Мисля, че това е най доброто произведение на Вазов!Много е добро!
Страхотно стихотворение. Много ми харесва, но моля Ви, поправете правописните грешки.
Здравейте! Има правописна грешка в третия куплет: „кой странник без виздишка можБ да те остави“. Буквата Б, трябва да се замени с Е
Призовавам потребителите, вместо да следят за случайни печатни грешки, да се въздържат от оценяване с единици и тройки на произведенията на класиците ни. Всеки има право на мнение и вкус, но хайде да имаме малко уважение, все пак…
Първо: има още една грешка, в трети куплет, пети стих трябва да е „случай“, а не „случбй“. Второ — можем да оценяваме назначените си за класици поети, използвали връзките на брат си, за да получат това назначение след Освобождението, с колкото си искаме. Ако бъдем обективни, по шестобалната система никое произведение на Вазов не заслужава повече от „3 — Посредствено“. Защото ако му дадем 6, на Лермонтов примерно трябва да поставим оценка около 20… Стихчетата на Вазов са на ниво „автор в треторазрядна рекламна агенция“. Не може да достигне дори 4-ка, което е нивото на Петя Дубарова — „автор на популярни шлагери“. А до шедьоврите на истински талантливите поети е мно-о-о-ого далеч…
Алеко оценен с единица, „Хубава си, моя горо!“ — с тройка…
Има светини, които не се пипат. Ако не го чувствате, няма как да разберете защо.
В грешка си, всичко се пипа, коментира, оценява и то от всяко следващо поколение. Свобода на словото и избора.
Съвсем друг въпрос е, дали хората които го коментират и дават положителни или отрицателни аргументи, подкрепят добре тезата си.
Също така всяка критика може да бъде оборена, но най-важното всеки създава мнение за себе си на база смислени аргументи (ако разсъждава логично) , ако ли не то проличава в качеството на доводите му при изложението на собствената му „теза“.
В обобщение, няма „светини“ в литературата и тези които налагат съществуването на такива по начин на мислене с нищо не се различават от диктаторите на словото и пропагандата, номенклатурчици от миналото.
И аз мисля като Skirmish, а още от дете съм се питал как така може отечеството да е любезно, за любезни хора разбирам — за отечество не. Но като са ми разказвали отвсякъде, че Вазов бил много добър, оставях си любезното отечество в папката, която да преглеждам някога, когато поумнея. Това време обаче не идва и не идва. Може би когато Вазов е писал думата любезен да е имала друго значение? А съм чел и „Казаларската царица“, честна дума. Помня я с някакви косми, които така някак се веели, та може би затова Вазов измислил и думата кичур, но не съм сигурен, забравил съм. За „чука“ помня, че бил той я измислил, може би и влак. Кажете, моля, по онова време думата любезен същото значение ли е имала?
Не познаваш добре българския език. Думата „любезен“ освен буквално има и преносно значение, в което се използва като евфемизъм. Потърси в google „виц за любезния лос“ и ще разбереш какво е имал предвид Вазов…
А може ли някой, ама сериозно, а не с виц като Кваzи, да посочи кой и къде някога освен Вазов е употребил думата любезен с това значение? Не изключвам да са включили това значение в речника само заради Вазов, колко му е, цитирам по-долу такъв от БАН. Щом можеше до неотдавна кражбата на кола да е в закона противозаконно отнемане, заради нЕкои съображения, що пък да не са включили тая дума само заради Вазов.
„любезен прил. 1. Който е приятен в обноските си, предразполага към себе си; мил, учтив, приветлив. И сега той се показа особено любезен. Яв. 2. остар. Мил, любим, скъп. Отечество любезно, как хубаво си ти! Ваз. 3. В обръщение, като обръщение — драги, скъпи (обикн. в ироничен смисъл). Любезни разпоредителю!
любезнича нсв. нпрх. Проявявам любезност.“
Иначе, Кваzи, приемам всичко за шега, включително това колко познавам езика.
И все пак, както се вижда по-долу, всички наопаки, Вазов на кестерме. :) Ако позволите тоя народен израз. Почти всички от останалите примери са със значението на думата, което е актуално и днеска, само Вазов не.
Институт за български език
РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
любезен
ЛЮБЀЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, в обръщение за м. р. ед. ч. -зни, прил. 1. Който при разговор се отнася добре с други хора; учтив, внимателен, вежлив. Управителят на стопанството беше един много внимателен, много любезен човек. Д. Калфов, Избр. разк., 44. Къньо, тъй любезен и внимателен по-рано, сега час по час го подсещаше, че е време да се прибере в града и да заработи. Й. Йовков, Ж 1930, 86. Макар и да се показваше учтив и любезен, опитното око на Прангата забележи у него и една слабо прикривана гордост и някакъв стремеж към големство. Т. Влайков, Съч. III, 83. В село Равна бе настанен за учител Лазар Георгиев, момък добър, кротък, любезен. СбНУ XVIII, 574. Поздрави и Недка, която беше любезна да ми даде китка на гарата. Ив. Вазов, ПЕМ, 70.
2. Който изразява, съдържа учтивост, внимание. Нейният поглед [на жената] ме караше да се смущавам, тъй като той биваше ту любезен, ту враждебен. Г. Белев, КВА, 283. Той трябваше да стисне нежно ръката и да продума няколко любезни думи на американеца. Ив. Вазов, Съч. VI, 183. Писаха до всички писатели, както му е редът, любезни писма — да им изпратят даром произведенията си. Елин Пелин, Съч. IV, 142.
3. Който е присъщ на внимателен, вежлив човек. Спасуна имаше заплашителна външност и не можеше да се похвали с любезен нрав. Д. Димов, Т, 228. Трябва да забележим тук, че господин Кратков беше един от поклонниците на госпожицата, .., и затова именно той показа сега в този случай такова особено любезно усърдие. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 385. Доста минувачи имаше; .. Двама даже го спряха с любезно ръкуване. Ив. Вазов, Съч. VI, 43.
4. Остар. и диал. Любим, скъп, обичан. Вие сами сте пренесли големи жертви, изгубили сте любезния си отец в тая война и всичкото ваше състояние станала пища на пламъците, разорени сте! Ив. Вазов, Съч. XXIV, 100. — Добре дошли, бай Краличев, вие сте ми сега още по-любезен гостенин и брат. Ив. Вазов, Съч. XXII, 28. — Е поседяхме при нежната си и любезна половина десет дена — говореше Гелак. Н. Антонов, ВОМ, 55. Тури ръката си върху главата на младото момче… Името му е Владимирчо, мое любезно дете. З. Стоянов, ЗБВ II, 131–132. Ако сакаш милуване, / дойди, лудо, навечер, / навечер е милуене / със любезна лепа дева. Нар. пес., СбНУ X, 38. ● В обръщение, обикн. в съчет. със собств. или нариц. име за израз на приятелски чувства, уважение или интимност, фамилиарност. — Земята продължава да се върти, любезни Соколов — отговорих аз като разперих ръце. Н. Попфилипов, РЛ, 123. Любезни Босяко,. . наистина доста време има, откакто не съм те поздравил с някое добро известие. Хр. Смирненски, Съч. III, 122. — Готово ли е? — пита госпожата. — Тъй вярно, любезна госпожо. Г. Караславов, Избр. съч. II, 237. На колене, любезни читатели, долу шапките! Напредя ни е Батак със своите развалини. З. Стоянов, ЗБВ III, 307. „Разбрах сега какви са тия бездни / и в тях народа какъв живей, / казах аз, но учителю любезни, / съмнене мъчи ми едно духът.“ К. Величков, Ад (превод), 104. Слушай, мари Пено, / любезна ми жено! / Кога от селото за полко тръгнахме, / с приятели малко за сбогом пийнахме. Елин Пелин, Съч. V, 147–148.
5. Като същ. любезен, любезният м., любезна<та> ж. Разг. а) Любим мъж, любима жена. Шепнат горските листи, наведени от гъстите вейки, които са виждали бабата и прабабата на твоята любезна да се разхожда под тях. Π. Π. Славейков, Събр. съч. V, 29. При всичко това не ме подозряваха още в харема; аз денем още отивах там и се виждах с моята любезна. Св. Миларов, СЦТ, 144. Седи прекрасен Ангел мой / на връх на свети Никола, / под един бор на един стол. / Коя му бе любезната, / любезната, прекрасната, / че тя му бе, че тя му бе / Катеринка Азманова. Нар. пес., СбНУ XLVI, 247. б) Съпруг, съпруга. Отдалечете негова милост от любезната му. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 111. C моят любезен сме пред развод. в) Само в обръщение за м. и ж. p., ед. ч. любезни, любезна. Разг. Ирон. За изразяване на неприязнено отношение към някого. — Нито съм ви мила, нито искам повече да се занимавам с вас! Казах ви вече сто пъти, махайте се сега! Нахалник! .. На следния ден — пак. — Добро утро, любезна — рекох, — спахте ли хубаво? — Марш! — извика тя.— Да не сте стъпили повече тук! Я. Антов, Ст, 1978, бр. 1667, 3. Адвокатът се извърна и за пръв път погледна Жак в лицето. — Слушайте, любезни, каква полза да се правите на глупак. Б. Райнов, ДВ, 279. Както виждаш, любезни, нищо не излезе и от твоите маневри, ами я се прибирай в черупката си. Л. Стоянов, X, 162.
◊ Бъди (бъдете, ще бъдеш ли) <така (тъй)> любезен. Със следв. изр. със съюз да. Обръщение при устна молба: бъди (бъдете, ще бъдеш ли) <така (тъй)> добър. Не ще ли бъдете любезни да ми пратите едни панталони, по-дебелшки? Ив. Вазов, Съч. XI, 56. А какво ще рече то: „моля ви се, имайте добрината, бъдете тъй любезен“, какви са тези лигавения!… Ал. Константинов, БГ, 61.
© Всички права върху Речника принадлежат на ИБЕ. Забранено е копиране, разпространение, публикуване или модифициране освен при спазване на изискванията на Закона за авторско право и сродните му права.
https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%B5%D0%BD/
Викторе, като ти чета размислите тук, направо ме хваща страх да не ти падне в ръчичките „Само ти, солдатино чудесни“!
Все пак това е поезия, напомням, не реферат.
Хаха, хахаха, Notman, не, моля ти се, нямам намерение да осквернявам светинята на когото и да било, та била тя Вазов, че и Левски, Ботев и който и каквото ще да е. И аз съм божем малко патреотин. Изказвам личното си мнение относно заглавието, според мене е изключително претенциозно. Изобщо много неща от Вазов са претенциозни. Който мисли другояче и има Вазов за голяма работа, преспокойно може да сметне, че аз не ги разбирам тия работи, не мога да схвана силата и величието на поета, посланието и така нататък, затова си харесвам повече Елин Пелин, щото е прост селянин като мене. И да, появява се връзка с Банки, така му викахме до неотдавна, да, много близо до Банки съм живял:
https://chitanka.info/book/515-utro-v-banki
Според мен ти продължаваш да не схващаш за какво именно си говорим. Не е за това кой поет е по-по-най, със сигурност не. А за това, че в поезията, Викторе, повечето неща, всъщност всички, са позволени. И в изкуството изобщо.
И ако някой дребнаво се заяжда защо поетът бил използвал еди-коя си дума, чието значение от речника не пасвало с контекста и словореда, ако се заинати, че очите на жената трябвало да бъдат нарисувани на лицето ѝ, а не някъде другаде, то тогава можем със сигурност да кажем, че този някой не разбира (смисъла на) изкуството.
Нарушени т. 2, 4 и 5 от правилата.
E, от справката се вижда, че не само Вазов е изключение :)
Начинът, по който Вазов и други негови български колеги употребяват думата „любезен“ е според мен едно влияние от руската литература. Може да срещнете „любезный“ (в смисъла на „мил“, „възлюбен“, „скъп“) в творчеството на Пушкин, Гогол, Тургенев. В съвременния руски употребата на думата е по-скоро в смисъла на „учтив“, както и у нас.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.