Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Трейси Уитни (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
If Tomorrow Comes, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 190 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Alegria (2008)
Допълнителна корекция
Epsilon (2017)

Издание:

ИК „Бард“, 1996

Оформление на корица: Петър Христов, „Megachrom“, 1996

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна корекция от Epsilon

Двадесет и трета глава

Седеметажната сграда на главната квартира на Интерпол — Международната организация на криминалната полиция, се намира на улица Арменго 26, сред хълмовете на Сен Кло, на около шест мили западно от Париж, дискретно скрита зад висока ограда от зелени храсти и бели каменни стени. Вратата на входа откъм улицата е заключена двадесет и четири часа в денонощието и посетителите се допускат, след като бъдат най-внимателно огледани с помощта на локална телевизионна система. Вътре в сградата, в началото на стълбите за всеки етаж, има бели железни врати, които нощем се заключват, а всеки етаж е съоръжен с независима алармена инсталация и локална телевизия.

Мерките за изключителна сигурност са задължителни, защото зад стените на тази сграда се съхраняват най-пълните досиета за два и половина милиона криминални престъпници. Интерпол представлява служба за информация на 126 полицейски сили от 78 страни и координира в световен мащаб дейността на полицейските сили по отношение на мошениците, фалшификаторите, наркотрафикантите, крадците и убийците. Той разпространява най-нова и достоверна информация чрез бюлетин circulation, чрез радиото, фото телеграфа и спътник. В Главната квартира в Париж работят бивши детективи от Surete Nationale и от парижката префектура.

В една ранна майска утрин в кабинета на инспектор Андре Тринян, отговарящ за управленията на Интерпол, се провеждаше заседание. Кабинетът беше скромно мебелиран, но удобен, а изгледът от него — смайващ. Далеко на изток се мержелееше Айфеловата кула, а в другата посока се открояваше белият купол на Сакре Кьор на Монмартр. Инспекторът беше около четиридесет и пет годишен привлекателен мъж с респектираща фигура, интелигентно лице, тъмна коса и проницателни кафяви очи зад очила в черни рогови рамки. В провежданото в кабинета му заседание участваха детективи от Англия, Белгия, Франция и Италия.

— Господа — обърна се към тях инспектор Тринян, — от вашите страни получих спешни молби за информация относно взрива от престъпления, избухнал в цяла Европа. Половин дузина страни са засегнати от епидемичния характер на изкусни мошеничества и обири, в които се забелязват известни сходства. Жертвите не се ползват с добро име, никога не се прилага насилие и извършителят винаги е жена. Стигнахме до заключението, че сме изправени пред международна банда от жени. Имаме портрети по описание, съставени въз основа на показанията на жертви и случайни свидетели. Както сами ще се уверите, жените на тези портрети не си приличат. Някои са блондинки, други брюнетки. Съобщава се, че са различни по националност: англичанки, французойки, испанки, италианки, американки или тексаски.

Инспектор Тринян натисна едно копче и на поставения върху стената екран започна да се появява серия от портрети.

— Тук виждаме съставения портрет на брюнетка с къси коси. — Той натисна отново копчето. — Това пък е млада блондинка с бухнала прическа… Брюнетка с прическа „паж“… Тук виждаме по-възрастна жена с френска прическа… млада жена с руси прави коси… по-възрастна с coup sauvage. — Той изключи прожекционния апарат. — Нямаме никаква представа кой е главатарят на бандата, нито пък къде се намира главната им квартира. Никога не оставят каквито и да е следи след себе си и винаги изчезват като дим. Рано или късно ще заловим някоя от тях, след което ще хванем и останалите. Междувременно, господа, докато някой от вас не ни достави съществена информация, аз се страхувам, че ще стоим в задънена улица…

 

 

Когато самолетът на Даниел Купър се приземи в Париж, той бе посрещнат на летище „Шарл дьо Гол“ от един помощник на инспектор Тринян и откаран в хотел „Пренс дьо Гал“, в непосредствено съседство с по-видния си събрат — хотел „Джордж V“.

— Утре имате среща с инспектор Тринян — съобщи посрещачът на Купър. — Ще дойда да ви взема сутринта в осем и петнадесет.

Даниел Купър не очакваше с нетърпение пътуването си в Европа. Възнамеряваше да приключи колкото може по-бързо възложената му задача и да се прибере у дома. Познаваше съблазните на Париж и нямаше намерение да им се отдава.

Той получи ключа от стаята си и влезе направо в банята. За негова изненада тя се оказа много добра. Всъщност се увери, че е много по-голяма и от тази в собствения му дом. Той пусна водата във ваната и отиде в стаята да разопакова багажа си. На дъното на куфара имаше малка заключена кутия, внимателно поставена между допълнителния му костюм и бельото. Той извади кутията, стисна я в ръце и впери поглед в нея, сякаш тя пулсираше със свой собствен живот. Той я отнесе в банята и я постави върху умивалника. С едно ключенце, закачено на верижката му, той отключи кутията, отвори я и думите сякаш закрещяха срещу него от пожълтялата вече изрезка от вестника:

МОМЧЕ ДАВА ПОКАЗАНИЯ ПО ДЕЛО ЗА УБИЙСТВО

Дванадесетгодишният Даниел Купър даде днес показания по процеса срещу Фред Зимър, обвинен в изнасилване и убийство на майката на момчето. Според неговите показания, на връщане от училище момчето е видяло Зимър, техен непосредствен съсед, да напуска дома на Купър с окървавени ръце и лице. Когато момчето си влязло вкъщи, то открило трупа на майка си във ваната. Тя била промушена по най-жесток начин. Зимър признава, че е бил любовник на госпожа Купър, но отрича да е неин убиец.

Малкото момче е оставено на грижите на своя леля.

Даниел Купър пусна обратно с треперещи ръце изрезката в кутията и я заключи. Той се огледа с обезумял поглед. Стените и таванът на банята в хотела бяха опръскани с кръв. Той видя голото тяло на майка си да плува в червената вода. Изведнъж всичко пред погледа му се завъртя и той се хвана за умивалника. В гърдите му се надигнаха безумни крясъци, но прозвучаха само като гърлени стонове. Той разкъса неистово дрехите си и се потопи в топлата като кръв вана.

 

 

— Длъжен съм да ви уведомя, господин Купър — обърна се към него инспектор Тринян, — че положението, в което се намирате тук, е крайно необичайно. Вие не се числите към никакви полицейски сили, затова и вашето присъствие е неофициално. Независимо от това полицейските управления на няколко европейски страни се обърнаха към нас с молба да разширим нашето сътрудничество.

Даниел Купър не каза нищо.

— Както разбирам, вие сте детектив от Международна защитна организация, представляваща консорциум на застрахователни компании.

— Някои от нашите европейски клиенти понесоха напоследък сериозни загуби. Казаха ми, че не съществували никакви следи.

Инспектор Тринян въздъхна.

— Страхувам се, че случаят е точно такъв. Знаем само, че имаме работа с банда изключително умни жени, но освен това…

— Никакви сведения от информатори?

— Не, никакви.

— Това не ви ли изглежда странно?

— Какво искате да кажете, мосю!

Всичко изглеждаше толкова очевидно за Купър, че той не си направи дори труда да прикрие нетърпението в гласа си.

— Когато е замесена цяла банда, тогава сред тях винаги се намира някой, който е по-приказлив, отколкото е необходимо, или пък пие твърде много и харчи наляво и надясно пари. Невъзможно е голяма група хора да запазят тайна. Бихте ли ми представили всички събрани от вас материали, свързани с тази банда?

Инспекторът се опита да откаже. Мислеше, че никога не бе срещал физически по-отблъскващ човек от Даниел Купър. И, разбира се, по-арогантен. Положително щеше да се окаже досаден душевадец, но на инспектора бе наредено да оказва пълно съдействие.

Той отвърна с нежелание.

— Ще наредя да ви направят ксерокопия.

Той се обади по вътрешната уредба и даде своите разпореждания. За да продължи разговора, инспекторът добави:

— Току-що ми представиха един много интересен доклад. От Ориент експреса са били откраднати ценни бижута, докато влакът…

— Прочетох за това. Крадецът е направил за посмешище цялата италианска полиция.

— Никой не е успял да разбере как е извършен обирът.

— Съвсем очевидно е — каза грубо Даниел Купър. — Въпрос на най-проста логика.

Инспектор Тринян погледна удивено над очилата си. Mon Dieu, маниерите му са просто свински. Той обаче продължи студено:

— В този случай логиката е безсилна. Всеки сантиметър от влака е бил претърсен, служители, пътници, багаж, всичко.

— Не е така — възрази Даниел Купър.

Този човек трябва да е ненормален, реши инспектор Тринян.

— Не е така ли, кое не е така?

— Не са претърсили целия багаж.

— А аз ви уверявам, че са постъпили точно така — настоя инспектор Тринян. — Прочетох доклада със собствените си очи.

— Жената, от която са откраднати бижутата, Силвана Луади…

— Да?

— Поставила е бижутата си в кутия, от която са били откраднати?

— Точно така.

— Полицията претърсила ли е багажа на госпожа Луади?

— Само кутията за бижута. Та тя е станала жертва. Защо да претърсват нейния багаж?

— Защото логично това е единственото място, където крадецът би могъл да скрие бижутата; на дъното на някой от собствените й куфари. Крадецът положително е разполагал с идентичен куфар и когато целият багаж е бил свален на гарата във Венеция, не му е оставало нищо друго, освен да смени куфарите и да изчезне. — Даниел Купър стана. — Ако вашите материали са готови, аз си тръгвам.

 

 

Тридесет минути по-късно инспектор Тринян разговаряше вече с Алберто Форнати във Венеция.

— Мосю — обърна се към него инспекторът, — обаждам ви се да ви запитам дали се е случило нещо с багажа на вашата съпруга при пристигането ви във Венеция.

Si, si — оплака се Форнати, — този идиот, носачът, сбъркал куфара й с друг. Когато жена ми отвори куфара си в хотела, той беше пълен със стари списания. Съобщих незабавно на администрацията на Ориент експрес. Да не би да са открили куфара на жена ми? — запита с надежда в гласа си Форнати.

— Не, мосю — отвърна инспекторът. После си каза наум: На твое място аз не бих се надявал.

Когато приключи телефонния си разговор, инспекторът се облегна на стола си и се замисли. Този Даниел Купър е tres formidable. Много страшен, наистина.