Възнаграждение за страха от Жорж Арно
Тази повест е спомената от Анри Шарниер — Папийон в неговата биография по следния начин:
Между хората, на които помогнахме, беше и Жорж Арно. Настанихме го, хранихме го и му осигурихме необходимото, за да се прехвърли в Колумбия. По-късно той си присвои авторските права над една история, която аз му разказах, и я нарече „Възнаграждение за страха“. Вероятно за да ни се отблагодари, той съвсем безплатно ни опозори в една от последните си книги.
https://chitanka.info/text/30001-va-bank/12
Клуб „Кемъл“ от Дейвид Балдачи
И на мен много ми хареса, а и сценарият е доста реалистичен, за съжаление.
50/50 убиец от Стив Мосби
Много интересно и увлекателно четиво с интересни обрати за финал. ПРЕПОРЪЧВАМ
Среднощен бродник от Айрис Йохансен
Достатъчно добра за четене, даже и с явните напъни за принос към легендата за крал Артур. Единствено не можах да разбера защо т.нар Пазител на съкровището търчи от един човек на друг и предлага да им го дари на всяка цена?????
Оцелелият от Чък Паланюк
Феноменално загубена книга. Същият стил, като в „Боен клуб“, но нищо впечатляващо. Изобилстваща от абсурди и простотия, книгата става все по-мъчителна за четене с всяка изминала страница. Краят, вместо удовлетворение, ми донесе чувство за изгубено време. Ако това е бил замисълът на автора, постигнал го е.
Съгласен съм с горният коментар, относно автора. За себе си смятам, че той е не просто изследовател, но и ярък представител на това общество.
Нарко-маневри София — Бургас от Константин Рашков
Супер книжка беше ми много интересно да я прочета ..ако беше и по-дълга щеше да е съвсем страхотно
През пустинята от Карл Май
Но пък после по едно време минава и из дебрите на Балкана и доколкото си спомням има добри думи за българите. Но беше отдавна, когато го четох, та чакам съвсем да забравя, та тогава да опитам пак. Всъщност четох го след OCR за грешки, иначе не съм сигурен щях ли всичко да прочета. :)
Кларънс от Франсис Брет Харт
„Кларънс“ — 5*
Започнах този кратък роман без очаквания, но го завърших запленен от майсторството на автора му — американския писател Франсис Брет Харт.
Съвременник на Гражданската война в САЩ, съвсем естествено е да използва сюжети от нея в творчеството си и го прави умело и много талантливо!
„Двама американци“ — 5*
Повест за истинската любов!
P.S. Отличен превод на Сидер Флорин.
Последната миля от Дейвид Балдачи
Отново прекрасна книга, продължавам с други произведения от автора.
Нека всички планини се изправят на пътя ни от Джефри Карвър
Разказът е публикуван за първи път в антологията „Dragons of Darkness“ през 1981 г., а не четири години след като е преведен на български език. :)
Жената на дипломата от Луиз Пенингтън
Увлекателен и много интересен роман. Трябва да предлагате повече такива произведения.
Христос в Индия от Холгер Керстен
Споделям мнението ти!
Американска трагедия от Теодор Драйзер
Чела съм я два пъти — в хартиен вариант.
И пак бих я прочела. Наистина — шедьовър.
Цитаделата от Арчибалд Кронин
Тази книга ни разказва за това, че професионалната медицина си е на първо място бизнес. Пациентът е потребител, който е по-склонен да даде пари за илач в стъкленица, отколкото да се лекува с физическа активност и диета. А хипохондрикът е поставен в центъра на медицината, тъй като осигурява най-стабилния паричен поток. Днес, 80 години по-късно, виждаме същата ситуация.
Абсолютна памет от Дейвид Балдачи
Много интригуващо!
Обичай ме от Сандра Браун
Ех,тази Сейдж ,бре!
Задъхано нашепвам твоето име от Джасмин Кресуел
Пълна глупост, незнам къде е проблемът, от автора или от превода, но си загубих времето.
Мираж от Дъглас Кенеди
Много слаба книга, направо не е за вярване, че е написана от Дъглас Кенеди!
Историята започва добре, за да се изроди постепенно в нелепа гротеска.
Вярно е, че американците често са глуповати и неадекватни в чужбина, но главната героиня Робин е просто уникално малоумна! Лутанията ѝ из Мароко са направо смехотворни, след обещаващото начало клишетата направо задушават случващото се и хепиенда е просто последния пирон в ковчега на този неудачен роман.
Загуба на време!
P.S. Френският не ѝ е сила на преводачката…
Хубава и интересна книга. Четенето и’ ми се стори като препускане в галоп върху състезателен кон.Не можеш да се откъснеш от нея докато не я прочетеш цялата.Рядко ми изпадат такива книги затова ще си кача и останалите ,пък ще потърся от този автор и останалите негови книги в чужди сайтове. Чета непрекъснато и някой път от последната изчетена от зор не ми се отваря друга книга.Но като имам някоя като тази ще имам с какво да подхраня хъса си към четенето.
„През пустинята“ е началото на пространен приключенски епос в Ориента, в него „Поразяващата ръка“ е заменен от Кара Бен Немзи и всичко се развива по познатия шаблон, от черните по душа злодеи та чак до благородните туземци, неразбрани от света.
Малко ми додеяха пространните описания и религиозните противопоставяния на исляма и християнството, разхвърляни почти безразборно из книгата. От послеписа разбрах, че това са всъщност шест различни разказа публикувани в периодичния печат (предино в католически вестник) и това обяснява липсата на синхрон дори и след преработката и обединението им.
Освен, че не обича крадливите и притворни гърци и подтисниците турци, Карл Май мрази и конете на арабите — изби поне половината от споменатите в книгата, а всякакви човешки отпадъци остави да се скитат на воля…
Като цяло, намирам че индианските му романи са с една идея по-добри.
Не съм сигурен, че ще дочета поредицата — май времето за това е безвъзвратно отимнало.
P.S. Малко носталгия не вреди, освен ако не ти стане скучно.
Читателски коментари