Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
7 days and 7 nights, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 220 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
bambo (2008)

Издание:

ИК „Бард“, 2004

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация

34

— Да работя с Мат Рансъм? По-скоро бих си прерязала вените! — Лицата около конферентната маса, които я наблюдаваха внимателно, изглеждаха шокирани и явно не можеха да повярват на очите си, което, както подозираше Оливия, отговаряше на нейното състояние в момента.

Без да знае какво да направи след това, Оливия се изправи и събра нещата си. Агентът й, Карън Крандал, се изправи по-бавно, показвайки неохотата си с всяко мудно движение.

— Оливия — започна тя, — защо не седнем и не изслушаме какво имат…

— Не! Съжалявам. Много бих искала да съм част от „Синтекс Комюникейшънс“ и концепцията за предаване с водещи мъж и жена е много изкусителна, но не мога да работя с Мат. Как се спори за мисли и чувства с мъж, който не признава, че изпитва нещо такова?

— „Лив на живо“ е страхотно предаване, доктор Мур — каза изпълнителният директор на „Синтекс“, Едуард Симс. — Само че ние вече имаме няколко предавания със съвети. С Мат Рансъм в екип сте много силни. Предложение за предаване като „Според нас“, което ще ви изстреля сред звездите, не се среща всеки ден.

Оливия погледна Едуард Симънс в очите. Отвори уста, затвори я, после отново понечи да отговори. Не беше сигурна, че ще има волята да отхвърли отново предложението му.

Това беше шанс, който се предоставяше на човек веднъж в живота. А за нея дойде в напълно неподходящ момент. Трябваше да каже не и щеше да го направи. Както когато трябваше да откаже на Кранкоуър да я заключи в онзи апартамент с Мат.

Знаеше си, че да се намира в такава близост до Мат при това напрежение, щеше да доведе до емоционално бедствие, но пренебрегна инстинктите си, защото искаше да победи. Сега за втори път трябваше да избира между душевното си спокойствие и кариерата. Както все повтаряше на слушателите, човек не е нищо повече от избора, който прави.

Дойде време да последва съвета си. Кимна на Симс и вицепрезидентите.

— Много благодаря за предложението. Поласкана съм — усмихна се тя — и силно се изкушавам, но се страхувам, че се налага да откажа.

После се оказа в асансьора двайсет и два етажа по-надолу с онемелия си агент. Карън, за която говоренето беше като дишането за другите, си държа езика зад зъбите, додето не излязоха през въртящата се врата на Пето авеню.

— Оливия, помисли какво правиш. „Синтекс“ ще излъчва „Според нас“ из цялата страна. Ако искаш да работиш с пациенти, можеш да го вместиш в графика си. Справи се страхотно с „Лив на живо“, но Ти Ел Кей могат да го излъчват само в двайсетте си станции. Защо не ми позволиш да се върна и…

— Не. Когато Ти Джей ме помоли да участвам в дистанционното предаване с дарения, си казах, че по-скоро бих провела зимните олимпийски игри в ада, преди да се съглася. А после се предадох и го направих. Този път съм твърда. Дяволът ще прави двоен аксел на лед, преди да водя „Според нас“ с Мат Рансъм.

Оливия закрачи по Пето с Карън, с лимузината на „Синтекс“ по петите им. Опитваше се да не мисли какво беше отхвърлила, но без особен успех.

Крачеше, без да вижда витрините, по които се заглеждаше. Току-що беше отхвърлила най-значимото предложение в кариерата си, беше казала „не“ на нещо, което желаеше повече от всичко. „Не“ на известността, „не“ на върха в радио-индустрията, „Не“ на повече пари, отколкото беше мислила, че ще види през живота си.

И го направи, защото…

Оливия се спря пред витрината с чанти, замислена върху въпроса. Отказа, защото не можеше повече да жертва чувствата си в полза на кариерата, защото качеството на живота й беше много по-важно от професионалните успехи. Изморена, без да разполага с повече време, тя се качи в лимузината с Карън и потеглиха към летище „Кенеди“.

Ако се беше насилила да работи с Мат, като се имат предвид всички нерешени проблеми помежду им, какво щеше да говори това за нея? Че не си е взела поука, че винаги ще подчинява и отрича чувствата си, за да успее?

Животът беше много кратък, за да се измъчва по този начин и прекалено кратък, за да се остави да бъде манипулирана. Като се настани в сектора за първа класа в самолета до Атланта, Оливия осъзна, колко странна беше цялата история. Ако Мат Рансъм беше толкова важна част от уравнението на „Синтекс“, къде беше той?

Тя отпи от виното, което й донесе стюардесата и помисли върху това.

Ако ергенът на годината искаше да работи с нея, трябваше да й го каже лично. Освен това трябваше да й каже защо.

 

В петък сутринта „Лив на живо“ гъмжеше от слушателки, които се бореха с много неприятни житейски изненади — нещо, към което Оливия можеше да отнесе преживяването с борда на директорите в „Синтекс“. През по-голямата част от сутринта се опитваше да изглади неравностите в живота на слушателите си.

Понякога тези неравности приемаха неочаквана форма като съпруга на Мелиса, който очевидно се преструваше, че се интересува от електрически инструменти.

— Не разбирам, доктор О — гърлено каза Мелиса. — Откакто сме женени, всяка година му подарявам инструменти за рождения ден.

— И? — попита Оливия.

— И онзи ден, докато подреждахме гаража, той ми каза, че предпочитал дамско бельо — изрече на един дъх тя. — От „Виктория Сикрет“.

— Ти как го приемаш? — попита Оливия.

— Вие как бихте го приели? При всяка възможност ми смъкваше бикините. Не съм знаела, че проверява от коя серия са.

Оливия сдържа усмивката си. Усещаше объркването на Мелиса, но не долавяше отвращение, което означаваше, че Мелиса ще може да приеме слабостта на съпруга си.

— Мъжете, които обичат да се преобличат в женски дрехи, почти винаги са хетеросексуални — обясни Оливия. — Ако го обичаш и можеш да понесеш увлечението му по бельото, не виждам проблем.

— Но той е висок метър и деветдесет и приятелите му го наричат Буба — отбеляза Мелиса. — При това вече му купих електрически трион.

Оливия беше навлязла в третия час от „Лив на живо“, когато се обади Джо-Бет с ликуващ глас. Тя също беше преживяла нещо, което бе променило животай, но при нея беше с положителен знак.

— Няма да повярвате, доктор О! Омъжвам се!

Пристъпът на завист беше съвсем личен и абсолютно непрофесионален. Оливия веднага го потисна.

— Поздравления — каза тя. — Страхотна новина.

— Благодаря. Още не мога да повярвам! За една вечер получих две предложения за женитба. По-невероятно нещо не ми се беше случвало.

— Две предложения?! — учуди се Оливия, като не пропусна да забележи иронията.

Жената, на която даваше съвети, беше получила две предложения за женитба, докато мъжът, когото обичаше, беше сложил прът в кариерата й и бе твърде зает да ходи по срещи, камо ли да признае чувствата си.

— Доуг ли ти направи едното?

— Да — отвърна развълнувано Джо-Бет. — Беше толкова романтично. Влезе в дамската тоалетна в „Паризиен“, за да ми предложи. Ще се женим през есента.

Доуг Ролинс беше нахълтат в дамската тоалетна, за да направи предложение за женитба. Добре, не изпитваше чак такава завист от този сценарий. Ала все пак той й беше предложил. Мат Рансъм отново играеше централна роля в „Игра на срещи“.

— Все едно, исках само да ви благодаря. Ако не бяхте вие с Мат, това нямаше да се случи.

Оливия няма смелостта да попита дали се бе случило заради тях или въпреки тях.

— Поздравления, Джо-Бет. Много хубаво, че всичко се нареди.

Оливия се опитваше да си представи Мат Рансъм паднал на колене, и то в дамската тоалетна, когато чу странен шум в контролната зала. Тя погледна през стъклото, но Даян беше с гръб. Нещо ставаше, но когато не се появи никой от охраната, Оливия съсредоточи вниманието си върху Джо-Бет.

— Мат ще се върне ли скоро? — попита тя. — Доуг е извън щата днес, но ме помоли да му благодаря лично.

Оливия чу повишаване на тон от другата страна на стъклото. Като протегна шия, тя се опита да види какво става около Даян, но техниката й пречеше.

— Не съм много сигурна, кога ще се върне. Всъщност…

Продуцентката й се обърна и миг по-късно главата на Мат Рансъм се показа над тази на Даян. Докато Оливия ги наблюдаваше, той хвана Даян за раменете и я избута решително от пътя си. Следващият глас, който чу в слушалките, беше на Мат.

— Всъщност, Джо-Бет — изрече той все едно не се беше преборил с Даян за микрофона, — аз се върнах и съм щастлив да разбера, че всичко се е развило така добре при вас с Доуг.

Даян се показа иззад рамото на Мат и изрече безгласно „съжалявам“, но Оливия все още се опитваше да схване какво става.

— О, още нещо, Джо-Бет — добави той.

— Какво?

— С право ми беше ядосана последния път, когато говорихме. Не ми беше работа да давам съвети на Доуг, след като не можех да се оправя със собствения си живот.

Всички млъкнаха поразени, а Оливия, Джо-Бет и всички останали слушатели разтърсиха глави, без да вярват на ушите си.

— Боже, Мат — забеляза Джо-Бет, — звучиш все едно не си на себе си.

— Не, наистина не съм — отвърна Мат. — Мисля, че знам чия е вината. — Той погледна Оливия, но стъклото й пречеше да разбере какво е намислил.

Оливия си представи как всички в радиото са залепили ухо до най-близките радиоколони. Някъде в недрата на радиото Чарлс Кранкоуър несъмнено подскачаше от радост. Оливия не знаеше защо изобщо е изненадана, че Мат Рансъм се е появил неочаквано. Той винаги действаше импулсивно.

— Е, какво те води в Атланта? — Тя запази неутрален тон и изражение, но вътрешно се бореше с надеждата, въпреки дългия списък с прегрешения на Мат, включително, но не само това, че я принуди да откаже най-доброто предложение в кариерата си.

— Мислех да се направя, че случайно съм се отбил, но всъщност дойдох направо от Чикаго, така че ще бъде пресилено, ако го кажа.

Оливия го изчака мълчаливо да продължи.

— После си помислих дали да се престоря, че съм доброволец от полицията по развлеченията, изпратен, за да нагледа напредъка ти — обясни той.

Оливия се стегна в очакване на края на шегата, но той я изненада.

— Само че се уморих да се преструвам.

Звучеше толкова унил от признанието си, че Оливия реши да го изпита с признание на свой ред.

— Сбърках, като се влюбих в теб на два пъти, Мат — каза тя, — а после почувствах, че трябва да го призная пред всички. — Тя замълча. — Само ти не поиска да го чуеш.

— Да, така е — съгласи се той. — Полагах големи усилия да не чуя много неща.

За сетен път Мат изглеждаше не особено щастлив от това разкритие, но въпреки това, го направи. Преди три седмици този разговор щеше да го накара да се скрие вдън земя.

Оливия се взря през стъклото. „Моля те, боже — помисли си тя. — Не го оставяй да се откаже точно сега!“

Мат се отдалечи от стъклото. Оливия и слушателите зачакаха, затаили дъх, докато той дойде от контролната зала в студиото. Сложи микрофона на стойката му и се наведе към нея.

Оливия го погледна в очите. Имаше нещо в тях, което не беше виждала досега — нещо по-зряло — ново и неудобно като чифт обувки на висок ток. Но в тях имаше и настроение и желание да го покаже. Надеждата й нарасна.

— Виж, няма начин да падна на колене или нещо такова, но наистина имам чувства към теб. Истински… чувства. Дълбоки.

— Боже, доктор О! — изчурулика Джо-Бет. — Започнал е да говори като голям човек. Сигурна ли сте, че това е Мат Рансъм?

— Не съм клонинг — каза троснато Мат и се наведе, за да прекъсне обаждането.

Оливия кимна и си напомни да не забравя да диша. Мат се прокашля.

— Откакто брат ми почина, все бягам от чувствата си, Оливия. Не исках никога повече да обичам някого толкова силно, но към теб изпитвам точно това.

Думите бяха простички, но проникнаха направо в душата й. Помисли си какво му струваше да спомене брат си пред всички и осъзна каква планина беше прескочил.

— Благодаря — промълви тя. — Това значи много за мен, но не знам какво означава за нас.

— Ти си психологът. Нямаш ли наръчник, в който да провериш?

Оливия се усмихна.

— За начало няма да е лошо да покажеш някаква демонстрация на чувства.

За миг Мат като че ли се обърка, после бръкна в задния джоб и извади черното тефтерче — вероятно онова, с което я заплаши и което му свърши добра работа в Чикаго.

Без да му мигне окото, той започна да къса страниците с позлатени ръбчета. Късаше ги по две, после по три, като ги пускаше на пода около тях, докато остана само кожената подвързия, която запрати в близкото кошче.

— Какво ще кажеш за това?

— Беше… хубаво.

Оливия кимна, колебаейки се как да продължи, смутена от демонстрацията, типично в стила на Мат.

После той се усмихна, с което изведнъж разведри атмосферата и показа проклетата си трапчинка, от което Оливия също не издържа и се усмихна.

— Това е най-малкото, което мога да сторя — каза той. — Искам да кажа сега, когато репутацията ти е напълно съсипана, мога да се лиша от моята.

Той се наведе и я целуна лекичко.

— Нямам много опит с истинските връзки, Ливи, но ако искаш да ме водиш, съм решен да опитам.

По отношение на любовните обяснения, неговото беше лишено някак от сърца и рози, но Оливия разпознаваше напредъка, когато го видеше. Завладяха я щастие, любов и да, определено облекчение.

Тя протегна ръце и придърпа Мат към себе си. Този път целувката беше по-дълбока и определено по-възбуждаща, което потвърди това, на което се надяваше — Мат Рансъм може да беше напуснал Нийделенд, но все още можеше да лети.

От контролната зала се чу кашляне, после почукване по стъклото. Оливия чак сега забеляза тишината в слушалките си и отвори очи, за да погледне през рамото на Мат.

Даян стоеше пред пулта и сочеше с пръст към него. Докато Оливия гледаше, продуцентката й се наведе и натисна едно копче.

В слушалките си чуха звукови ефекти на шумни целувки.

Преди Оливия да успее на мигне, Даян се наведе над пулта и пусна хорово изпълнение на „Алилуя“, което заглуши целувките.

Все още със запечатани устни, но вече с отворени напълно очи, Оливия видя как Даян регулира нивото на звука. Последваха още няколко секунди на целувки и алилуя.

Уплашена, че ако не направи нещо, предаването й ще свърши с мъпет-репликата на Пиги „Това е всичко, приятели“, Оливия отлепи устни от Мат и даде знак на Даян, че е готова да завърши предаването. Като се наведе над микрофона, тя изрече с облекчение:

— Бяхте с доктор Оливия Мур, която ви напомня да излезете навън и да живеете живота си… на живо. — След последното вдигане на палец към Даян, тя завърши: — Точно това възнамерявам да направя и аз.

Когато се увери, че микрофонът й е изключен, Оливия свали слушалките и съсредоточи цялото си внимание върху Мат, който стоеше все така небрежно облегнат на масата. Оливия повдигна вежди в очакване.

— Е, готова ли си да се преместиш в Ню Йорк и да си изкарваш прехраната, като се караме? — попита той.

— Още не мога да повярвам, че искат да ми плащат толкова много пари само за да споря с теб.

Мат се усмихна. Усмивките и на двамата бяха по-широки от нормалното.

— Точно това ги привлича — отбеляза той.

Тя наклони глава и се вгледа в лицето на мъжа до себе си.

— Да, но има един проблем. Ами ако продължим в този дух и един ден се събудим и между нас е настанала такава хармония, че не можем да измислим нищо, за което да спорим?

Двамата се погледнаха, после отклониха погледи встрани и пак се погледнаха, едва сдържайки се да не избухнат в смях.

— Знаеш ли — каза той и преметна ръка през рамото й, за да я придърпа към себе си, — ще му мислим тогава, когато обявят световния мир. — Той долепи устни до нейните.

— Да — прошепна тя. — Или когато проведат зимните олимпийски игри в ада.

Край
Читателите на „7 дни и 7 нощи“ са прочели и: