Джон льо Каре
Събуждане за мъртвеца (13)

ГЛАВА 13
Нерезултатността на Самюъл Фенън

Пристигнаха в Мичъм по обед. Питър Гилам ги чакаше търпеливо в колата си.

— Е, деца, какви новини носите? Смайли му подаде листа от портфейла си.

— Имало е и телефонен номер за извънредни случаи — Примроуз 9747. Проверете го, но се съмнявам и за него.

Питър излезе в коридора и започна да телефонира. Мендел се усамоти в кухнята и се появи след десетина минути с табла, на която имаше бира, хляб и сирене. Гилам се върна и седна, без да каже нищо. Изглеждаше притеснен.

— Е — каза той най-сетне, — какво ти разказа тя, Джордж?

 

 

Мендел разчисти, докато Смайли свърши с разказа си за сутрешния разговор.

— Разбирам — каза Гилам. — Много тревожно, няма що. Е, това е всичко, Джордж, сега ще трябва да напиша всичко и ще трябва веднага да отида при Мастън. Залавянето на мъртви шпиони не е много интересна игра и кара човек да се чувствува нещастен.

— Какъв достъп е можел да има гой във Форин Офис? — попита Смайли.

— Напоследък много голям. Затова са решили и да го подложат на този разговор с вас, както вече знаете.

— До какви материали?

— Още не зная. Допреди няколко месеца е бил в азиатска кантора, но новата му работа е била по-различна.

— Нещо американско, доколкото си спомням — каза Смайли. — Питър?

— Да.

— Питър, мислили ли сте изобщо по въпроса защо толкова много са искали да убият Фенън? Имам предвид следното — дори и да предположат, че ги е предал, защо е трябвало да го убиват? Нищо не печелят.

— Сигурно е така. Като се замисли човек, наистина е нужно някакво обяснение, а всъщност дали е нужно? Ако предположим, че Фукс и Маклейн ги бяха предали, питам се какво ли би станало тогава. Възможно е да са се страхували от верижна реакция — не само тук, но и в Америка, че и по целия свят. Не биха ли го убили, за да я предотвратят? Има толкова много неща, които никога няма да узнаем.

— Като обаждането в 8.30 ли?

— Довиждане. Стойте тук и чакайте да ви позвъня. Сто на сто Мастън ще иска да ви види. Направо ще се юрнат по коридорите, когато им кажа хубавите вести. Ще трябва да си сложа онази усмивка, която пазя за наистина катастрофални новини.

Мендел го изпрати и след това се върна в гостната.

— Най-добре е да си вдигнете краката — каза той. — Видът ви е ужасен.

 

 

„Мундт или е тук, или не е — мислеше си Смайли, докато лежеше на леглото по жилетка с ръце на тила. — Ако не е, свършено е с нас. Тогава Мастън ще трябва да решава какво да прави с Елза Фенън, а аз предполагам, че няма да направи нищо. Ако Мундт е тук, причините за това са три: Първо — защото Дитер му е казал да остане и да наблюдава как утихват нещата, второ — защото се е изложил и се страхува да се върне и трето — защото не си е свършил работата. Първото не е вероятно, защото не е в стила на Дитер да поема излишни рискове. А и идеята не е много смислена. Второто не е вероятно, защото докато Мундт се страхува от Дитер, той несъмнено се страхува и от обвинение в убийство тук. Най-мъдрото му решение ще е да замине за друга страна. По-вероятно е третото. Ако бях на мястото на Дитер, щях да се тревожа най-много за Елза Фенън. Онова момиче Пиджън е извън играта — ако я няма Елза да попълни празните места в показанията й, тя не представлява никаква опасност. Тя не беше конспираторка и няма причина да е запомнила приятеля на Елза от театъра. Да, истинската опасност — това е Елза.“

Съществуваше, разбира се, и крайната възможност, която Смайли не беше в състояние да прецени — възможността Дитер да има други агенти, които да контролира тук чрез Мундт. По принцип беше склонен да я отхвърли, но несъмнено тази мисъл е минала през ума на Питър.

Не, все пак нещо не беше както трябва, нещата не изглеждаха „чисти“. Реши да започне отново.

 

 

Какво знаем? Надигна се, за да потърси хартия и молив и главата му веднага започна да тупти. Напук на всичко той стана и взе молив от вътрешния джоб на сакото си. В куфарчето си имаше подложка за писане и празни листи. Върна се на леглото, подреди възглавниците удобно, взе четири аспирина от шишенцето на масичката и се облегна на възглавниците, протегнал пред себе си късите си крака. Започна да пише. Отначало изписа заглавието с четливия си, школуван почерк и го подчерта.

Какво знаем?

След това започна стъпка по стъпка да си припомня, като се стараеше да прави това възможно най-безпристрастно, последователността на събитията до този момент:

„В понеделник, 2 януари, Дитер Фрай ме вижда да разговарям с агента му и заключава…“ Да, до какво заключение всъщност стига Дитер? Че Фенън си е признал, че е щял да признае? Че Фенън е мой агент? …и заключава, че Фенън е опасен поради причини, които все още не знаем. На следващата вечер, първия вторник от месеца, Елза Фенън занася доклада на съпруга си в музикална кутия до театъра в Уейбридж по уговорения начин и оставя кутията на гардероба, за което получава марка. Мундт е трябвало да донесе собствена музикална кутия и да направи същото. После по време на представлението Елза и Мундт е трябвало да си разменят марките за гардероба. Мундт не се появява. Съответно тя прибягва до процедурата за извънредни случаи и пуска марката си по пощата до уговорен адрес. Напуска театъра по-рано, за да свари последната поща от Уейбридж. После се прибира с колата си у дома, където я посреща Мундт, който, по това време, вече е убил Фенън, вероятно по нареждане на Дитер. Застрелял го е от упор още щом го е срещнал в коридора. Като познавам Дитер, предполагам че отдавна е взел мерки да се снабди предварително с няколко празни листа с подписи на Сам Фенън, подправени или автентични, в случай че му се наложи да го компрометира или изнудва. Като предполагам, че е било така, Мундт е носел със себе си лист, за да напише последното писмо на Фенън над неговия подпис на собствената му машина. В ужасната сцена, която навярно се разиграва след пристигането на Елза, Мундт осъзнава, че Дитер е изтълкувал погрешно срещата на Фенън със Смайли, но разчита на Елза да запази репутацията на мъртвия си съпруг, да не говорим за собственото й съучастие. По този начин Мундт си осигурява някаква сигурност. Той накарва Елза да напише писмото, навярно защото не е имал доверие в собствения си английски. (Забележка: Кой тогава, по дяволите, е написал първото писмо, анонимното?) Вероятно тогава Мундт поисква музикалната кутия, която не успява да вземе, а Елза му казва, че се е подчинила на инструкциите за подобен случай и че е пратила по пощата марката от гардероба до адреса в Хампстед, оставяйки музикалната кутия в театъра. Мундт реагира по един знаменателен начин: накарва я да се обади в театъра и да уреди той да прибере музикалната кутия още тази нощ на път за Лондон. От което следва, че или адресът, на който е пратена марката, вече е невалиден, или че Мундт е възнамерявал на този етап да се завърне у дома си рано сутринта, когато няма да има време да прибере марката и кутията. Смайли посещава Уолистън рано сутринта в сряда, 4 януари и по време на първия разговор приема обаждане в 8.30 от телефонната централа, което (извън всяко съмнение) Фенън поръчва в 19.55 предната вечер. ЗАЩО? По-късно през същата сутрин С. се връща при Елза Фенън, за да попита за обаждането в 8.30 — което тя е знаела (сама го признава), че „ще ме притесни“ (несъмнено ласкавото описание на Мундт за моите способности е имало ефект). След като разказва на С. една глупава история за лоша памет, тя изпада в паника и звъни на Мундт. Той, навярно снабден със снимка или с описание от Дитер, решава да ликвидира С. (дали му е било наредено от Дитер) и по-късно през този ден почти успява. (Забележка: Мундт връща колата в гаража на Скар чак през нощта на четвърти. Това обаче не доказва, че Мундт не е имал намерение да лети по-рано същия ден. Ако първоначално е планирал да лети сутринта, спокойно е можел да остави колата на Скар по-рано и да отиде до летището с автобус.) Много вероятно е Мундт да променя плановете си след обаждането на Елза. Не е ясно дали ги променя заради обаждането й.

Възможно ли е Мундт да изпадне в паника от Елза? Така че това да го накара да остане, да убие Адам Скар — кой можеше да каже?

В коридора звънеше телефонът.

— Джордж, обажда се Питър. Никаква радост около адреса или телефонния номер. Сляпа стена.

— Какво искате да кажете?

— И телефонът, и адресът водят до едно и също място — обзаведен апартамент в Хайгейт.

— Е, и?

— Нает от пилот в Луфтойропа. Платил си наема за два месеца на 5 януари и оттогава не се е вясвал.

— По дяволите.

— Хазяйката си спомни Мундт много добре. Приятел на пилота. Много симпатичен господин бил, за германец, разбира се, много щедър. Често преспивал на дивана.

— О, господи.

— Претърсих цялата стая. Като с микроскоп. В ъгъла има писалище. Всички чекмеджета бяха празни. Само в едно намерих марка от театрален гардероб. Откъде ли може да е? Ако ти е до смях, намини към Цирка. Целият Олимп кипи от дейност. А, между другото…

— Да?

— Поразшетах се из апартамента на Дитер. Пак ударих на камък. Заминал си е на 4 януари. При това не се е обадил да не му носят повече мляко.

— Прегледахте ли му пощата?

— Никога не е получавал нищо, освен сметки. Хвърлих поглед и към гнезденцето на другаря Мундт — две стаички на Търговското представителство. Мебелите са изнесени, всичко останало — също. Съжалявам.

— Разбирам.

— Ще ви кажа обаче нещо странно, Джордж. Спомняте ли си когато споменах, че мога да се добера до личните вещи на Фенън — портфейл, бележник и така нататък? От полицията.

— Да.

— Е, направих го. В бележника му името на Дитер е изписано цялото, а срещу него — телефонният номер на Търговското представителство. Страшно нахалство.

— Нещо повече е. Това е лудост. Боже господи.

— На страничката за 4 януари пише „Смайли, пак. Обажд. в 8.30“. Това се потвърждава от записка на трети, която казва следното: „поръчка за обажд. за сряда сутрин.“ Ето ви вашето тайнствено обаждане.

— Все още без обяснение. — Настъпи пауза.

— Джордж, пратих Феликс Тавърнър до Форин Офис да се повърти малко там. По-лошо е, отколкото очаквахме в едно отношение, но пък в друго е по-добре.

— Защо?

— Ами Тавърнър се добрал до регистъра за движение на документите за последните две години. Успял да открие кои документи са били отбелязани за отдела на Фенън. Когато се изисква някой документ от този отдел, трябвало да се попълва бланка за заявка.

— Слушам ви.

— Феликс открил, че по три или четири папки обикновено са били отбелязвани като предадени на Фенън, а връщането им е отбелязвано в понеделник сутрин. Изводът е, че ги е носел у дома си по време на уикенда.

— Боже господи!

— Странното обаче е това, Джордж, че през последните три месеца, фактически от преназначението му, той е носел у дома си разсекретени материали, които не представляват интерес за никого.

— Но именно през последните шест месеца той е започнал да се занимава със секретни документи — каза Смайли. — Можел е да взема у дома си всичко, което пожелае.

— Зная, но не го е правил. Всъщност човек може да си помисли, че е постъпвал така съзнателно. Носел е вкъщи съвсем безинтересни неща, свързани с ежедневната му работа. Колегите му не могат да проумеят това сега — вземал е документи, които засягат проблеми извън обсега на отдела му.

— И разсекретени.

— Да, без никаква стойност за разузнаването.

— А как е било по-рано, преди да премине на новата работа? Какви материали е носел тогава у дома си?

— Според очакванията — документи, които е използувал през деня, с политически характер и така нататък.

— Секретни?

— Някои — да, други — не. Както му паднели.

— Но нищо неочаквано, не нещо по деликатен проблем, който не го е засягал?

— Не. Нищо. Имал е страхотна възможност и просто не се е възползувал. Шантава работа, според мен.

— Такъв е бил наистина, щом е записал името на своя контрольор в бележника си.

— А за следното — мислете си, каквото искате: уредил си бил във Форин Офис да отсъствува на четвърти — деня след смъртта му. Сигурно е имал много важна причина, тъй като е бил голям работяга.

— Какво прави Мастън по този въпрос? — попита Смайли след кратка пауза.

— Преглежда материалите в момента и тича при мен на всеки две минути, за да ме засипва с тъпи въпроси. Струва ми се, че твърдите факти го карат да се чувствува самотен.

— А, ще се пребори с тях, Питър, не се безпокойте.

— Вече започна да твърди, че целият случай с Фенън почива единствено на показанията на някаква невротичка.

— Благодаря, че ми се обадихте, Питър.

— Ще се видим, стари момко. Засега си налягай парцалите.

Смайли постави обратно слушалката и се попита къде ли може да е Мендел. На масичката в коридора имаше вечерен вестник и той мерна бегло заглавието, на първа страница „Линчуване: протест на световното еврейство“, а под него материал за линчуването на магазинер-евреин в Дюселдорф. Отвори вратата на гостната — Мендел го нямаше там. После го зърна през прозореца — надянал градинската си шапка, той нанасяше яростни удари по един дънер в предната градина. Смайли го погледа известно време, а след това се заизкачва нагоре, за да си почине. Когато беше вече почти на горната площадка на стълбището, телефонът иззвъня отново.

— Джордж, извинете, че ви безпокоя пак, но става въпрос за Мундт.

— Да?

— Излетял е снощи за Берлин със самолет на Британските европейски авиолинии. Пътувал под друго име, но една стюардеса го разпознала лесно. Това е всичко. Лош късмет, приятелю.

Смайли натисна вилката, а след това набра Уолистън 2944. Телефонът отсреща даде свободно. Внезапно звъненето се прекъсна и вместо него чу гласа на Елза. Фенън:

— Ало… ало… ало?

Бавно постави слушалката на мястото й. Беше жива.

Защо точно сега? Защо Мундт трябва да се прибере точно сега, пет седмици след убийството на Фенън и три седмици след убийството на Скар? Защо бе премахнал по-малката опасност — Скар, — а е оставил Елза Фенън непокътната, невротизирана и огорчена, за която беше възможно всеки момент да захвърли безопасността си и да разкаже всичко? С какво е можела онази ужасна нощ да я остави незасегната? Как можеше Дитер да се доверява на жена, чиито връзки с него са толкова тънки? Доброто име на съпруга й не можеше повече да остане неопетнено; беше ли възможно тя, в някакво бог знае какво настроение за мъст или разкаяние, да разкрие цялата история? Вярно е, че е добре да измине известно време между убийството на Фенън и това на жена му, но каква бе тази информация, тази опасност, която бе накарала Мундт да си замине снощи? Някакъв безжалостен и сложен план за опазване в тайна предателството на Фенън явно бе зарязан и оставен недовършен. Какво се бе случило вчера, което Мундт може да е узнал? Или пък времето му на отпътуване бе просто съвпадение?

Смайли отказваше да повярва в случайността на съвпадението. Щом Мундт бе останал в Англия след двете убийства и нападението над Смайли, той не го е направил нарочно, а е чакал някаква възможност или събитие, което да му даде шанс. Иначе не би стоял тук и минута повече, отколкото бе необходимо. И все пак какво бе правил след смъртта на Скар? Скрит в някоя самотна стая, изолиран от светлина и новини. Защо тогава излита за родината си така внезапно?

А Фенън — какъв шпионин можеше да бъде той, когато е събирал ненужна информация за господарите си, а е държал в ръцете си такива скъпоценни камъни? Промяна в душата му навярно? Отслабване на целенасочеността? Защо тогава не е казал на жена си, за която неговото престъпление е било непрестанен кошмар, която би се възрадвала от промяната в него? Като че ли Фенън никога не е проявявал някакви предпочитания спрямо секретните документи — носел е у дома си просто това, което му се е налагало да преглежда служебно през деня. Едно отслабване в целенасочеността обаче би обяснило странната покана за Марлоу и убеждението на Дитер, че Фенън го предава. И кой е авторът на анонимното писмо?

Нищо не идваше на мястото си, абсолютно нищо. Самият Фенън — интелигентен, образован и привлекателен, — бе мамил толкова естествено и умело. Смайли наистина го бе харесал. Защо тогава този изпечен измамник ще прави невероятната грешка да записва името на Дитер в бележника си, както и да показва толкова занижени преценки и интерес спрямо подбора на секретните материали?

Смайли отиде горе, за да опакова няколкото неща, които Мендел му бе донесъл от Байуотър Стрийт. Това беше краят.