Таньо Танев
Космически път (20)

СОБСТВЕН МЪЖ

Близо до Слънцето, но далеч зад пределите на Слънчевата система се носеше с подсветлинна скорост залдайски военен кораб. За него бе прикрепен току що материализирал се малък луксозен кораб на новия залдайски посланник на Земята. Самия посланник не пристигна, но военните не задаваха въпроси. Дори самия капитан не бе влизал двадесет години в научния сектор именно защото знаеше важността на мисията. Сега щеше да се осмисли дългия им бавен полет, пазен в дълбока тайна.

С помощтта на трансмутатор прехвъллиха две души от енергиен лъч в телата на младеж и девойка от земна раса. Сега вече трябваше да ги събудят.

— Алекс! Нели!

— Да. — Нели се обади първа.

— Добре ли сте? — продължи електронния преводач.

— Да — потвърди Алекс.

— Вие сте на борда на Залдайски военен кораб в тела на ваши клонинги. Надявам се помните целта на мисията?

— Да. Може ли да се облечем? — попита Нели.

— Полежете още малко. Можем да поговорим.

— Какво толкова е станало на Земята и защо Залдай се е ангажирал да стигне чак до нас, до Мидра? — попита Алекс.

— Не сте били на родната си планета 1000 обиколки. Нещата са се променили много. Хивалската лакомия ще доведе до конфликт до сто земни обиколки. Световете на Земята не са това което помните. Ако Хивал използва техните ресурси Залдай ще се окаже притиснат от няколко страни. Вие ще сте новите посланници на Залдай на Земята.

— Не сме родени на Земята, а на Мидра.

— Само Мидра от световете на Земята запази семейството.

— Нямате ли кандидати за посланници от вашата раса?

— Съвета на нашите светове даде доверие на Вас.

— Имате ли някакви специални задачи за нас? — Нели се усъмни в добронамереността на Залдайците.

— Не! Съвета на нашите светове ви дава свободна воля да защитавате нашите интереси, освен това си имаме достатъчно служители. Ваши превъзходителства са само посланници на Залдай в световете на Земята. След като не желаят контакти с Мидра, това е идеалния вариант за вас. Надяваме се вие да се разбирате по-лесно с вашата раса. Нас ни възприемат като интересни екземпляри в зоопарк.

— Не мога да си представя с какво ще ви помогнем.

— Ние също не знаем, но се надяваме вие да откриете ключа.

— Какво толкова е станало?

— Те са клонинги! Самовлюбени и не се интересуват от нищо. Сами си изпросиха покровителство от Алтан. За 150 обиколки оплетоха алтаните във вътрешните си интриги до толкова, че имаше сражения в самия алтански флот. Преди 43 обиколки Алтан ги изостави и не ще да чуе за тях. Най-вероятно, ако Земята не стане звено от отбранителната верига срещу Хивал е да се присламчи към тях. Тогава Мидра ще е първата жертва, после ние. Ще чакат да изтощим взаимно в тежка война. Само ако Земята представлява някаква диалогична сила война няма да има.

— А Гидон?

— Непрекъснато се дебне с Алтан. Ако едните ни станат съюзници — другите ще са ни противници. Само Земята е свързващата верига. Иначе пръстена се разпада на боричкащи се съседи.

На космодрум"Валентина Терешкова" тържественно посрещнаха новите посланници. Изумлението на подпредседателката на външната директория бе толкова голямо, че наруши дипломатическия протокол и се обърна към стария посланник, който отпътуваше.

— Ваше превъзходителство, Вашите светове не могат да изпращат същества от нашата раса за ваши представители.

— Нашите светове нямат нищо против да изпратите и Вие за посланник някой от нашата раса. — отговори сухо посланника.

— Единия от тях е мъж! — продължаваше да се възмущава под-председателката.

— Някои от посланниците са дори хищници…, но тяхната охрана е в компетенциите на съответното посолство. — отговори посланника и изключи демонстративно електронния преводач.

Попаднаха в един женски свят. Навсякъде приеха Нели за посланник, независимо от опитите и да обясни, че тя е само консул.

При връчване на акридетивните писма лично на Председателката трябваше да присъствува Алекс след двукратния отказ на Нели да отиде сама. Охраната беше впечатляваща. След задължителните любезности Алекс остана да стои сам на една маса с четери бронирани дами от охраната, които го държаха на прицел, а Нели отиде на беседа с председателката.

— Добре ли сте?

— Да. Благодаря.

— И нищо …

— Какво?

След кратка пауза през която Председателката я разглеждаше като рядък мутант с неприкрито недоумение започна отново:

— Ваше превъзходителство Нели, на какво дължим вашия избор за посланници на Залдай.

— На тяхното доверие към нас.

— Защо са изпратили мъж? Не ви ли е страх, от вродените му престъпни наклонност? Той може дори да ви изнасили! Или мен!

— Вас не може да изнасили, имате охрана! За мен не се безпокойте. Той е моят мъж. — Нели го прие като обида.

— Куче, хамстер? Собствен мъж не е ли рисковано?

— Някога мъжете тук са били колкото жените и Земята е била велика сила.

— На каква цена? На женската робия… Добре, че с напредъка на технологиите тези зверове изчезнаха от самосебе си.

— В моя свят не е така.

— Не искам да чувам нищо за вашия свят. Търпим ви като посланник на Залдай.

— Той е посланник, аз съм консул.

— Какво ще кажете за публикацията.

— Каква публикация?

— Трета страница на „Хубавица“.

— Не съм я виждала.

— В „Компютърни вести“. Тази сутрин.

— Е и.

— Снощи той ви е изнасилил. Дори има снимка!

— Кой смее да наднича в спалнята ми! В чуждо посолство!

— Журналисти… Впрочем надявам се във връзка със станалото Залдай да го отзове в най-скоро време.

— Защо?

— Той Ви е изнасилил! Това навсякъде е престъпление.

— Не ме е изнасилил. Той ми е мъж. Редно е да живея с него. Така ми харесва.

— Давате ли си сметка, че на коктейла също има журналисти? Подслушват! В утрешния брой това което казахте сигурно ще е на първа страница.

— Нека! — Нели беше бясна.

— Това вече е намеса във вътрешните ни работи. Ще подадем протестна нота до Залдай да сменят посланника.

— Да снимате в спалнята ми е намеса в семейните ми работи. Аз пред кого да протестирам? Обуздайте си журналистите и спрете публикациите!

— Цензура! Аз съм 11 клонинг на Председателката и това може да ми струва поста. Това което правите разрушава устоите на нашето общество. Затова нямаме посланник на Мидра и не искаме никой от вас тук.

— Ние сме представители на Залдай. Можем да правим каквото си искаме в Залдайското посолство, извън вашата юрисдикция. На никого не сме навредили. На Залдай вашия посланник се клонира за четвърти път, но това не е повод за скандал. Нека вашите журналисти снемат някой друг от персонала на посолството! Ще се радвам да видя трите му очи на първа страница във вашия вестник.

На другия ден в „Хубавица“ и „Клюни“ имаше снимка на Алекс и Нели да излизат хванати за ръце от коктейла със заглавия „Живея с него“ и „Той не ме е изнасилил, а аз него…“

Хумористичния ежедневник „Хубосница“ цяла седмица сипеше остроумия за тях и отношенията им.

В сериозното издание „Медицина“ имаше обширен исторически преглед на тема „Семейството в ранните исторически етапи“ и статия за патологическите изменения в изнасилена жена.

След две седмици тъкмо воят бе започнал да позаглъхва и дори две представителки на бизнеса се осмелиха да дойдат лично в Залдайското посолство да уреждат документи. Едната дори видя Мъжа в дъното на един коридор с двама залдайци. За нещастие на пресата само поздравил.

Тогава се завихри нов скандал. Прочута актриса се явила с мъж под ръка на прием в петия по големина център. Намерила го от някакъв забутан остров. От всички средства за информация следваха таблици и графики за „престъпните наклонности на мъжете“ и „предупределената им невъзприемчивосткъм знания и прогрес“, както и нежеланието им да се клонират, което бе довело до изчезването им преди няколко века.

Службите за сигурност се бяха справили отлично. Мъжът без никакъв инцидент бил върнат с актрисата на острова.

Картината бавно започна да се променя. Оказа се, че в изостаналите райони има незначителен брой семейства. После изровиха оцелели клонинги на мъже. Оказа се, че мъжете са почти около процент от общото население.

Дълго се задържа едно изследване на психоложка, според която веднъж изнасилени жени проявявали склонност периодично да го преживяват отново, привиквали като към наркотик. В края имаше снимка на бебе с кратка бележка, че е второ дете в семейството на някоя си Дида, накрай света.

Постепенно да си с мъж стана модно. Символ на сила и престиж, дори на извратеност в някои среди. С модата дойде време за бизнес — мъжки клонинги!

Когато посланниците отпътуваха младите клончета от мъжки пол вече сричаха стари приказки за пирати и астронавигатори. Изравянето на стари книги стана бизнес. Появи се компютърна игра „Войната с пришълците“ програмирана изцяло от мъж! Някои момиченца бяха виждали живо бебе и си играеха с кукли. Земята ги изпрати мълчаливо. Само в два реда споменаха името на новия посланник, без да отронят дума за старите. Въпреки това подновиха отношенията с Мидра.

За това което направиха посланниците получиха от Залдай военно отличие. Кой знае защо такова военно отличие с лента „За военни заслуги към Залдай“ получи и тяхното бебе.