Николай Лилиев
Пламват нежни, пламват бели…

ПЛАМВАТ нежни, пламват бели, пламват милвани вълни,

в моята душа изплели път към звездни висини.

 

Виждам първата си пролет, виждам първия си блян,

от ръце, които молят, в люлки сребърни люлян.

 

И трепти любов златиста, чиста като първи сняг,

в моята душа лъчиста възвисила светъл стяг.

 

Ти ела, недей ме чака сам-сама в пустинен път,

капки огнени сред мрака, мойте жалби ще заспят.

 

Ти ела за свидни жъртви в тия приказни страни

и желанията мъртви с бледни устни целуни!

 

Чуй, звъни заключен лебед сред здрачени брегове,

всеотдайно тебе, тебе моята душа зове.

 

Моята душа безгрешна бди край тъмните липи,

възродена ще те срещне и смирена ще заспи.

 

И пред морните ни взори, чужди за безсмъртен грях,

вечността ще се разтвори сред море от звезден прах.