Таньо Танев
Космически път (18)

НОВО НЕБЕ

Още с материализирането си в околностите на Мидра Дейор се изненада. Имаше два малки кораба около втората и четвъртата планета. Те явно не желаеха среща със собственика и набързо започнаха да се отдалечават. Единия не отговори на запитването кой е и от къде идва, другия бе по разговорлив.

— Отивам си с мир. Много бързо дойдохте!

— Кои сте и от къде идвате?

— Не мога да кажа кои сме, няма двама от екипажа от една звезда. Идваме от вътрешните светове и каквото съберем продаваме там.

— Кои са другите?

— Като нас, крадци, но са от Хивал.

— Какво търсихте?

— Каквото намерим, редки минерали, ценни метали.

— Това е собственост на Земята. Ако разделим поравно намереното от вас можете да останете.

— Вие имате три големи кораба, ние черупка. Зад нас не стои никой, ще ни избиете и ще вземете всичко. По-добре да сме далеч от вас.

— Както решите. Имате думата ми, наричам се Дейор.

— В тая пустош бордовите разрушители струват повече от думите. Ще продължим да търсим, но пратете за вашия дял глисер. Насочи ли се голям кораб към нас хукваме. Ще ви се обадим като съберем два товара.

— Отиваме си с мир към Хивал. Това за всички ли важи? — обади се другия кораб.

— За вашите два кораба важи.

— Оставаме на вашата дума и милост. Тук сме неофициално, Хивал не желае подозрение от Земята. Аз съм капитан Си.

— Капитан Си, на всички звезди ли е така многолюдно?

— Капитан Дейор, крадци има навсякъде. Срам ме е за Хивал.

— Приеми го като съвместна работа. Защо около Земята не идваше никой векове наред?

— Ходили са много, но след като получи статут на развиваща се цивилизация, после на свят със самостоятелното извеждане на собствен спътник имаше карантина докато не достигна самостоятелно до първата първата си звезда. Никой, дори разбойници и крадци, не нарушава принципите на Пръстена. Наказанието за цивилизация е изолация, а за индивид смърт, която застига всеки и навсякаде много бързо. Имало е много прецеденти, но вече никой не желае да пробва. Разума е безпогрешен, всепроникващ и неумолим.

— Си, колко ще ми струва орбитален катапулт на третата планета и две малки орбитални станции с комуникатор?

— Два товара минерали от втората планета, на голям кораб.

— Можеш да си издействаш един голям кораб, и повишение разбира се, на Хивал. Втория кораб минерали срещу 15 енергийни локатора, един тук и 14 доставени на Земята за да спрем крадците.

— Имаш ги след три обиколки на третата планета. Земята е далеч, локаторите ще докарам тук. Намери някой да ги транспортира до Земята.

— Мидра предлага приятелство на Хивал.

— Хивал приема приятелството на Мидра от световете на Земята.

Обади се и крадеца:

— Мога да закарам локаторите до всички звезди на Земята, срещу товар на курс. Имам условие!

— Кажи си условието?

— Искам дом на Мидра, статут на наемник, покровителство и име.

— Приемам. Нямаш ли си име?

— Имам, но не бива да го слагам до твоето господарю. Дай ни закрила и имена с които да ти служим. Името ми трябва да умре за да имам дом.

— Капитан Нов от флота на Мидра. Харесва ли ти? Ако злоупотребиш с доверието ми, ще дам три товара за живота ти! Дом ще си построиш сам, под закрилата на Мидра с този товар който събираш в момента.

— Да господарю, на вашите заповеди.

— Не ме наричай господарю, аз съм Дейор, после може да е друг. Не на мен служиш, а на Мидра! Градиш си дом! Работи, уреждай се.

— Да, капитан Дейор.

Работите вървяха бавно, но и време имаше. След 12 земни години Дейор се настани в първата база на Третата планета на Мидра. Не желаеше да дава имена на планетите. Трябваше да ги дадат хората които ще дойдат и ще живеят тук.

Пристигаха подгонени отвсякъде. Чуло се беше, че Мидра дава име и закрила на тези които работят честно. Само веднъж Дейор бе подведен. Корабче се опита да натовари и да избяга, разчитайки, че докато няколкото кораба ги достигнат ще излезе в слаба гравитация и ще скочи безнаказано в пространството. Дейор обяви награда от два товара манган и му го докараха изтърбушено, екипажа овъглен.

На четеринадесетата година се материализира среден по големина кораб и без никакви обяснения нападна две космически станции. Едната беше без хора, но другата се взриви заедно с целия екипаж от осем човека. После се насочи към населената станция на шестата планета и чак тогава предаде съобщение:

„Искаме по 9 товара минерали на всяка обиколка на третата планета иначе ще разрушим всичко“!

Мидра не отговори. До шестата планета имаше невъоръжен планетарен кораб, който пришълците не бяха забелязали, понеже бе зад планетата.

По канал с засекретяване Дейор предаде:

„Капитан Мисон, имате на разположение три вида оръжие, глисерите използвани като управляеми снаряди с един пилот, главния двигател на вашия кораб и самия кораб. Унищожете ги.“

Битката бе неравна. Въпреки изненадата нашествениците без усилие се справиха с рояк всевъзможни сонди, после взривиха двата глисера, третия макар повреден отнесе част от задните надстройки, но повредите явно не бяха големи. Жертвите обаче не бяха напразни. Нашественика си отвлече вниманието и загуби ценни секунди. Когато се опомни срещу него работеше главния двигател във форсиран режим от непосредствена близост. След известно време бронята подаде и започна да се топи, но корабите се раздалечиха. Капитан Мисон лично със своя скутер закачи огромното метално туловище и зададе курс на навлизане в атмосферата след което излезе в открития космос и се прибра на кораба с малък ракетен двигател, окачен като раница на гърба му. След няколко часа от мостика наблюдаваше как опърления кораб се вряза в масивната атмосфера, загря, запламтя и се разсипа на милиони частици нажежен метал. Остана само болката за дадените жертви.

Веднъж пристигна стрела с единствен пътник. Полицай. Представи се. Чакаше капитан Нов. Трябваше да го обезвреди или отведе. Дейор разбра, че никаква закрила няма да помогне. Щяха да обявят награда, а той видя как действува това.

Като се материализира Нов, Дейор му съобщи за полицая.

— Няма страшно, Дейор, имам дом. Коректен си. Идвам с добри вести.

Полицая посрещна Нов на третата планета заедно с Дейор.

— Щом толкова ти харесва този престъпник, дръж го в своя свят! Повече няма да излезе в космоса! — и го облъчи. Излизането му в безтегловност след облъчване означаваше смърт и не можеше да смени тялото. Нов беше по-скоро доволен. Имаше дом, завинаги оставаше да живее тук!

Полицая изпълни задачата и си замина.

— Направо на въпросите ти, командире, Земята ти благодари. Раздразни ги само „флота на Мидра“. Прескочих до Телада от Кифоя, родния ми свят и ти нося подарък. Две тела. Малко същества са цели енерганти. Някои са 2/3 + 1/3, вие хората сте 1/2 + 1/2. Последен модел, стават и за скок. Пазиш ли материал от родните си тела? Можеш да бъдеш отново два човека — живи!

Дейор не знаеше дали иска да се раздели на две. В краен случай винаги можеше да стане отново кентавър. Такъв подарък не се отказва. Флос добре, че запази част от него и нея.

Йор въведе нов календар. Година беше обиколката на третата планета на Мидра. Редовно пристигаха по три кораба на три земни години. Флота с хората приближаваше, Мидра щеше да даде живот, синьо слънце и жълто небе.

Дея се обади по вътрешната връзка.

— Йор, Йор ела, бързо ела.

— Какво толкова бързо има.

— Не е бързо, няма да повярваш, Нов ти е казал истината.

— Каква истина?

— Ние сме живи!

— Зная, нали разговаряме.

— Ще имаме дете!

— Какво….?

Тази новина даде такъв стимул на света на Мидра, какъвто никой не бе подозирал. Веднъж отработена технологията по поръчка на Нов, производството бе въпрос на заявка. Светът на Кифоя бе от цели енерганти и всички се пригаждаха към технологично усвоеното производство, сега вече не беше така. Съвета на Мидра реши да заложи на новата технология, като я купи за светове на Земята. Това не беше контрабандна поръчка, искаха да я купят легално, нямаха желание да видят материализация на флота на Телада. Всички бяха преживели подобно усещане.

Изпратиха кораб. Телада не желаеше да се раздели с монопола си над този клон на галактиката. Единственото до което достигнаха бе, да си построят база на седмата планета от Мидра с екипаж от 111 души от Телада и 60 човека от Мидра. Корабът се завърна със станцията и две селища за хора, които щяха да бъдат платени от производството. Най-важното, Телада призна Мидра за свят и Разума отпусна още три звезди за развитие. Това бе грандиозен успех. Извънземните почти бяха мнозинство и за да остане този свят земен трябваха хора.

Първият закон на Мидра, бе че се допуска размножаване само на хора. Вторият, че никоя раса не може да се обособява в отделни заселища или планети и да има превес над хората.

Земята се раздразни, че Мидра стана свят, самостоятелен и уважаван. Спря да изпраща кораби с заселници, които бяха заминали щяха да пристигнат и толкоз. Само производството на човешки тела я възпря от пряка конфронтация. Дори не пожела да иска покровителство над Мидра. Възприе го като вероломство и заплаха на търговските интереси. Мидра обсеби богатия с технологии трафик от Залдай, механичните чудесии от Хивал и пазара на тела.

Веднъж дълбоко в себе си Йор чу гласа на Флос: „Гидонската подлост е безмерна, но не винаги вредна“. Препродаваше на Гидон механизми от Хивал, с който гидоните враждуваха, изпращаше човешки тела, а те му ги връщаха с души — изселници от земята.

С един гидонски кораб пристигна наемник с гидонско тяло, подари му трофейно оръжие от централните светове.

— Убих човек на Луната и ти ме спаси с жена ми. Благодаря ти. Нямам място в световете на Земята, Коспол ме издирва. Не мога да остана, Гидон ми даде име и закрила, срещу дълга служба и вярност. Не са лоши и търпят всичко което не им вреди. Сбогом.

Не след дълго Гидон подхвърлил на Хивал, че Мидра не е в добри отношения с Земята. Това бе достатъчно да се материализират седем бойни кораба от Хивал и да предложат закрила на Мидра. Това означаваше робство. Йор вече разполагаше с шест бойни кораба и около 25 търговски. В планетната система бяха само 3 бойни, седем търговски и петдесетина малки планетарни. Всички чужди кораби обявиха неутралитет и започнаха да се оттеглят.

Йор заповяда бойните кораби да се приберат до двете вътрешни планети на които имаше население. Следващата му заповед беше още по страшна. Малките планетарни кораби да се формират в седем групи и понеже са почти невъоръжени да атакуват на таран противника едновременно. Ако някой кораб оцелееше, бойните да го довършат. Хивал беше подценил мощта на Мидра и войнствеността на земляните. Извънземните стояха и гледаха с недоверие дали разумно същество ще тръгне на самоубийствена акция. Само алтаните и гидоните не се съмняваха.

В този момент се материализира голям кораб на Мидра. Йор знаеше, че е търговски, но има бордови разрушител. Хивалите го възприеха като военен и заподозряха капан. Междувременно роякът малки кораби приближаваше по курса заплашително.

Конфликта се разреши неочаквано. Два търговски кораба от Залдай с бордови разрушители се върнаха и обявиха, че подкрепят независимостта на Мидра, поставяйки се под командването на Йор. Това бе достатъчно хивалския флот да се изнесе с елегантен завой на позиция за скок и да обяви, че си отива с мир.

Иначе живота тръгна, човек след човек, град след град.

Когато пристигнаха корабите с хората планетата се наричаше Мая, като първия роден там човек, който вече имаше свои деца и бе на възрастта на пристигащите.