Метаданни
Данни
- Серия
- Хималайска дилогия (1)
- Включено в книгата
-
Ловци на растения
Приключения сред Хималаите - Оригинално заглавие
- The Plant Hunters (Adventures Among the Himalaya Mountains), 1857 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Никола Милев, 1996 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция
- NomaD (21 юли 2008 г.)
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Сергей Дубина (15 юли 2008 г.)
История
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Ловци на растения от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
Ловци на растения | |
The Plant Hunters | |
Автор | Майн Рид |
---|---|
Създаване | 1857 г. |
Първо издание | 1857 г. |
Оригинален език | английски |
Жанр | приключенски роман |
Следваща | Пълзачи по скали |
Ловци на растения: Приключения сред Хималаите (на английски: The Plant Hunters: Adventures Among the Himalaya Mountains) е роман на писателя Майн Рид, издаден през 1857 година. Негово продължение е романът Пълзачи по скали, издаден през 1864 година.
Сюжет
Трима приятели – Осару, Карл и Каспар се отправят на експедиция в Хималаите в търсене на редки растения за европейските ботанически градини и разсадници. По време на пътуването им попадат в непреодолима ситуация и не могат да се върнат назад. Пътя им е препречен от голяма пропаст, впоследствие попадат в дълбока пещера и дълго търсят път назад. В крайна сметка остават да живеят в хималайска долина, откъснати от външния свят...
Издания на български език
Романът има четири издания на български език:
- „Ловци на растения“, София, изд. „Христовъ“, 1901 г., 240 с.
- „Ловци на растения“, София, изд. „Хемусъ“, поредица „Майнъ Ридъ“, том 11, 1929 г., 152 с.
- „Ловци на растения“, София, изд. „Народна младеж“, библиотека „Приключения и научна фантастика“ № 54, 1960 г., 251 с.[1]
- „Пълзачи по скалите. Ловци на растения“, София, изд. „Отечество“, „Майн Рид: Избрани произведения в 6 тома“, том 4, 1980 г., 399 с.[2]
Източници
- ↑ Ловци на растения – Майн Рид. 1960 // Архивиран от оригинала на 2014-05-17. Посетен на 2014-05-15.
- ↑ Пълзачи по скалите. Ловци на растения – Майн Рид. 1980 // Архивиран от оригинала на 2014-05-17. Посетен на 2014-05-15.
Външни препратки
|
Глава V
ПТИЦИ РИБОЛОВЦИ
— Нашите пътешественици следваха един от притоците на Брамапутра, който извира от Хималаите, тече на юг и се влива в река там, където тя прави голям завой. Ловецът на растения бе решил да навлезе в хималайската област, наречена Бутан, защото тя още не беше посещавана от други ботаници и се говореше, че е пълна с богата и разнообразна флора. Нашите ловци все още пътуваха през населени места, където се виждаха полета, засети с ориз и захарна тръстика, бананови гори и различни видове палми, някои от които — като кокосовата палма и бетела — се отглеждат заради техните орехообразни плодове, а други — като широколистната кариота, за добиване на палмово вино.
Виждаха се и цели полета, засети с мак, от който се добива опиум, мангови дървета и високата широколистна папайя, както и виещите се около палмите стъбла на черния пипер с красивите си зелени листа. Срещаха се по пътя хлебни дървета с огромни плодове, смокини и гори от Urtica[1], разни видове борове и Enphorbia[2], както и най-различни портокалови дървета.
Младият ботаник откри много растения и дървета, които принадлежаха към флората на Китай, а забеляза и много други неща, които му напомняха прочетеното в книгите за Китай. И наистина, тази част на Индия, която е съвсем близо до границите на Асам, по своите природни богатства много прилича на Китай. Дори и нравите и обичаите на местното население наподобяваха тези на хората от Небесната империя[3]. И сякаш за да бъде приликата още по-пълна, в тази част на страната с успех се отглежда и чаят.
Но нашите пътешественици напредваха и скоро имаха случай да наблюдават нещо, което им напомни за Китай повече от всичко видяно дотогава.
Заобикаляйки една горичка, те се намериха пред не много голямо езеро, а близо до брега видяха мъж в малка лека лодка. Застанал прав, хванал в ръцете си дълъг тънък прът, той буташе лодката към средата на езерото.
Нашите пътешественици — но не и Осару — извикаха от учудване и изведнъж се спряха.
На какво ли се учудиха толкова много? Сигурно не на лодката, нито на мъжа в нея, нито пък на дългия бамбуков прът в ръцете му. Не! Това бяха обикновени неща, които те виждаха всеки ден по пътя си. Нито едно от тях не беше ги накарало да се спрат изведнъж и да застанат тъй учудени. Причината беше съвсем друга: от двете страни на лодката, по самия й ръб, бяха накацали цял ред птици, големи колкото гъски. Гушите и гърдите им бяха бели, крилата и гърбовете им — изпъстрени с тъмнокафяви пера, шиите им — дълги и извити, човките им — големи и жълти, а опашките им — широки, със закръглени краища.
Макар че мъжът беше прав в лодката и размахваше дългия си прът над главите им ту от едната, ту от другата страна, птиците изглеждаха толкова питомни, че не обръщаха внимание на неговите движения; при това не бяха вързани, а просто кацнали върху ръба на лодката. От време на време някоя от тях протягаше дългата си шия над водата, поизвиваше глава на една страна, после я изправяше и отново заемаше предишното си положение. Невиждани птици — толкова питомни! Ненапразно гледката изненада баварските младежи. И двамата се обърнаха за обяснение към Осару, който просто кимна с глава към езерото и каза:
— Той лови риба.
— О, рибар значи! — добави младият ботаник. — Да, сахиб. Гледайте, ще видите.
Това обяснение наистина бе достатъчно. Младежите си спомниха — те бяха чели някъде как китайците ловят риба с корморани[4] и при все че гледаха отдалече, видяха, че птиците по лодката са именно корморани. Всички бяха от рода Phalacrocorax sinensis. Макар и малко по-различни от обикновения корморан, те притежаваха същите характерни белези — дълго, плоско тяло, силно изпъкнали гърди, подвит накрая клюн и широка закръглена опашка.
Тъй като желаеха да видят как птиците ловят риба, нашите пътешественици застанаха на брега на езерото. По всичко личеше, че риболовецът още не беше започнал работа, а само се придвижваше към определеното място.
След малко той стигна до средата на езерото и като остави настрана дългия си бамбуков прът, почна да се разправя с птиците. Чуха го да им говори и да ги насочва, също както ловецът насочва своето куче; тутакси едрите птици разтваряха дългите си крила, хвръкваха от ръба на лодката и след като полетяваха малко, всички до една се гмуркаха във водата.
И нашите пътешественици видяха рядка картина. Тук някоя птица леко плуваше, впила поглед в кристалната повърхност; там широката опашка на друга стърчеше нагоре, а тялото й не се виждаше под водата; по-нататък трета беше потънала цяла и само кръгообразните вълни показваха къде е, четвърта се бореше с някаква голяма риба, която блестеше в човката й, подобна на щипци; пета вече хвърчеше със своята люспеста плячка и я отнасяше към лодката. Така и дванадесетте птици бяха всецяло отдадени на това необикновено занимание, за което бяха обучени. И езерото, което преди това беше спокойно и гладко като огледало, скоро се покри с вълни, с кръгообразни водовъртежи, с мехури и пяна, сред които големите птици се спускаха, гмуркаха и пляскаха с криле, гонейки своя лов. Напразно рибите се опитваха да избягат — корморанът може да се спуща бързо във водата и да плува под нея не по-бавно, отколкото на повърхността. Гърдите му, подобни на носа на кораб, порят водата като стрела. Употребявайки силните си криле вместо гребла, а широката си опашка вместо кормило, птицата може да се обръща изведнъж, накъдето си иска, или да се впуска напред с невероятна бързина.
Нашите пътешественици имаха възможност да наблюдават нещо особено. Ако някоя от птиците хванеше необикновено голяма риба, преголяма, за да я занесе до лодката, то тогава няколко други птици се спускаха нататък, за да й помогнат да пренесе плячката.
Вие навярно се учудвате как тия птици, които се хранят с риба, не поглъщат рибата, която улавят, а я занасят на господаря си. С по-младите птици, както и с тия, които не са напълно обучени, такива дребни кражби се случват понякога. Но в подобни случаи ловецът взима предпазни мерки — слага на шията на птицата специална халка, внимавайки халката да не се смъкна до дебелата част на гърлото и да задуши птицата. С добре дресирани птици тази мярка е съвсем излишна. Независимо от това, дали са гладни или не, те донасят целия свой улов на господаря си, който ги възнаграждава за техния честен труд, като им подхвърля по-малките и не толкова ценни рибки.
От време на време някоя птица я домързява и стои над водата, без да изпълнява своите задължения. В такъв случай риболовецът се приближава с ладията, протяга бамбуковия си прът, удря силно във водата близо до мястото, където ленивката се е застояла, и започва да й се кара. Почти винаги това дава добър резултат: крилатият рибар стреснат от добре познатия глас на своя господар, почва да работи с нови сили.
Този лов продължава няколко часа, докато птиците се изморят. Тогава господарят им позволява да се приберат и да кацнат върху лодката, където той сваля халките им, храни ги и нежно ги милва.
Нашите пътешественици не дочакаха да видят този край, а продължиха по-нататък. По пътя Карл разправи на Гаспар как не много отдавна, до царуването на Чарлз I, из много страни в Европа, особено в Холандия, са обучавали обикновения корморан да лови риба по същия начин и че в наши дни той се прилага доста често в много области на Китай, където пазарищата на някои от най-големите градове са снабдявани с риба, уловена само от корморани.
И наистина няма други хора на света така изкусни в култивирането на растения и дресиране на животни като теснооките жители на Небесната империя.