа знания, трупа тъга. За това трупане пък пише в друга много тъпа книга, при това с голям обем и казват, че била най-разпространената, продават я даже в църкви. А не са малко и ужасът и отвратителните неща у Саймък, има например заглавие „Смажи лагерите си с кръв“. Друго си е някоя спокойна вампирска любовна история, няма такива тъпотии там. А такива като Саймък по-добре да не се четат, защото въздействат и на психиката, например аз тогава си направих труда и изкорубих един телефонен апарат, махнах му шайбата и го нагласих горе-долу да е като в книгата и го заложих на едно момиче, та като влезе, да се изненада, ама баба му прецака работата, влезе първа и казва: Какъв е тоя телефон?

Прекрасна книга за силата на човешкия дух! Някой, който не е бил в смъртна опасност, може да се учуди защо втората част е толкова дълга. Но, това не е хрумване на авторката, а живата действителност. В такава една частичка от секундата целият ти живот преминава в съзнанието ти като на филмова лента. Душата живее много динамично извън времето, което е измислена величина.

Страшно тъпа книга, наистина! Няма нито един мускулест и дългокос Главен герой с пронизващ поглед, който да слезе от черния си жребец, да преодолее плахата и колебливата съпротива на Главната героиня… А тука какво? Лилави треволяци някакви. И абстрактни разсъждения за възможни паралелни вселени, за контакти с чужд разум, за смисъла на живота, вселената и всичко останало. Пълна скука…

Страхотна книга, интересна и динамична от самото начало и държи в напрежение до края.

Нарушени точки 2, 4 и 5 от правилата.

Е, не разбрахте ли, че това е сектантска литература!

Автора В. Мегре е осъден, а сектата Анастасия е забранена в Русия. Информирайте се малко! Има и жертви, включително в България. Български журналисти са правели документални филми. По време на процеса Мегре е признал, че всичко е измислица, за реклама на бизнеса му с кедрово масло, изделия от кедрово дърво като гребени и др., които взели да се продават като топъл хляб.

Нареди се при най-тъпите книги, които съм прочела някога. Има един герой, който постоянно си бърше лигите в панталона… после три дни ми беше лошо на стомаха. Давам една точка, само заради хубавото описание на природата.

Лека и приятна книга.

Една от най-хубавите книги за всички времена, които съм чел. Докато дълго време се акцентира на романтизма и романи за рицари и крале, Зола пише да тежката съдба на бужоазията и работническата класа. Във Вертеп особено ясно той показва мрачния реализъм на съдбата — порока ражда мизерия, мизерията ражда още порок. Това е затворен кръг. В това отношение Зола е доста по краен от Стендал с неговиет „сиви“ герои. Романите на Емил Зола, Чарлс Дикенс и пр. са характерни за натурализма. докато в „дамско щастие“, „Пари“ и пр. са ни представени герои от по-високата класа, то „Вертеп“ и „Земя“ни показва клоаката, дъното. на Франция. Увлекателен роман, който постепенно те поглъща, но се съмнявам, че много хора днес биха го разбрали. Голяма част от по-младото поколение предпочита или „розови романчета“ на Джейн Ан Кренц и Катрин Каултър или пък шпионски екшъни, наситени с много динамика. малцина вече ценят добрата литература и хубавия сюжет.

Не знам защо книгата се води, че е трилър. По-скоро е част от онези безкрайни тв сериали, в които детекивите разрешават едновременно по няколко случая, без да си дават много зор и така до безкрайност. Дано следващата книга от тази поредица да е по-добра.

Няма нужда да се ядосвате . Подобен род книги се пишат не за нас , а за американския пазар , където читателят е свикнал да не мисли като чете . Там просто приемат всичко на доверие . И то не само книгите , а всичко . Това предстои да стане в скоро време и у нас . Изпрани мозъци , това е ! Важното е пазара да върви и да се трупат пари . Дори писатели като Жул Верн и Александър Дюма са писали книги за пари , в които не е важно какво е написано , а да се изпълни договора за толкова и толкова страници , за които вече е взет аванс и отдавна е похарчен .

Трудно ми е да повярвам, че такава меко казано зле написана и очевидно много лошо преведена книга може да получи предходния хвалебствен коментар. Това е най-слабата и глупава книга, на която отделих няколко часа, само заради предния коментар. Ужасен стил/безстилие, липса на фабула, изобщо чудно ми е защо е причислена към криминален жанр (заради няколкото полицая с изключително неадекватни реплики?) Обикновено не правя грешка да чета нещо такова, така че с изказването си искам да предпазя други.

С тези рецепти никак не е чудно, че бизнесът не върви..

Книгата е много добра- както всички книги на Джон Гришам. Заслужава си да се прочете.

За първи път го чух преди малко по радиото този разказ, ненадминат е! Много ме разсмя и всичко се случи както ми се искаше. Трябва непременно да прочета и останалото творчество на писателя.

Забравих да добавя( не ми тръгнаха 4 по- обстойни коментара и се раздразних. Не ми промени мнението за некадърно недомислено и свръхелементарно драскателство)), че няма Казанска Венера, има Чудотворна икона на Казанската Св. Богородица, ама авторката очевидно не в час с историята…

Да не споменавам глупостите колко жени са щастливи самотни майки през 1812, с какви доходи дамата смята да се издържа и като как ама много куцащ инвалид безнаказано краде… И други, прекалено много, недомислици( а може би, незнание? Неграмотност? Глупост?

язък!!!! Похабена идея!

Да, ужасна ! Некадърна и несъобразена с времето! Българска роза през 1812, когато няма България ХА- Ха !!! Разведен руски княз ХА- Ха А Наполеон и войната му с Русия даже не са отбелязани мимоходом .. Е, то бива, може, ама чак пък ….