Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Трейси Уитни (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
If Tomorrow Comes, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 190 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Alegria (2008)
Допълнителна корекция
Epsilon (2017)

Издание:

ИК „Бард“, 1996

Оформление на корица: Петър Христов, „Megachrom“, 1996

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна корекция от Epsilon

Двадесет и девета глава

В 10:00 часа на следващата сутрин Трейси се нареди на дългата опашка на входа на музея „Прадо“. Когато вратите се отвориха, униформен пазач задейства въртящата се преграда на входа, пропускаща посетителите по един.

Трейси си купи билет и се придвижи заедно с тълпата, влизаща през голямата ротонда. Даниел Купър и детектив Перейра се движеха близко зад нея и вълнението на Купър започна да нараства. Той бе сигурен, че Трейси Уитни не идваше тук като обикновен посетител. Какъвто и план да имаше, той започваше да се изпълнява.

Трейси преминаваше от зала в зала и вървеше бавно през салоните с платна на Рубенс, Тициан, Тинторето, Бош и картините на Доменикос Теотокопулис, станал известен като Ел Греко. Произведенията на Гоя се излагаха в специална галерия отдолу, намираща се на приземния етаж.

Трейси забеляза, че на всеки вход стои по един униформен пазач, а до лакътя му има червен алармен бутон. Тя разбираше, че в момента, в който се задействаше алармената инсталация, всички входове и изходи на музея моментално се затваряха и не съществуваше никаква възможност за бягство.

 

 

Трейси седна на пейката в средата на Залата на музите, изпълнена с произведения на фламандски майстори от осемнадесети век, и зашари с поглед по пода. Тя забеляза от двете страни на входа две кръгли приспособления. Това бяха инфрачервените лъчи, които се включваха нощем. В други музеи, които бе посещавала, пазачите дремеха отегчени и почти не обръщаха внимание на потока разбъбрили се туристи, но тук пазачите изглеждаха бдителни. Произведения на изкуството биваха обезобразявани от фанатици из музеите в цял свят и „Прадо“ взимаше мерки това да не се случва тук.

Из различните зали художници бяха разположили своите стативи и полагаха големи усилия да прерисуват картините на майсторите. Музеят им позволяваше това, но Трейси забеляза, че пазачите наблюдават много внимателно тези художници.

Когато Трейси разгледа залите на главния етаж, тя слезе по стълбите към приземния етаж, където се излагаха картини на Франсиско де Гоя.

Детектив Перейра се обърна към Купър:

— Тя, тя не върши нищо, само разглежда. Тя…

— Грешиш. — Купър се спусна бързо по стълбите.

Трейси остана с впечатление, че експозицията на Гоя се охранява много по-внимателно от останалите, и това действително си заслужаваше. Стена след стена бяха покрити с невероятни произведения на неподвластна на времето красота и Трейси преминаваше от платно на платно, завладяна от човешкия гений. Ето „Автопортрет“ на Гоя, на който той прилича на гръцко божество, изящно оцветения портрет на „Семейството на Карл IV“. „Облечената Маха“ и прочутата „Гола Маха“.

И точно тук, до „Сборище на вещици“, стоеше „Пуерто“. Трейси се спря и впи поглед в картината, сърцето й заудря силно в гърдите. На преден план, на картината се виждаха десетина красиво облечени мъже и жени, застанали пред каменна стена. На заден план, през сияйна мъгла, прозираха рибарски лодки в някакъв пристан, а в далечината — фар. В долния ляв ъгъл на картината стоеше подписът на Гоя.

Ето я набелязаната цел. Половин милион долара.

Трейси се огледа. На входа стоеше пазач. Зад него, по продължение на дългия коридор, водещ към други зали, тя виждаше нови пазачи. Трейси проучва дълго време „Пуерто“. Тъкмо се канеше да си тръгне, надолу по стълбите заслиза група туристи. Сред тях Трейси зърна Джеф Стивънс. Тя извърна глава и излезе през страничния изход, преди още да я е забелязал.

Това ще бъде състезание, господин Стивънс, което ще бъде спечелено от мен.

 

 

— Намислила е да открадне картина от „Прадо“.

Комендант Рамиро погледна недоверчиво Даниел Купър.

— Cagajon! Никой не е в състояние да открадне картина от „Прадо“ — каза той.

— Тя престоя там цялата сутрин — упорстваше Купър.

— В „Прадо“ никога не е ставала кражба и няма да стане. И знаете ли защо? Защото е невъзможно.

— Тя няма да приложи нито един от обичайните начини. Трябва добре да се охраняват всички отдушници в случай на газова атака. Ако пазачите пият кафе през работно време, проверете откъде го взимат и дали в него няма наркотично вещество. Проверете питейната вода…

Границите на търпението на комендант Рамиро се изчерпаха. Не стигаше това, че понася вече цяла седмица този груб и отблъскващ американец, че се лиши от ценни сътрудници, за да следят денонощно Трейси Уитни, когато неговата Policia Nacional работеше вече със строго ограничени средства, а ето сега, че този pito се опитваше да го поучава как да управлява собствения си отдел в полицията. Това преля чашата.

— Според мен тази дама е на почивка в Мадрид. Прекратявам наблюдението над нея.

— Не! Не можете да постъпите така — отвърна слисан Купър. — Трейси Уитни е…

Комендант Рамиро се изправи в цял ръст.

— Много ви моля да се въздържате от съвети по отношение на това как да постъпвам, senor. А сега, ако нямате какво повече да кажете, ви напомням, че съм много зает човек.

Купър стоеше завладян от безсилие.

— Тогава ще продължа сам.

Комендантът се усмихна.

— За да предпазите музея „Прадо“ от ужасната заплаха, каквато представлява тази жена ли? Разбира се, senor Купър. Сега ще мога вече да спя спокойно нощем.