Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Songs of Distant Earth, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 21 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Mandor (2008)
Допълнителна корекция
moosehead (2015)

Издание:

Издателство „Народна младеж“, София, 1990

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция на правописни и граматически грешки

23
Леденият блок

Президентската яхта, наричана още Първи междуостровен ферибот, никога през три вековното си съществуване не бе изглеждала толкова красива. Цялата беше обкичена с разноцветни знаменца, изпъкващи ярко на пряснобоядисаните в бяло бордове. За беда обаче или боята, или бояджиите се бяха свършили, преди да бъде свършена работата до края, така че капитанът й трябваше да прави сложни маневри, за да пусне котвата, когато яхтата е обърната към брега с десния си борд.

Президентът, г-н Фарадайн, също бе празнично пременен — облечен във фамозна дреха (изработена от госпожа президентшата), нещо средно между тогите на римските императори и костюмите на първите астронавти. Той, изглежда, не се чувствуваше много удобно в нея и капитан Сърдар Бей с благодарност огледа своята униформа, състояща се само от обикновени бели шорти, риза с отворена яка и пагони на раменете и обшита със златист ширит шапка, в която се чувстваше чудесно, макар че не бе я носил толкова отдавна, че не си спомняше кога за последен път я е слагал.

Президентът току настъпваше тогата си, но все пак официалната обиколка мина много добре, а „изпитанието“ на великолепното малко копие на ледодобивната инсталация премина отлично. Тя произвеждаше в неограничено количество шестоъгълни ледени „снежинки“, подходящи за чаша с разхладителни напитки. Посетителите не разбираха същността на названието „снежинка“, но кой би могъл да ги укори за това? В края на краищата хората от Таласа, виждали сняг някога през живота си, се брояха на пръсти.

Възползували се вече от продукта на копието, те слязоха на брега, за да разгледат оригинала, изграден върху няколко хектара от крайбрежието на Тарна. Дълго време лодките отиваха до брега и се връщаха като совалки, за да превозят хората от яхтата — президента и антуража му, капитан Бей и офицерите му и всички останали гости на борда й. Сега те с благоговение стояха пред ръбовете на двадесетметровия, дебел два метра първи шестоъгълен леден блок, блестящ в залеза на слънцето. Това не само че бе най-големият изкуствен леден къс, който ласаните бяха виждали някога — той вероятно бе и единственият на планетата. Дори на полюсите почти не съществуваше вероятност за образуване на лед. На Таласа липсваха големи континенти, които да преграждат циркулацията на океанските води, и екваториалните течения бързо стопяваха всяка едва образувала се ледена кора.

— А защо именно такава форма? — запита президентът.

Заместник-капитан Мълайна си пое дъх. Сигурен бе, че това вече няколко пъти е обяснявано.

— Вечният проблем за покриване на дадена повърхност с еднакви плочи — отговори той търпеливо. — Може да се избира само между три форми — квадрати, триъгълници и шестоъгълници. В нашия случай най-подходящ е шестоъгълникът, тъй като такъв тип плоча се манипулира по-лесно в пространството. Ледените блокове, повече от двеста на брой, всеки тежащ по шестстотин тона, ще се допират един до друг, докато се образува предпазният щит. Той представлява огромен сандвич, образуван от три слоя. При увеличаване скоростта на кораба ледените блокове ще се притискат и слепят плътно един към друг, като по този начин ще се образува огромен диск или пресечен конус, ако трябва да съм по-точен.

— Подсказвате ми нещо — през целия разнообразен следобед президентът за пръв път изглеждаше въодушевен. — На Таласа никога не сме имали дисциплини върху лед. Хубав спорт! Имало е и игра, чувал съм, която се е наричала „Хокей на лед“, въпреки че не съм много сигурен дали ми се иска да възродя точно нея, като имам предвид видеозаписите, които сме гледали. Но би било чудесно да ни направите ледена площадка за провеждането на Олимпийските игри! Възможно ли е?

— Ще трябва да помисля — тихо отговори заместник-капитан Мълайна. — Интересна идея наистина! Вероятно, ще ме уведомите колко лед ще ви бъде необходим?

— С удоволствие! Ще бъде чудесен начин за използуване на ледодобивната инсталация, след като свършите работата си!

Внезапен трясък спаси Мълайна от необходимостта да отговаря. Бяха започнали фойерверките и през следващите двадесет минути небето над острова изригваше сякаш многоцветна жар.

Ласаните обожаваха илюминациите и не пропускаха възможност да им се наслаждават. В представлението се намеси и лазерна феерия — още по-великолепна дори! И по-безопасна. Но пък липсваше миризмата на барут, която внасяше последния щрих към магическата картина.

Когато тържеството свърши и официалните лица се отправиха към яхтата, заместник-капитан Мълайна каза замислено:

— Президентът може да ти поднесе какви ли не изненади, макар че все за едно и също мисли. Уморих се вече да слушам за тази негова проклета Олимпиада. Но признавам, че идеята за ледената площадка е много хубава и вероятно ще породи добри чувства към нас.

— Аз обаче спечелих облога! — възкликна заместник-командир Лоренсън.

— Какъв облог? — попита капитан Бей.

Мълайна се засмя:

— Да не повярваш чак. Понякога у ласаните като че ли липсва тази черта любознателността — приемат всичко за даденост. А може би трябва да се чувстваме поласкани от вярата им в техническото ни „ноу-хау“. Сигурно си мислят, че и антигравитация имаме! На Лорън му хрумна да изключа това от обясненията и излезе, че е бил прав — президентът изобщо не помисли да зададе въпроса, който аз например бих задал първо — как точно смятаме да вдигнем сто и петдесет хиляди тона лед горе, на „Магелан“!