Карен Симонян
Планетата на двойниците (5)

Пета глава

— Закуска за двама — поръча Мажан на сервитьора. В „Клуба на жителите кореняци“ освен него нямаше никого.

И съдържателката не се виждаше, тъй като следобед обикновено не идваха посетители. Нерсес Мажан бе доволен, че е сам. Доволен бе, че я няма и Забел.

Очарователната Линда охотно се съгласи да се срещне с него и сама посочи този клуб.

Нерсес Мажан бе седнал на обичайното си място — до прозореца, в любимата си поза — с протегнати крака, със скръстени ръце, с притворени очи. Мъчеше се да си припомни последователно онези събития, които вече не предизвикваха у него съмнения.

— Нерсес!

Смутен от познатия глас, аптекарят бързо се обърна и видя съдържателката.

И помисли: „Напразно се съмнявах. Забел пак си е същата.“

— Здравей, Забел!

Забел се озърна крадешком и щом се увери, че са сами в салона, наведе се, ласкаво погали лицето на Нерсес и силно го целуна.

„Защо бягах от теб, Забел?“

— Ще закусиш ли?

Нерсес кимна.

— Днес ще те нахраня с печено.

— Няма да закусвам сам — отвърна Нерсес. — Освен това вече съм поръчал… Остани…

— Щом не си сам!… — Забел го прегърна през раменете. — Какво се е случило?… Май и тази нощ не си спал? Бледен си.

— Не съм спал.

— Защо?

— Не можах… Отначало не можах да заспя, защото търсех отговор на един много важен въпрос, а после… защото чак на разсъмване намерих отговора.

— С кого ще закусваш? — попита Забел и в гласа й се прокрадваха нотки, които приятно изненадаха Нерсес. — Може би не искаш да ми кажеш?

— Тайна — проточи Мажан.

Сервитьорът внимателно, без да бърза, подреди приборите. И чак когато той си отиде, Мажан подхвана отново разговора.

— Ти някога замисляла ли си се колко е важно да вярваш на хората?

— Ти не ми ли вярваш?

— На тебе?

— Ти не каза кого чакаш.

— Линда.

— Така си и знаех.

— Обещах да й помогна. — Мажан забеляза в преддверието Линда Ло. — Да не си помислила нещо друго?

Линда влезе в салона, потърси с поглед аптекаря и като го видя седнал до прозореца, се усмихна и го поздрави с леко движение на пръстите.

— Ще ви преча ли? — попита Забел.

— Вероятно… но ако искаш, аз… — Докато Нерсес изричаше тези думи, дори и през ум не му мина, че въпросът на Забел и уклончивият му отговор ще се повтарят непрестанно, десетилетия наред, и Забел винаги ще си отива със скрито недоволство, изправила глава, без да се обръща назад, и че той винаги ще вика подире й: „Бъди готова, може би оттук ще отидем направо във фермата…“

Впрочем това обещание всеки път ще звучи различно. И многократно ще остава само обещание.

Забел и Линда се срещнаха в центъра на салона. Следовагелката веднага позна съдържателката на „Клуба на жителите кореняци“, поздрави я с леко кимване и забързано отиде при Нерсес Мажан.

— Вие на разговор ли ме поканихте, или на закуска?

— На разговор, меластра… Но съм сигурен, че и днес не сте успели да закусите.

— Прозорлив сте… и сте много деликатен. — Линда седна срещу аптекаря. — Е?

Нерсес Мажан й наля плодов сок.

— Бързате ли?

— Надявам се, че разговорът ни няма да продължи повече от закуската — каза Линда и опита сока.

— Обещах ви да помогна на следствието.

— Интересно — присви очи Линда Ло. — Страхувам се, че вече е много късно.

— Успяхте ли да научите нещо от Урсула? — разтревожено попита Нерсес.

След кратка пауза Линда отвърна тихо:

— Не… Нейното упорство вероятно още дълго ще ме затруднява.

— Значи помощта ми не е закъсняла — облекчено въздъхна аптекарят.

Следователката не отговори.

— Меластра, вече зная как е бил убит Зенон Джабез.

Нерсес недоумяващо сви рамене, защото очарователната Линда Ло, щом изпи сока си, започна мълчаливо и замислено да се храни, сякаш не беше чула последните му думи.

— Урсула и Оскар много отдавна били решили да заминат завинаги от Виланк и да се установят на друга, по-мирна и спокойна планета, да си построят къща край брега на някоя река, да си народят дечица…

Линда Ло се засмя иронично.

— Вие чуйте продължението! — възрази Нерсес.

— Нима ви прекъснах?

С острието на ножа Нерсес Мажан започна да чертае невидими фигури по салфетката.

Сервитьорът поднесе топлата закуска.

— Защо млъкнахте? — попита следователката. — Изглежда, искахте да ми кажете, че не Урсула, а Оскар е убил Зенон?

— Не… Според Оскар убийството е извършила Урсула, а пък тя е на мнение, че Оскар е убил Зенон.

— Тогава тя защо мълчи?

— Защото си има съображения. Може би ви е смешно, че на Виланк все още се намират хора, които се обичат истински… и имат желание да се жертват един за друг. Урсула смята, че без Оскар животът й губи смисъла си.

— Възможно е.

Нерсес учудено погледна Линда.

— В механата това го смятахте за невъзможно.

Линда отмести чинията.

— Ще пием ли кафе?

— Да, ще пием — сърдито отвърна Нерсес. — При обиска вие така и не намерихте оръжието. А аз го намерих… Оказа се, че това е револверът на Оскар, който той още преди две години е дал на Зенон.

— Искате да кажете, че Оскар има разрешително?

Нерсес Мажан изведнъж видя пред себе си тънките пръсти на Оскар да късат на парченца разрешителното. И като се вторачи в Линда, заяви:

— Да. Има… Зенон го бил помолил да му даде револвера си, защото се страхувал от някого. И винаги го държал в спалнята си, на масичката… Както вече знаем, той е имал основание да се бои.

— От кого?

— От себе си — отвърна Мажан.

— Защо не ядете?

Аптекарят сърдито погледна следователката. После с нежелание придърпа изстиналото ястие.

— За да се стигне до това заключение, е необходимо не просто да се мисли, че може да се вярва на единия, а да се предположи, че и двамата говорят истината.

— А вие успяхте ли да поговорите с Урсула?

— За щастие да… Когато реших да повярвам и на нея, и на Оскар, неволно стигнах до извода, че Зенон е убит от… — Нерсес млъкна, подозирайки, че думите му могат да прозвучат театрално. Но в случая нямаше друг изход, затова каза: — Да, самият Зенон е убил Зенон.

— Искате да кажете, че е извършил самоубийство?

— Да.

— Защо?

— Не зная. Известно ми е само, че когато преди две години помолил Оскар да му даде револвера си, той настоявал на всяка цена да се запази разрешителното. Защо ли?… За да не бъде уличен Оскар, когато по-късно, след самоубийството, открият у Зенон револвера му. Научих също, че завчера, щом взел решението да сложи край на живота си, той деликатно, без да нарушава правилата на тяхната игра, внесъл в банката на името на Оскар цялата спечелена сума. Администраторът на Капелата твърди, че години наред Зенон Джабез бил неспокоен. В деня на самоубийството, сбогувайки се със служителите от етажа, той казал: „Остани със здраве и прощавай, меластър Даниел.“ И добавил: „Тази наша среща може и да е последната.“ Вие не сте обърнали внимание на показанията на администратора. И той е дълбоко обиден. Ако го бяхте изслушали докрай, щяхте да научите, че като се качвал в асансьора, Зенон Джабез, заявил: „Този път вече няма да се върна. Заминавам завинаги!“

Сервитьорът постави на масата чашките с кафе.

— Вие сте извършили ценно разследване — отбеляза Линда Ло с горчива ирония. — Да не си сменяте професията?… Но ви предупредих, че вашата помощ може да се окаже закъсняла. Тази сутрин прекратихме следствието. И тъкмо затова намерих време да дойда да си поговорим.

— Прекратихте го? — смаяно попита Нерсес.

— Снощи получихме отговор на нашето запитване. Кметството на град Сонт недоволства от неточните ни въпроси. И предупреждава, че заместник-директорът на фабриката за дамско бельо Зенон Джабез ще бъде принуден да даде ПОСИЗУ под съд за разпространяване на измислици.

Мажан щеше да изтърве чашата с кафе.

— Вие казахте… че Зенон заплашва със съд?… Навярно служителите от Сонтското кметство се шегуват.

— Те са изпратили купища заверени документи… Нямаме причини да се съмняваме, че в този миг Зенон Джабез е в град Сонт на далечната Лета и изпълнява служебните си задължения на заместник-директор. Ще ви кажа по-ясно, — усмихна се Линда Ло. — Зенон Джабез е жив. Никой не го е убивал. Нито Урсула, нито Оскар, а още по-малко той се е самоубил, както току-що казахте.

— А трупът, който открихте в спалнята?… А свидетелите?

— Какъв труп!… Щом разполагаме с такива документи, за нас вече не съществува, нито пък е от значение някакъв труп.

— Имате предвид…

— Забравете завинаги, че в Капелата е станало убийство!

— И всичко това го казвате вие?

— Ще ви дам възможност да се запознаете с отговорите на кметството в Сонт… Това са достоверни сведения. И вие, меластър Мажан, да, да, вие сам ще се убедите, че Зенон Джабез е жив и здрав, че тази история, която се случи преди няколко дни, е била само мираж… Какви ли не неща стават в нашия голям свят!

Нерсес Мажан енергично поклати глава.

— И след като не е ставало убийство, ние се принудихме да прекратим следствието — продължи Линда Ло, смеейки се от сърце.

— Почакайте… — На Нерсес Мажан му хрумна, че ако Зенон Джабез е жив и здрав и от директорския си кабинет управлява производството на дамско бельо, а пък тия няколкодневни кошмари са мираж, то по-щастлив край от този не може да се очаква. — Значи Урсула и Оскар най-после ще имат възможност да заминат заедно от Виланк.

— Не! — поклати глава Линда Ло. — Урсула вече няма да може.

— Зенон Джабез е жив… Значи тя не е убила никого… Вие се съмнявахте в Урсула… Но Урсула не го е убила… Зенон е жив и както казахте, се готви да даде ПОСИЗУ под съд за разпространяване на измислици…

— Вие не ме разбрахте — прекъсна го Линда Ло, бършейки ръцете си със салфетката. — Работата е там, че Урсула не може да замине тази вечер, защото се е обесила в килията си… В първия момент дори не повярвах. Жени като нея никога не се отказват така лесно от живота… Но едва сега разбирам защо Урсула…

„Клубът на жителите кореняци“ бавно се залюля… После се завъртяха стените, столовете; подът и таванът смениха местата си и в този вихър Нерсес Мажан едва дочу долитащия сякаш отдалече глас на Линда Ло.

— И такива неща се случват, меластър… Не си струва да се разстройвате заради това… Между другото, както и предполагах, нашият разговор не продължи повече от закуската… Разбира се, аз бях сигурна, че вие не сте в състояние да помогнете на разследването, но тази наша среща беше много приятна за мен… Днес сте решили да заминете заедно със съдържателката на клуба за фермата, нали?… Ако имах време, и аз бих се присъединила към вас…

„Урсула — пулсираха слепоочията на аптекаря Нерсес Мажан. — Урсулааа“…

В тишината се чуха само стъпките на сервитьора.