Николай Лилиев
Моите спомени…

Моите спомени,

        птици в ноща,

        скитат бездомни,

        скитат унесени,

        вън от света.

 

Моите песни,

        скитат без път,

        блесват нечути

        в скръбната есен — и

        пак замълчат.

 

Моята лютня,

        писък в нощта,

        стене прокудена

        и безприютна

        вън от света.