Читателски коментари

Една книга, за която след като прочетеш, продължаваш дълго да разсъждаваш и мислиш. Чета я за пореден път, има отделни пасажи, които препрочитам и препрочитам.

По мое мнение изключително мързеливо написана книга.

От самото начало ме издразни, но се оказа, че така си и продължава. Книгата е по-скоро фентъзи. Историческа не може да бъде, защото историческият аспект е изключитлено слабо проучен. Но причината е може би е в мен.

Някои пропуски по мое мнение:

— От самото въведение става ясно, че авторът смята, че въвеждането на християнството е единствената и безспорна причина за разпада на

Западната Римска Империя. Това исторически погледнато е пълна глупост. Християнстовото, тъкмо напротив, е било начин да се стабилизира Римската Империя. Но с или без него, тя пак е можела да продължи да съществува. Реалната причина за падането на Римската Империя е загубата на няколко ключови битки при паралелни слаби реколти плюс ужасна координация. На практика става въпрос за управленско безхаберие, защото империята по-рано е преживявала подобни кризи. Вж. https://www.youtube.com/watch?v=fqoHvTMNCsY

— Облеклото: В 6-ти век никой в Рим не е носил тоги. Реално са излезли от употреба някъде около 2-ри век. Тъпо е Рим на ранното срендовековие да се описва като античния Рим отпреди 400 години!

— Политеизъм: Елитът в Рим много добре си е давал сметка, че реално политеизъм няма, а всички богове са различни изражения на един и същ централен Бог. Т.е. идеята за монотеизъм не е била изобщо чужда. За справка вж. Юлиян от Гор Видал: https://chitanka.info/book/7517-julian

— Едва ли в шести век римляните щяха да говорят просто за някаква си „варвари“ на север, както е било по времето на Тацит. Най-малкото Франкската империя вече е била много добре етаблирана по това време като централизираната, организирана държавна структура. Най-малкото авторът можеше да спомене Велизарий (https://chitanka.info/book/357-velizarij), който реално би бил пълководеца, който можеше да помогне на една хипотетична Западна Империя срещу фракни и лангобарди.

— Датски крал на маите: това е ултратъпо и абсолютно ненаучно! Супер-дебилно фентъзи. Точно бях на път да се зарадвам, че римляните ще се преборят с някакви предшественици на Монтесума, а то ебати тъпизма! Да не говорим, че майската империя е колабирала най-късно 999-та, а авторът говори за майски градове през 1107, т.е. над 100 години по-късно. И отново римския генерал е описан като някакъв центурион от времето на Юлиус Кайзар. Това е ултра-тъпо!

— Какво става в Англия?: Ако Рим беше просъществувал до 10 век, римляните и датчаните щяха първо да се срещнат на острова. Там някъде щяха да се преговарят волю-неволю сферите на влияние. Вероятно обаче Рим нямаше да е спрял да се развива — аворът по някаква причина смята, че Рим винаги щеше да си стои във втори век. Не си е дал воля на въображението да помисли до къде биха се развили корабостроенето и военното дело при един стабилен, централизиран Рим в продължение на 400–500 години. С висока вероятност щяха да са и като общество и като технологии много, много по-напред от скандинавците.

— Военно безхаберие при завладяване на новия свят: Авторът отново проява краен мързел. Не става ясно защо римляните се хвърлят в Юкатан, без да осигурят всичките острови по пътя натам. В това няма никакъв смисъл! Всяка колонизация върви стъпка по стъпка. Реалното би било римляните да установят сериозна търговска и военна база в Куба, и пълен контрол над моретата, преди да влезат в Америките. Рим не са новаци в колиниазирането. Дори самата идея — „юруш на военна кампания зад един огромен океан“ е глупава…

— Авторът не отделя никакво усилие да опише как е структуриран Рим като общество, администрация и икономика през вековете. Какво става в Испания, Португалия и Англия? Какво става на Север? Какво става в Африка? Отървава се от арабите посредством един супер мързелив уъркараунд.

До тук стигнах, но не смятам, че ще имам нерви да допрочета цялото „произведение“

Историята, която се разказва, наистина е завладяваща. Разчувства ме и не исках да свършва. Това определено ще е книга, към която ще се връщам и друг път.

Не ме впечатли. Досетих се кой е убиецът, още откакто историята ни среща с нещо, сюжетът не особено оригинален.

Направо си е за възхищение, дето писачки на любовни романчента са тъй навътре в кухнята на големия международен бизнес! Бравос ! Особено ми харесва частта, в която злодеят чинно си разказва плановете — трогателно!!

Не се стърпях да оставя първия коментар.

Велика книга. Впечатляваща като тематика, стил, композиция и послания. Чудя се защо Нобеловият комитет пренебрегва писатели като Ъпдайк. Както се казва, само това да беше написал, щеше да остане в историята. Благодаря ви за положения труд по обработката на книгата!

Желая здраве и късмет през новата година на екипа на сайта и многобройните му читатели!

Нищо интересно не видях, да, идеята беше добра, но много наивно развитие на нещата, алогично поведение на героите. Признавам, че си загубих времето.

Една наистина епична поредица. Меч мощ и магия. Могъщи владетели на руни, управляващи велики кралства, увлечени в една разтърсваща война с неочаквани обрати.

Очевидно, че коментар 2 изобщо не е разбирал какво чете, но за сметка на това с написаното от него, колко ли хора са се поколебали да прочетат това прекрасно фентъзи?

Повелителите на руните е фентъзи в две части. Тази която е публикувана тук, се казва Поредица за Земния крал и е напълно завършена. Втората се казва Scions of the Earth и не е превеждана у нас.

Безспорно творчеството на Спаркс е един печеливш бизнес модел, симбиоза между литература и кино. Хубави корици, харизматични актьори. Текстовете — в по-старите му книги красиво написани, но някак си неискрени, сега все по-инфантилни на моменти, нямащи нищо общо с реалния живот. Но не знам дали след краха на собствения си личен живот авторът все още вярва в приказките, които списва. Преди години, когато нашумя филмът по „Тетрадката“ (любимата книга на Григор Димитров — друг представител на романтичния жанр), попаднах на снимки на Никълъс със съпругата му Кейти. Независимо, че бяха „щастливо женени, с пет деца“, в погледите им си личеше, че са любители на различен тип порно, а раздялата им е само въпрос на време. Има някои неща, които се виждат въпреки заслепяващата светлина от силно обработените зъби на щастливата двойка. А интервютата на бившата Кейти Спаркс са една правдива резензия на творчеството на съпруга ѝ Никълъс. Не съм виждал друга съпруга на известен писател да се отнася с подобно презрение към бившния си съпруг — изкара го задръстен, импотентен, не му щяла романтиката („шибаните лебеди и писма в бутилка“). Сега е сита с милионите долари, които взе от мъжа си и с новите си любовници. А Никълъс пише ли пише — все по-инфантилно (а в тази книга и щипка политическа коректност се промъква). Има право да благодари на многобройните си потребители за тяхната благотворителност — пет деца са това, трябва да се гледат, за всяко трябва по няколко милиона да има. Пожелавам на автора да срещне новата си голяма любов, а слез нея още една, и още една — все по-голяма. И все със същия трепет да ги преживява и да отмята, да върви напред.

До 11 глава заспах 30 пъти , не знам дали ще я дочета…започна интересно и после действието замря

За съжаление книгата е недомислена, а към края е композирана мързеливо.

Вече повръщам, когато чета как цялата планета Земя е отровена безвъзвратно през 19–21 век и повече никога не може да се оправи. На това място авторът дори си противоречи — ем всичко е отровено, ем джунглата превзема все по-големи райони. Непрекъснато и непрекъснато се повтаря този влудяващ наратив, как човечеството посредством безотговорната си икономическа политика е отровило планетата необратимо. Абсолютно ненаучна дистопия.

Много недомислици и неконсистентност в четивото. Авторът има много по-интересни и по-добре структурирани произведения.

Прочит на собствен риск!

Подкрепям мнението за детинското писане, някак телеграфен стил, нещо като" Тя влезе, погледна го и сърцето й замря, знаеше че се в влюбила и следващите седмици тя прекара опиянена в неговата компания. След 3 месеца се ожениха и бяха ужасно щастливи, докато не им се роди първото дете, после тя започна да залита по будизма и стана кето инфуенсър , той започна да кръшка и в крайна сметка се разведоха , а детето порасна и стана пицар у Верди." :D

Интересна книжка. По забавен начин представя вътрешните проблеми, през които преминава човек, а и тяхното външно отражение. Но дори и само заради подгледа отвътре към едни отминали времена си заслужава човек да я прочете. А за любителите на приключенията — маршрутът на магарето из Рила все още е предизвикателство ;)

Страхотна книга. Жалко, че поредицата за детектив Съни Рандъл е толкова кратка.

Допада ми стила на писане.

Добър стил на писане. Не е претрупан. За този жанр- много добре.

Не се бях замисляла колко много серийни убийци е имало в САЩ! Книгата си заслужава четенето!

Същото се случи и при мене, Daisie_k. Уж нормални хора, уж интелигентни, но впечатлени много от тая книга. Е прочетох я преди няколко месеца и не помня нищо, ама нищо, освен че не е това, за което много хора я мислят. А може би не са чели друго, тоест чели са малко, и когато това заглавие ги е впечатлило, прочели и хоп, както има една народна приказка, намерила невеста зад врата секира. Тоест омъжва се, отива да живее при мъжа си и по едно време обявява, че намерила една секира зад вратата. А тя винаги там си стои и всички знаят. Може да има и вариант за метла или нещо друго.

Нарушени т. 2, 4 и 5 от правилата.

Умопомрачителна глупост. Беше ми горещо препоръчана редица пъти. Още в самото начало ме загуби, въпреки всичко ще я завърша. Целта на автора е ясна — за да живееш, трябват пари. По-голямото разочарование идва от факта, колко хора са впечатлени и я приемат за чиста монета. Хора, които познавам и .. харесвам. Хора, които не смятат, че земята е плоска. Съвсем нормални хора .. уж..