Серия
Кобра (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Cobra, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 32 гласа)

Интерлюдия

Точно от другата страна на Асгард — ако учебният комплекс Фрейр се приемеше за ориентир, — отдалечен както в пространството, така и във философски смисъл от този център на военната мощ, лежеше един малък град, известен просто като Купол. Неведнъж през последните няколко столетия бяха правени опити да му се даде някое по-елегантно име, но те оставаха без резултат, също като опитите да се преименува Земята. Градът — куполът, който оформяше неговия небосвод — беше залегнал в представите на гражданите на Доминиона също толкова здраво, колкото и собствените им имена… защото именно оттук Централният комитет изпращаше своите заповеди, разпоредби и нареждания, които оказваха огромно влияние върху живота на всеки отделен човек. Само на това място можеха да се отменят решенията на градоначалници, губернатори и генерали, ако някой пострадал от своеволията им събереше кураж да се оплаче.

В действителност, всичко това граничеше с легендата и работещите под сянката на купола го знаеха добре. Незначителните местни проблеми по принцип оставаха в приоритета на регионалните структури за управление и рядко излизаха извън тези рамки. Почти изключено беше обаче, Комитетът да разглежда някой въпрос, който не би имал значение за милиардите жители на Доминиона.

Но и това можеше да се случи.

Кабинетът на комисар Саркис Х’орм беше почти толкова просторен, колкото и на останалите близо тридесетина най-могъщи управници на Доминиона. Мек плюшен килим, изработени от рядко и скъпо дърво мебели и огромно бюро, украсено с множество произведения на изкуството от най-различни светове — с други думи, тук ухаеше на лукс и покой. Зад една от страничните врати бе разположен неговият осемстаен апартамент, както и миниатюрната хайку-градина, в която обичаше да се отдава на размишления или да обсъжда тревожни проблеми. Повечето от останалите комисари предпочитаха през свободните дни да се връщат в именията си във вътрешността на страната, но Х’орм не беше сред тях. Човек съвестен, решителен, всецяло отдаден на работата си, той често оставаше в кабинета до среднощ… и на неговата възраст постоянното напрежение започваше да се проявява.

Както и сега, помисли си Ванис Д’арл, който оглеждаше с критичен поглед Х’орм, докато комисарят четеше доклада, който му бе приготвил. Скоро — може би по-скоро, отколкото някой от двама им очакваше — Х’орм можеше да прекали с привързаността си към работата до такава степен, че да изгуби способността си да се справя с нея — било поради тежко заболяване или преждевременна смърт — и тогава неговото място в Комитета щеше да бъде заето от Д’арл. Този пост несъмнено олицетворяваше най-големия възможен успех за един гражданин на Доминиона, но носеше със себе си и немалко неприятности. Вече деветнадесет години Д’арл работеше редом с Х’орм — поне осем от тях като негов главен помощник и заместник и едно от нещата, които научи тук, беше, че управлението на Доминиона изисква безкрайно търпение и безкрайна мъдрост. Нито веднъж не се бе замислил над въпроса дали и някой друг, освен тях двамата, не притежава подобни качества — просто, защото от малък го бяха откърмили с философията на превъзходството. Подобно на него, Х’орм също беше роден и отгледан на Асгард, споделяше възгледите му и двамата с Д’арл знаеха колко усилия са необходими, за да бъдат подготвени хора като тях.

Той извика последната страница върху монитора, приключи с четенето и въпросително вдигна вежди към Д’арл.

— Тридесет процента. След всички предварителни тестове, след толкова положени усилия за „Проекта кобра“, близо тридесет процента от обучаващите се са преценени като напълно неподходящи. И забелязахте ли главната причина за несъответствието?

Д’арл кимна.

— Неспособност да се работи в тясно сътрудничество с цивилното население. Доста обобщаващо определение, но дори с него не можах да намаля процента повече, отколкото е сега. Ще опитам пак.

— Не разбираш ли до какъв извод води това? Или сте пропуснали нещо важно при предварителните тестове, или пък се е случило нещо много съществено след тези тестове и преди завършващия етап. От което се налага изводът, че в момента изпращаме напълно оборудвани и въоръжени кобри на планети като Силвърн или Адирондак, без да сме запознати с природата на тези промени. Ако питаш мен, това е изключително опасна политика.

Д’арл прехапа устни.

— Възможно е… да става дума за някакво временно усещане за сила, под влияние на техните нови способности — предположи той. — Малко мирис на барут и бързо ще осъзнаят, че и те са способни на грешки, също като простосмъртните.

— Може би. А може би не. — Х’орм върна отново няколко страници от доклада и намери търсения пасаж. — През първия етап от операцията са изпратени триста кобри, в момента се обучават още шестстотин. Онези от армията поне размърдаха ли се да затворят ситото на приемните изпити?

— Рано е да се каже — поклати глава Д’арл.

Известно време двамата се гледаха мълчаливо. Д’арл неусетно премести очи към прозореца и панорамната гледка, която разкриваше над тях куполът.

— Достатъчно е да наредите, сър — каза той, — и аз съм готов да издам заповед за спирането на целия проект. В най-лошия случай ще уведомим останалите членове на Комитета за потенциалните опасности.

— Хм. — Х’орм отново погледна монитора. — Значи триста души вече са включени във военните действия. Не. Причините, вследствие на които Комитетът даде първоначалното си одобрение все още са валидни: ние сме във война, част от територията ни е окупирана и от нас се изисква да използваме всички оръжия, с които разполагаме. Освен това, спрем ли нещата сега, това означава да обречем на гибел тези триста души, които вече са във войната. Но все пак… ще искам от теб да следиш всички доклади от разузнаването от Силвърн и Адирондак и да събираш пълна информация за взаимодействието на тези кобри помежду си и с цивилното население. Ако се появят някакви, каквито и да било проблеми, искам да съм в течение незабавно.

— Слушам, сър — кимна Д’арл. — Ще ми е по-лесно, ако ми кажете какво точно да търся.

Х’орм махна с ръка.

— О, ще го наречем „титанов комплекс“ или нещо подобно. Убеждението, че си толкова всемогъщ, та стоиш над общоприетите норми и закони. Всички кобри са надарени с огромна физическа сила и невъобразими умения — тъкмо там, според мен, се крие главната опасност.

Д’арл неволно се засмя при тези думи. Точно това не беше очаквал — да се тревожат, че са предоставили твърде голяма мощ в ръцете на шепа обикновени войници! Но споделяше напълно гледната точка на своя началник. Кобрите бяха получили силата си наведнъж, а не стъпка по стъпка, за да имат време да привикнат с нея.

— Разбирам ви — кимна той. — Желаете ли да предоставим този доклад на останалите?

— По-късно. Първо ще се запозная по-подробно с цифрите.

— Слушам, сър. — Ето че получи още един урок. Попаднеше ли докладът в останалите членове, скоро щеше да е достояние на всички обитатели на Купола. А един от основните принципи на властта, който Д’арл беше научил в самото начало, бе, че не бива да предоставяш на противника цялата информация, с която разполагаш. — Да ви донеса ли вечерята?

— Ако обичаш. И добави още една чашка кахве, тази вечер ще работя до късно.

— Слушам, сър. — Д’арл се надигна. — Аз също ще остана до късно в кабинета си, така че, ако ви потрябвам…

Х’орм кимна, но вече бе потънал в доклада. Неговият заместник безшумно пресече покрития с дебел килим под и излезе. Нямаше защо да се безпокоят за кобрите, поне докато участваха във войната. Но Х’орм не беше от хората, които се притесняват лесно за дреболии и щом бе загрижен, сигурно наистина имаше някаква причина. Значи, първата стъпка ще бъде да се свърже с комплекса Фрейр и да нареди да ограничат приема на нови кадри.

А след това… след това ще поръча две вечери наведнъж. Изглежда, че го чакаше доста дълга нощ.