Робин Кук
Заплаха (23)

ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Неделя, 24 март 1996 г. 9:00 часа

Когато звънна телефонът, Джак се беше задълбочил в едно от своите научни списания. Още неизползван тази сутрин, гласът му прозвуча дрезгаво.

— Не съм те събудила, нали? — попита Лори.

— О, буден съм от часове — увери я той.

— Ако не си забравил, обаждам се по твоя молба — добави тя. — Иначе никога не бих си позволила да те безпокоя в неделя сутрин…

— За мен този час е напълно нормален.

— Но вчера се прибра доста късно, нали?

— Не беше късно — поклати глава Джак. — Освен това аз винаги ставам рано, независимо кога съм си легнал…

— Искаше информация за евентуални нови зарази в „Дженерал“, но с облекчение ти съобщавам, че такива няма — премина върху същността на въпроса Лори. — От Джанис научих, че там не са отбелязани нови случаи на планинска треска и това е добра новина, нали?

— Много добра — съгласи се Джак.

— Родителите ми бяха впечатлени от теб — добави с тих глас младата жена. — Дано ти е било интересно…

— Прекарах много добре — увери я Джак. — Дори ми е малко неудобно, че останах толкова дълго. Благодари на родителите си от мое име, бяха изключително гостоприемни!

— Някой път пак ще се съберем — рече Лори.

— Дадено…

Джак остави слушалката и направи опит да се съсредоточи в четенето. Попречиха му спомените от предишната вечер, неусетно изплували в съзнанието му. Действително прекара приятно. Даже много по-приятно, отколкото беше очаквал и именно това го смущаваше. След петгодишно доброволно уединение изведнъж откри, че му харесва да бъде в компанията не на една, а на цели две жени, които имаха твърде малко общо помежду си.

У Лори харесваше непринудеността, компанията й му беше изключително приятна. Докато Терез мъничко го плашеше, особено след внезапната проява на загриженост преди два дни. В поведението й имаше нещо предизвикателно, което много му допадаше, вероятно защото влизаше в конфликт с общо взето занемарения му личен живот. Сега, след като бе получил възможност да контактува с Лори в компанията на нейните родители, той изведнъж започна да цени по нов начин откритото й, приятелски непринудено отношение. Особено когато отчиташе репутацията на баща й — известен в цялата страна кардиохирург…

След оттеглянето на възрастните Лори се беше опитала да го въвлече в разговор на по-лични теми, но той по навик се възпротиви, макар че изкушението бе доста силно. Предишната вечер опита подобен разговор с Терез и остана изненадан от приятното чувство, което остана в гърдите му. Но снощи не постъпи по същия начин, а ловко извъртя разговора към личните проблеми на Лори.

С изненада научи, че младата жена няма сериозна връзка. Винаги си беше представял, че съблазнително и чувствително създание като нея не може да остане без приятел. Но тя твърдеше, че много рядко излиза с мъже. За пример посочи връзката си с някакъв детектив, от която обаче не се получило нищо сериозно…

Джак въздъхна и насочи вниманието си към списанието. Чете дълго и спря едва когато червата му закуркаха от глад. Реши да отскочи до близкия деликатесен магазин, а на връщане забеляза, че на баскетболната площадка започват да се събират хора. Обзет от желание да се поразкърши, той изтича нагоре по стълбите, облече екипа и се присъедини към тях.

Игра в продължение на няколко часа, но този път далечните му удари не бяха толкова успешни като вчера. Забелязал това, Уорън, който този път му беше персонален пазач, го засипа с безмилостни подигравки. Вероятно искаше да си върне за загубата предишния ден.

Оттегли се в три следобед, след поредната загуба, която означаваше, че трябва да чака поне един час, за да му дойде редът. Прибра се у дома, взе един душ и отново се опита да почете. По някое време обаче усети, че мисли за Терез и това е причината нищо да не достига до съзнанието му.

Опасявайки се от повторен отказ, той се беше отказал от идеята да я търси. Промени решението си някъде около четири, след като се сети и за съответното оправдание — тя сама го беше помолила да се обади. Всъщност, причината беше далеч по-проста: искаше да говори с нея, да й разкаже и онази част от историята на живота си, която беше премълчал…

Набра служебния й телефон с потрепващи от нетърпение ръце. Този път тя беше в далеч по-добро настроение и очевидно се зарадва да го чуе.

— Снощи свършихме голяма работа! — похвали се гордо тя. — Днес изглаждаме последните детайли и утре ще шашнем изпълнителния директор на фирмата! Твоята идея за чистотата в болничните заведения се оказа наистина страхотна! Дори се изхитрихме да включим и част от онова, което ни подхвърли за стерилността. Стана много забавно…

Джак търпеливо изчака този водопад от думи, след което кротко я попита дали иска да изпият по едно кафе. Не пропусна да й напомни, че идеята беше нейна.

— С удоволствие! — веднага прие Терез. — Кога?

— Сега, стига да нямаш нищо против…

— Готово.

Определиха си среща в едно френско бистро на авеню Медисън, между Шейсет и първа и Шейсет и втора, съвсем близко до кантората на „Уилоу и Хийт“. Джак пристигна пръв, зае една от масичките до прозореца и си поръча еспресо.

Терез се появи няколко минути по-късно. Махна му с ръка през прозореца, влетя в заведението и му предложи познатия вече номер с отъркването на бузите. Поръча капучино без кофеин на безшумно появилия се келнер, изчака го да се отдалечи и сграбчи ръката на Джак:

— Как се чувстваш? — Приведе се над масата, взря се в очите му, после премести поглед върху леко подутата челюст:

— Зениците ти са нормални, а външният ти вид е изненадващо приличен. Очаквах да си оцветен в синьо и черно…

— Наистина съм по-добре, отколкото можех да допусна — кимна Джак.

След което Терез се впусна в забързан монолог. Нещата вървели много добре и всичко си попадало точно на мястото. Обясни значението на думата „рипоматика“ и му разказа колко сполучливо са включили кадри от предишни рекламни клипове. Получила се невероятно добра сплав, която оставяла много добро впечатление и не влизала в конфликт с „Не вреди“ — основният постулат в идеите на Хипократ…

Джак слушаше без да я прекъсва. Изчерпала новините около себе си, Терез отпи глътка капучино и го попита как я кара.

— Постоянно мисля за разговора, който проведохме в петък вечерта — призна с въздишка Джак. — И съм доста притеснен…

— Защо?

— Защото уж бяхме откровени един с друг, но аз не ти казах цялата истина… Може би защото не съм свикнал да говоря за личните си проблеми, но фактът си остава непроменен: аз не ти казах всичко…

Терез остави чашата си и изпитателно го погледна. В тъмносините му очи се долавяше напрежение, чертите на небръснатото му лице бяха свъсени. При други обстоятелства би изглеждал застрашително, помисли си тя.

— Жена ми не беше единственият човек, който почина — с мъка преглътна той. — При нещастието изгубих и двете си дъщери… Самолетна катастрофа…

Терез усети как гърлото й се свива от жал. Не беше очаквала да чуе подобно нещо.

— Проблемът е там, че винаги съм се чувствал отговорен — тихо продължи той. — Ако не бях аз, те нямаше да се качат на този самолет…

Терез помълча известно време, после тръсна глава.

— И аз не бях напълно откровена с теб — призна тя. — Казах, че съм изгубила детето си, но пропуснах да уточня, че става въпрос за още неродено дете… А заедно с него изгубих и надеждата да имам други… Като капак на всичко мъжът ми взе, че ме напусна…

Над масичката се възцари напрегнато мълчание. Погълнати от емоциите си, и двамата не бяха в състояние да отронят дори дума.

— Май ще излезе така, сякаш провеждаме надпревара по лични трагедии — обади се най-сетне Джак, а на лицето му изплува пресилена усмивка.

— Като двойка депресирани пациенти — кимна Терез. — Ако може да ни чуе отнякъде, психотерапевтът ми ще подскочи от удоволствие!

— Ти си първата, на която казвам тези неща — погледна я предупредително Джак.

— Не ставай глупав! — поруменя тя. — Нима мислиш, че ще тръгна да те разнасям? Моята история също не е известна на никого, с изключение на личния ми лекар…

— Аз пък не съм разказвал моята дори на терапевт — рече Джак.

Изпитали облекчение от изливането на душите си, двамата се прехвърлиха на други, по-жизнерадостни теми. Родена и израснала в Ню Йорк, Терез остана смаяна от факта, че Джак почти не познава града. После го накара да обещае, че ще я придружи в Клоистърс веднага след като се оправи времето.

— Ще ти хареса, ще видиш! — пламенно го увери тя.

— Сигурен съм в това — усмихнато отвърна той.