Орсън Скот Кард
Сянката на марионетките (2)

2. Ножът на Суриявонг

От: Salaam%[email protected]

До: съгледвачнапост@International.net

Относно: Поисканото от вас

 

Драги г-н Уигин/Лок,

Философски погледнато, всички гости в мюсюлмански дом се приемат като свещени посетители, изпратени и покровителствани от Бог. На практика обаче за две изключително талантливи, известни и непредсказуеми лица, ненавиждани от влиятелна немюсюлманска личност и закриляни от друга такава, тази част от света е много опасна, особено ако и двата субекта държат да останат свободни и укрити. Не вярвам да са толкова глупави, че да потърсят убежище в мюсюлманска страна. Съжалявам, но в настоящия случай моите и твоите интереси не съвпадат, ето защо въпреки сътрудничеството ни в миналото не възнамерявам да те информирам, ако ги срещна или науча нещо за тях.

Заслугите ти са големи, аз съм ти помагал преди, ще продължа да го правя и в бъдеще. Но когато Ендър ни водеше в битка срещу формиките, тези приятели се сражаваха рамо до рамо с мен. Ти къде беше тогава?

С уважение: Алай

 

 

Суриявонг отвори плика със заповедите си и не се изненада. И преди бе изпълнявал мисии в Китай, но винаги с цел саботаж, разузнаване или „неволно поразяване на висш команден състав“, най-предпочитания от Питър ироничен евфемизъм за атентат, фактът, че настоящата му задача бе да залови, вместо да убие, предполагаше, че лицето не е китаец. Суриявонг се надяваше да е някой от лидерите на завладяната страна — сваленият министър-председател на Индия или плененият министър-председател на родния Тайланд.

За миг дори се позабавлява с мисълта, че ще се окаже някой от собственото му семейство.

Питър обаче не би поел такъв риск, ако залогът е личност само с политическо значение, а единствено в случай, че се касае за човека, тласнал света към сегашното отчайващо положение.

Ахил. Кривокрак и сакат, сериен убиец, психопат и военен фанатик, той имаше дарба да усеща към какво се стремят световните лидери и да им обещава, че ще намери начин да им го предостави. Досега бе убедил фракция от руското правителство, държавните глави на индийското и пакистанското правителства и редица световни лидери от други страни да изпълняват неговите заповеди. Когато руснаците му потърсиха сметка, той избяга в Индия, където вече го чакаха нови приятели. Когато и Индия, и Пакистан постъпиха точно както бе планирал, Ахил ги предаде, използвайки връзките си с управляващите в Китай.

Логично бе при следващия си ход да предаде приятелите си в Китай и да се издигне до позиция с още по-голямо влияние. Управляващата върхушка в Китай обаче бе не по-малко коварна от Ахил и навреме разпозна неговия тип поведение. Скоро след като той направи от Китай най-ефективната суперсила в световен мащаб, бе арестуван.

Китайците бяха постъпили умно, защо Питър не бе последвал техния пример? Нали точно хегемонът бе казал: „Когато Ахил е най-лоялен и полезен за теб, значи скоро ще те предаде.“ Защо тогава си въобразяваше, че ще е в състояние да използва това чудовищно момче?

Нима Ахил бе убедил Питър, че въпреки неспазените си досега обещания, този път ще остане лоялен към съюзник?

„По-добре да го убия — помисли си Суриявонг. — Всъщност точно това ще направя. Ще доложа на Питър, че Ахил е загинал в суматохата по време на спасяването му. Така светът ще е по-безопасно място.“

Суриявонг и преди беше убивал опасни врагове. А според наученото от Бийн и Петра Ахил бе опасен враг по природа, особено към хората, които се бяха държали добре с него.

— Ако го видиш безпомощен, слаб или победен — предупредил го бе Бийн, — той няма да намери покой, докато си жив. Според мен не е нещо лично, няма да те убие собственоръчно, нито ще те гледа как умираш. Целта му е да се увери, че не живееш в един и същи свят с него.

— Най-опасно е, ако го спасиш — добавила бе Петра. — Самият факт, че си го видял да се нуждае от помощ, подписва смъртната ти присъда.

Нима никога не го бяха обяснили на Питър?

Със сигурност бяха. Значи Питър знаеше, че като изпраща Суриявонг да спаси Ахил, в действителност подписва смъртната му присъда.

Без съмнение хегемонът си въобразяваше, че ще контролира Ахил и Суриявонг е вън от опасност.

Ахил обаче уби хирурга, излекувал сакатия му крак, и момичето, което го бе заловило и планираше да отнеме живота му. Уби и монахинята, която го откри на улиците на Ротердам, образова го и го прати да се обучава във Военното училище.

Да ти е задължен Ахил означаваше да си подложен на неизлечима зараза, а Питър нямаше как да ваксинира Суриявонг. Ахил наказваше за всяко добро дело, без значение колко време му отнема или колко лъкатуши пътят към отмъщението.

„Трябва да го убия, в противен случай той със сигурност ще ме убие.

Ахил обаче не е войник, а затворник. Да отнема живота му ще е убийство, дори по време на война.

Но оставя ли го жив, се обричам на смърт. Защо да не се защитя?

Освен това Ахил е злият гений, чийто план обрече моя народ на китайско потисничество и разруши нация, непокорявана нито от Бирма, нито от европейските колонизатори, нито от японците през Втората световна война, нито от комунистите. Само заради Тайланд заслужава да умре, да не говорим за останалите убийства и предателства.

Но ако войникът не се подчинява на заповедите си да убива само когато му е наредено, с какво ще е полезен за своя командир? На каква кауза служи? Дори собственото му оцеляване няма да е гарантирано, защото ако всички в армията мислят като него, нито офицерът ще разчита на подчинените си, нито войникът ще има вяра на братята си по оръжие.

Може пък да ми се усмихне щастието и превозното средство на Ахил да гръмне.“

Подобни мисли го измъчваха, докато се носеха под обхвата на радара, току над гребените на вълните в Китайско море.

Толкова бързо прелетяха над плажа, че едва го забелязаха, а бордовите компютри разлюляха машината наляво-надясно, за миг я издигнаха, после я снишиха, за да избегнат препятствията и да останат под обхвата на радара. Хеликоптерите им бяха абсолютно неуловими, бордовата дезинформационна система убеждаваше шпионските сателити, че обектите са всичко друго, но не и летящи машини. Скоро стигнаха до указания път и се насочиха на север, след миг на запад, устремени към мястото, което разузнаването на Питър бе отбелязало като пропускателен пункт №3.

Разбира се, войниците там щяха да им изпратят предупреждение по радиото, но преди да са издиктували и първото си изречение…

Пилотът на Суриявонг забеляза конвоя и доложи:

— Камиони с оръжие и войници пред и зад затворническата кола.

— Неутрализирай ги — нареди Суриявонг.

— Ами ако затворникът се намира в някой от тях?

— Ще бъде трагично загинал вследствие на съюзнически огън.

Войниците разбраха или поне така си мислеха — Суриявонг ръководеше спасителна акция, но нямаше нищо против затворникът да умре.

Което всъщност не беше съвсем вярно, поне не засега. Суриявонг очакваше китайските войници да действат като по учебник. Конвоят имаше за задача само да сплаши местните жители, бунтовниците или въоръжените отряди, за да не им създават проблеми. Китайците изобщо не допускаха възможността, нито пък мотива за спасителна акция, организирана от външна сила. И определено не очакваха тази сила да е малкият отряд на хегемона.

Само половин дузина китайци успяха да излязат от камионите, преди ракетите на Хегемонията да взривят превозните средства. Войниците на Суриявонг откриха огън още преди хеликоптерите да се приземят, а командирът им вече знаеше, че скоро със съпротивата ще е свършено.

Ванът, която превозваше Ахил обаче, остана незасегнат. Все още никой, дори шофьорът, не бе излязъл от нея.

Нарушавайки военния протокол, Суриявонг скочи от командния хеликоптер и се насочи към задната врата на затворническия ван. Изчака, докато един от войниците му натъпка пластичен взрив в заключващото устройство. Разнесе се оглушителен гръм, макар че взривът не беше силен, и металното резе стана на парчета. Вратата едва-едва се открехна.

Суриявонг вдигна ръка и забрани на войниците си да влизат във вана, за да спасят затворника.

Вместо това отвори вратата още малко и плъзна бойния си нож по пода на вана, отстъпи и махна на хората си да се отдалечат.

Превозното средство се разклати, навярно от сборичкване, отекнаха два изстрела, вратата зейна и някой се строполи на мръсната земя.

„Дано да е Ахил“ — пожела си Суриявонг, но се оказа китайски офицер, който опитваше да събере вътрешностите си с ръце. За миг му хрумна безумната мисъл, че човекът първо трябва да ги измие, преди да ги натъпче обратно в корема си. Гледката бе отвратителна.

На вратата на превозното средство застана младеж в затворническа пижама, стиснал окървавен боен нож.

„Явно си изключителен боец, Ахиле — помисли си Суриявонг, — но няма нужда да се държиш толкова победоносно, след като току-що уби пазача си с нож, който не си очаквал някой да подхвърли в краката ти.“

— Всички ли са мъртви вътре? — попита Суриявонг.

Всеки войник би отговорил с „да“ или „не“, даже би дал отчет колко от тях са мъртви и колко не. Ахил обаче бе прекарал във Военното училище едва няколко дни и не бе придобил навиците на военната дисциплина.

— В общи линии — гласеше отговорът му. — Кой глупак реши да ми хвърлите нож, вместо да отворите вратата и да очистите пазачите ми?

— Провери дали са мъртви — нареди Суриявонг на най-близкия си войник.

След няколко мига му докладваха, че целият личен състав на конвоя е избит. Това бе изключително важно — Питър искаше да поддържа заблудата, че акцията не е извършена от Хегемонията.

— В хеликоптерите, двайсет секунди! — изкомандва Суриявонг. Хората му веднага се втурнаха към машините, а той се обърна към Ахил: — Командирът ми вежливо ви призовава да ни позволите да ви транспортираме извън Китай.

— А ако откажа?

— Щом разполагате със собствени ресурси, ще ви пожелая успех от името на командира си и ще се сбогувам с вас.

Всъщност заповедите на Питър не включваха подобно нещо, но Суриявонг знаеше, че е на прав път.

— Добре — съгласи се Ахил, — вървете си и ме оставете тук.

Суриявонг незабавно се насочи към командния хеликоптер.

— Чакай! — Ахил.

— Имате десет секунди — подхвърли през рамо тайландецът, скочи в машината и се обърна. Както очакваше, бившият затворник го бе последвал и сега протягаше ръка, за да го качат на хеликоптера.

— Радвам се, че избрахте да дойдете с нас — приветства го.

Ахил си намери място и седна.

— Твоят командир навярно е Бийн, а ти си Суриявонг, нали?

Хеликоптерът се издигна и се насочи към брега, но по друг маршрут.

— Командирът ми е хегемонът, вие сте негов гост.

Ахил се усмихна едва забележимо и внимателно огледа току-що спасилите го войници.

— Ами ако бях в някой от камионите? Лично аз никога не бих сложил затворника на очевидно място, ако командвах този конвой.

— Но вие не го командвахте — напомни му Суриявонг.

Усмивката на Ахил стана по-широка.

— Какъв беше този номер е подхвърлянето на ножа? Ръцете ми можеше да са вързани, как щях да го взема в такъв случай?

— Предположих, че сте уредили ръцете ви да са свободни.

— И защо? Аз не знаех, че идвате.

— Извинете ме, сър, но без значение какво сте знаели, аз съм убеден, че щяхте да се погрижите ръцете ви да са свободни.

— И Питър Уигин ти даде тези заповеди?

— Не, сър, преценката бе моя — обясни Суриявонг. Повдигаше му се да го нарича „сър“, но за момента бе готов да играе своята роля в тази малка постановка, стига краят да се окаже щастлив.

— Значи хвърляш нож и чакаш да видиш какво ще стане — що за спасителна акция?

— Отворехме ли вратата, изходът ставаше неясен. Възможно бе да загинете по време на кръстосания огън.

Ахил замълча и се втренчи в стената на хеликоптера.

— Освен това акцията не беше спасителна — добави Суриявонг.

— А какво тогава — целева подготовка? Стрелба по подвижни китайци?

— Предложение за превоз, отправено към почетен гост на хегемона. И нож, даден на заем.

Ахил вдигна окървавеното оръжие и го хвана за върха.

— Твой ли е?

— Освен ако не смятате да го изчистите.

Подаде му го, Суриявонг го взе, изчисти го и се зае да го излъска до блясък.

— Искал си да умра — спокойно изрече Ахил.

— Очаквах сам да разрешите проблемите си, не исках да рискувам живота на хората си. И тъй като вие се справихте, това според мен доказва, че изборът ми не е най-добър, но напълно правилен.

— Никога не съм си представял, че ще ме спаси тайландец. Да ме убие — да, но не и да ме спаси.

— Вие сам се спасихте — хладно коментира Суриявонг. — Никой от присъстващите тук не ви е спасил. Ние отворихме за вас врата и ви заехме нож. Предположих, че не разполагате с нож, и ви услужих с моя, за да победите по-бързо — не исках заради вас да забавяме обратния полет.

— Ти си странно момче — подхвърли Ахил.

— Не бях подложен на тест за нормалност, преди да ми възложат мисията, но по всяка вероятност нямаше да го издържа.

Ахил се разсмя, Суриявонг си позволи само лека усмивка.

Не смееше да предположи какви мисли се крият зад непроницаемите лица на войниците му. Техните семейства също бяха заловени, когато Китай завладя Тайланд. До един имаха причина да мразят Ахил и навярно им се повдигаше да гледат как Суриявонг се подмазва на Ахил.

„Имам си причина, момчета — искаше да им каже. — Спасявам живота на всички ви, когато го убеждавам, че не сме го спасили. И през ум не бива да му минава, че сме го сметнали за безпомощен.“

— Е? — сепна го гласът на Ахил. — Нямаш ли въпроси?

— Имам. Закусвахте ли вече, или сте гладен?

— Никога не закусвам.

— Аз пък огладнявам след убиване на хора, затова си помислих, че искате да хапнете чипс или нещо такова.

Този път улови няколко недоумяващи погледа макар и за миг — хората му определено бяха изненадани. „Огладнявам след убиване на хора? Абсурд!“ Вече би трябвало да се досетят, че лъже Ахил. Важно бе да разберат, без да им го казва, в противен случай, рискуваше да загуби доверието им — щяха да си помислят, че наистина е минал на служба при чудовището.

Ахил в крайна сметка яде, макар и малко по-късно, после заспа.

Тайландецът не вярваше, че спи, психопатът със сигурност бе овладял умението се преструва на заспал, за да подслушва разговорите на останалите. Ето защо Суриявонг само инструктира подчинените си и поиска информация за броя на убитите.

Едва на летището в Гуам, когато Ахил слезе, за да пусне една вода, тайландецът рискува да прати съобщение до Рибейрау Прету. Един определен човек трябваше да бъде известен, че Ахил идва на гости на хегемона: индийката Вирломи, негова съученичка от Военното училище, момичето, избягало от Ахил в Хайдерабад, превърнало се в богиня-закрилник на мост в източна Индия, преди Суриявонг да я спаси. Ако психопатът я завареше в Рибейрау Прету, животът й щеше да е застрашен.

Стана му мъчно, защото дълго нямаше да я види, а напоследък бе решил, че е влюбен в нея и иска да се оженят, когато пораснат.