Серия
Кобра (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Cobra, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 32 гласа)

Интерлюдия

Преговорите приключиха, най-сетне договорът беше подписан, ратифициран и изпълнен, и еуфорията, която владееше съвещанията на Централния комитет през последните два месеца, постепенно започна да утихва. Ванис Д’арл очакваше, че Х’орм ще използва този момент, за да повдигне отново проблема с кобрите и не се излъга.

— Не става дума за неблагодарност или несправедливост, а по-скоро за абсолютна необходимост — взе думата той на едно от поредните съвещания и само хората, които го познаваха добре, можеха да забележат, че гласът му едва забележимо трепери. Седнал зад него, Д’арл беше втренчил обезпокоен поглед в гърба му. Питаше се, дали останалите си дават сметка какви невероятни усилия е коствала войната на Х’орм… и дали ще се досетят за изключителната важност на проблема, който им предстоеше да решат, след като Х’орм бе предпочел да присъства лично на тази среща.

Ако се съдеше по лицата им, повечето от тях нямаха ни най-малка представа с какво точно се занимават и това си пролича още при първата реплика от залата:

— Простете, че ви прекъсвам, комисар Х’орм, но мисля, че присъстващите тук са слушали предостатъчно за вашите тревоги относно тези кобри. Не зная дали ще си спомните, но именно по ваше настояване се разпоредихме пред армейското ръководство да им бъдат предложени максимално либерални условия за продължаване на военната служба и на ваше място бих приел за недвусмислена победа факта, че близо седемдесет процента от тях приеха тези условия. Освен това командир Мендро и помощниците му ни обясниха каква част от екипировката при останалите тридесет процента ще бъде демонтирана, за да могат да се завърнат към нормален цивилен живот и ние приехме без възражения техните планове. Но да насилваме тези хора да останат в армията… това ми се струва просто неприемливо.

Или параноидно, както вероятно ще го нарекат по-късно, помисли си Д’арл. Но Х’орм разполагаше с още един тактически аргумент в запас и когато комисарят вдигна някаква магнитна карта от купчината пред него, той знаеше, че е решил да се възползва от него.

— Благодаря ви, аз също помня добре посещението на командир Мендро — кимна той към своя опонент, — но си направих труда да проверя някои от фактите и цифрите, които той ни представи. — Х’орм пъхна магнитната карта в проектора, намери първата от няколкото маркирани таблици и я изпрати към останалите монитори. — На тази диаграма е изобразено какъв процент от всички обучаващи се кобри са завършили и взели участие във войната. Различните цветове съответстват на непрестанно повишаващите се изисквания за набиране на кандидати за тази специална част.

— Да не искате да кажете — подхвърли някой отзад, — че действително само осемдесет и пет процента от първоначалните кандидати са завършвали обучението си? Доколкото си спомням, ставаше дума за деветдесет и седем процента.

— Това е процентът на физически способните да продължат службата си след края на подготовката. Останалите са отпаднали по психологически причини.

— И какво от това? — попита невъзмутимо същият глас. — Значи предварителните тестове в армията просто не са на необходимото ниво. Отпадали са най-неподходящите…

— Струва ми се, че комисар Х’орм е разтревожен от нещо друго — дали всички, минали през тестовете, са наистина подходящи… — предположи друг.

— Защо просто не съберем допълнителни сведения от хора, които са служили заедно с тях на Адирондак и Силвърн…

— Ще отнеме месеци — прекъсна ги Х’орм. — Но има и друго. Да оставим настрана възможността за антисоциално поведение при всеки от уволнените. Давате ли си сметка обаче, че тези хора отнасят със себе си нанокомпютри, натъпкани с всевъзможни техники за водене на бой при най-различни условия? При това без никаква възможност за препрограмиране!

Всички погледи се извърнаха към него.

— Какво, всъщност, искате да кажете? Нали Мендро твърдеше, че…

— Мендро доста ловко заобиколи този въпрос — отвърна мрачно Х’орм. — Фактът обаче, си е факт — достъпът до тези компютри е невъзможен, което означава, че те не могат да бъдат препрограмирани, нито демонтирани, без да се предизвика сериозна, дори необратима травма върху мозъчната тъкан на хората, които ги носят.

— Защо никой не ни го каза?

— В началото, предполагам, защото армията се нуждаеше отчаяно от кобрите и се опасяваше да не наложим вето върху вече готовия проект. А по-късно — понеже вече нищо не би могло да се направи.

Което, помисли си Д’арл, е само част от истината. В действителност, още в първия проект за създаването на кобрите имаше пълна информация за нанокомпютрите, но никой, освен Х’орм, не си беше направил труда да го прочете внимателно. Може би комисарят беше оставил този последен аргумент за накрая.

А междувременно дискусията се разгоря, набра сила и съвсем скоро присъстващите забравиха за доскорошната еуфория от победата. Но надеждите на Д’арл, че присъстващите ще намерят подходящо разрешение, останаха излъгани. С деветнадесет срещу единадесет гласа Комитетът прие решение да не се меси във въпроса за демобилизацията на кобрите.

— Крайно време е да научиш, че бързо спечелената победа е нещо почти толкова рядко, колкото и планетите с кислородна атмосфера — укоряваше го Х’орм след съвещанието. — Важното е, че ги накарахме да се замислят. На този етап не можем да се надяваме на повече. Оттук нататък Комитетът ще държи под око кобрите и ако се наложи да действаме, следващия път няма да изгубим толкова време в дебати.

— Което можеше да се избегне, ако бяха обърнали малко повече внимание на проекта още в самото начало.

— Не можеш да обръщаш внимание на всичко — възрази Х’орм. — Освен това, в случая става дума за един доста важен психологически фактор. Повечето от гражданите на Доминиона гледат на военните и на правителството като на две неразделни части от една монолитна структура и независимо дали ще го признаят или не, същото важи и за членовете на Комитета. За разлика от тях, ние с теб — като хора, израсли на Асгард — си даваме сметка, че в много отношения целите на военните са коренно различни от нашите. Те създадоха кобрите водени от мисълта, че трябва на всяка цена да спечелят войната и всеки отделен елемент от подготовката им — включително и злополучните нанокомпютри — имаше смисъл само в рамките на тази строго определена цел. Това, което Комитетът трябваше да направи — но не успя, — беше да си припомни още в самото начало, че всяка война рано или късно свършва. Вместо това ние приехме, че армията вече е мислила по този въпрос.

— Дано следващия път да не допускаме подобни грешки — Д’арл нервно почука с пръсти по облегалката на креслото.

— Надявам се. Но се съмнявам. — Х’орм се облегна назад и уморено въздъхна. — Както и да е, ще трябва да приемем нещата такива, каквито са. Какъв, предлагаш, да бъде следващият ни ход?

Д’арл прехапа устни. Напоследък Х’орм все по-често прибягваше до съветите му, дали от преумора или защото искаше да го подготви за бъдещия пост, но това беше лош признак. Той сочеше, че много скоро Д’арл ще трябва да се настани на горещия стол.

— Ще поискаме пълен списък на всички кобри, които се връщат по родните си места — заговори той. — А после ще следим с помощта на местните органи, за това как ги приема обществото и дали няма да последват случаи на антисоциално и криминално поведение.

— Съгласен — кимна Х’орм. — Нареди на някой — на Джоромо, например — да поеме този въпрос.

— Да, сър — Д’арл се изправи. — Мисля обаче, че ще е най-добре да се заема с него лично. Искам да съм сигурен, че всичко ще бъде наред.

На устните на Х’орм трепна едва забележима усмивка.

— Сигурно си мислиш, че се вманиачавам, Д’арл, и може би е така. Но дано не се окажа прав в предположенията си, защото тогава кобрите ще създадат доста по-сериозни проблеми на Доминиона, отколкото всички вие предполагате. — Той завъртя креслото и зарея поглед през прозореца. — Да знаехме само — продължи замислено, — точно какви ще бъдат тези проблеми.