Таньо Танев
Космически път (17)

БЕЗКРАЯ

Двете гидонски формации заеха изходни позиции. Защитниците на Земята също. Планетата с всички сили работеше за да може да попълва евентуалните загуби, така че мястото на всеки повреден кораб да се заема от нов. Хицхах трябваше да осъзнае безсмислието или всичко бе загубено. Тежка бе задачата да се запази бойния ред, под огъня, на всяка цена и някой да не бъде изкушен от лесна победа над гидонски кораб да напусне мястото си.

Започна се с ултиматум. Алтаните да си вървят с мир.

Отказаха.

Последва удар от две страни без особен ефект. Гидоните загубиха два кораба и два се оттеглиха с тежки повреди. Алтан загуби един кораб и един повреден, който все пак остана в строя.

Земята загуби два алтански и един звезден разрушител, три орбитални станции и една база на Луната.

Кагато им омръзна да се въртят и да разменят изстрели отдалеч, без особен ефект, без да могат да използват основните си оръжия — бордовите разрушители и понасяйки повсеместни леки повреди те се изнизаха зад Луната. Такава тактика не бяха срещали. Никой не ги преследваше. Бойния строй не помръдна. Току зад тях земяните попълниха строя с пет звездни разрушителя и още три подкрепиха Луната плюс пет пооправени гидонски кораба.

Хицхах построи единна формация за да удари най-слабото място — обратната страна на Луната. Мислеше да атакува едновременно с целия флот, 18 кораба да смажат всякаква съпротива и после да притиснат защитниците на ниска орбита и с останалите да завладее спътника.

Само бегъл поглед върху защитата на обратната страна му бе достатъчен за да се откаже, почти всички пленени бордови разрушители бяха монтирани там и доста алтански. Той добре знаеше как действуват, освен това корабите висяха в пространството, а силите на спътника бяха блиндирани. Самоубийство.

Започна осъзнава безизходицата. С надупчения си флот не можеше да се върне. Нямаше ресурси за ремонт. Противника не приемаше решително сражение. Ако закараше на Гидон 8 кораба и 11 на Проксима, изоставяйки другите го чакаше презрение и проклятие. Земяните ремонтираха унищожените и изоставени гидонски и алтански кораби, като междувременно извеждаха разрушител след разрушител. Скоро, с новите технологии биха го помели дори и Боад с целия алтански флот да се биеше на негова страна. Времето работеше против него.

Нямаше друг изход и реши да чака заплашително, а ако го подгонят да бяга и да скача обратно. Не това го болеше. Земяните стигнаха сами до Проксима и Пръстена знаеше. По право първата достигната и най-близката звезда са собственост на цивилизацията призната за Разум. Признаването на Земята е въпрос на време. Гидон, Великия Гидон, спечелил всички битки е унизен. Земята отхвърли покровителство, Гидон загуби Проксима завинаги. Земята ще контролира пътя на осем свята към Разума. Всички жертви са били напразни, алтанските — също. Само че Алтан е съюзник на Земята, а Гидон ще бъде отрязан и ще помръкне величието му. Всичко това е негово дело, поколения гидони ще проклинат Хицхах.

Реши да заложи всичко. Независимо от развитието на битката Алтан и Гидон щяха да стигнат до мир и без него. Проксима вече е загубена.

Изпрати съобщение до Гидон и Проксима, после до Земята:

— Жертвите са безсмислени. Флота на Гидон ще си отиде с мир. Великия Гидон признава Достойнство и Разум на Земята и като компенсация за нанесени вреди я възмездява с цялата си изградена база в звездна система Проксима. Гидон желае приятелство. Молим разрешението Ви, повредените кораби да бъдат ремонтирани срещу заплащане и приятелство.

Ако отхвълеха предложението, кой знае какво щеше да измисли. При всички случаи би предприел нещо безсмислено, което да му позволи да се оттегли с достойнство, причинявайки големи разрушения на планетата и да прати кораби да съсипят Венера. Можеше да ги тормози поне до получаване на отговор от Пръстена.

— Земята приема мир. Флота да се изтегли зад орбитата на последната планета. Да остане 1 кораб и 1 за ремонт. Следвайте указанията на диспечера. В звездната система на Слънцето който не спазва указанията на Земята ще бъде унищожен. Изпратете списък с необходимото за флота на Великия Гидон.

Изпрати списъка. Свърши се. Мир.

— Земята иска компенсация от пет изправни кораба и два на Проксима. Ремонта струва пет кораба, припасите два. Искаме обмен на технологии за извършването на ремонта.

— Ремонта и припасите ще платим с отремонтирани кораби. Не можем да изтеглим целия флот зад последната планета. Повредите са тежки. Ще оставим минимален екипаж на 12 кораба, докато ги ремонтирате, екипажа да бъде ваш. Ще получите четири изправни кораба след приключване на ремонта и още един на Проксима. Земята може ли да осигури безопасност на нашите кораби при наличието на алтански флот.

— Който не спазва указанията на Земята ще бъде унищожен.

— Адмирал Боак приема ли?

— Алтан приема мир в звездната система на Слънцето и подвластните на Земята светове.

— Браво Боак, добър войн си, като при спътниците на Фогал, когато бяхме съюзници, а ти беше заместник командир.

— Зная те Хицхах, както и тогава си по-добър като дипломат. Сега ще ти кажа кой предупредели мира, земянина Белин, ще те запозная с него. Дано се срещаме само като приятели. Да ти изпратя ли Флос.

— Шегуваш се, само не него, и аз имам тайни.

Преди да приключат ремонтите, корабите на Алтан един по един се отправяха към обратната страна на слънчевата система, зад орбитата на последната планета. Гидонските също, към другата страна, а други се връщаха от там за ремонт.

Тогава пристигнаха съобщенията от Пръстена. Земята е призната за Разум и включена в Пръстена. Простор за развитие 14 звезди. Срок за заселване на първите три, двеста земни обиколки.

Пристигна съобщението за мир между Алтан и Гидон. После едно след друго приветствия от Алтан, Фогал, Гидон, Залдай и други близки и далечни светове.

Малко преди да скочи Боак с флота си към световете на Алтан, с енергийно раздвижване се материализира първия гост. Кораб от Залдай — предлагаше двигатели, тела, радари, комуникатори срещу кобалт, цирконий и бактериологичен материал годен да живее във силно агресивна кислородна среда при ниски температури. След тях дойде малък кораб с 21 пасажера, продаващи и купуващи технологии. Идваха и си отиваха с мир.

Не пожела да си тръгне Флос. Поиска да види с трите си очи малката вила на брега на бенгалския залив. Боак му разреши да изчака първия кораб за Алтан.

Преди да си заминат гидоните, завлякоха на хелицентрична орбита 18 станции от рода на Тена, зад орбитата на четвъртата планета. Те ще бъдат бъдещите пристанища на Земята, отворена с мир за всички светове.

В диспечерната на Дейор се появиха още два кентавъра Елмин и Кадел. Единия в гидонско тяло, другия в залдайско. Очите им гледаха към нарастващата мощ на земния флот. Трябваше да тръгне някой ден към Проксима. Дейор гледаше по-далеч. След като си замина Флос все си мислеше за Мидра от Лира. Този свят сега под властта на Земята Флос бил виждал като млад. Картината която му представи по време на един разговор го заплени. Не, че Проксима беше лоша, или останалите, но Мидра му харесваше най-много. Проблема не беше да се отиде. Трябваше да отидат не кентавърски тела, нечие производство, а хора годни да се размножават. Дали съвета щеше да предприеме широка експанзия или пак търговците ще решават къде е изгодно, както се случи с вътрешните планети и външния пръстен.

Безкрая изисква безкрайно, а не ограничено мислене. Ще стигнат ли силите на Земята за такава задача?

Борбата предстоеше. Дейор искаше широка експанзия на петте външни звезди, за да има вътрешен ресурс за след време. Търговците обратно, първо най-близката, после следващата и печалби още сега, веднага. Това всяка цивилизация решаваше сама и това определяше бъдещето и. Дейор подробно разучи колонизацията на двете Америки и Австралия, също и колонизаторската политика на другите светове.

Белин предложи друга тактика. На Проксима има хора и база преотстъпена от Гидоните. Да изпратим само хора и да ги оставим да си градят свят какъвто им харесва. Лошото бе, че Земята не в центъра на своите владения. Подходящата за централна звезда нямаше подходящи планети за заселване. Белин искаше там да се пренесе управлението на звездните системи, на един от спътниците на огромна планета, където температурата, гравитацията и атмосферното налягане бяха близки до земните, а атмосферата макар и нетоксична, не беше подходяща за дишане и трябваха поне 500 години да се пригоди. От там да се атакуват петте външни звезди които да се заселват масирано. Първо стартират хората. След тях професионалните астронавти с тела за скок, отиват преди хората и подготвят набелязаните планети. Още повече, че имаме налични звездолети, останали от войната, пригодни да носят хора. Ролята на звездния център бе да държи мобилните сили които при необходимост да скачат до съответната планета. Като се има предвид земния опит с космическите нрави, това със сигурност щеше да се наложи. Ролята на Земята бе да произвежда и контролира военната мощ на системата, комуникациите и търговията.

Дейор усети уловката. Ако сега изпратят хората с бавни звездолети, отклонението от програмата би било умишлено убийство. Никой никога не би рискувал. След като се развият новозаселените планети, може да бъдат признати за Светове със свои зони и Земята отново ще има на разположение вътрешния ресурс, но защитена отвсякъде със свои. Усети задоволство. Сред набелязаните планети бе и Мидра. На горния край на звездните владения на Земята, от страната на Залдай.

Без очаквания отпор го приеха. Не се усетиха. Не им пречеше на търговските интереси.

Стартираха по три звездолета с хора в летаргия към всяка от петте звезди, освен това 12 към Проксима. Това щеше да се повтаря всеки три години. Дейор изпрати децата си, вече пораснали с втората група за Мидра.

Самият Дейор си уреди преместване като капитан на купен от Залдай кораб и излизайки от гравитацията на Слънцето, поглеждайки го да последен път, скочи към Мидра да подготви ново небе и нов дом за децата си.