Николай Лилиев
Прощавай! Не зови! Не спомняй!…

ПРОЩАВАЙ! Не зови! Не спомняй!

И не проклинай свойте дни!

Душата ми блуждай бездомна,

но свойта участ не вини.

 

Аз не разбирам, не греша

и отминавам пак безгрешна,

тъй както някога те срещна

безпаметната ми душа

в денят на първите съблазни,

в денят на първата лъжа.

 

Аз не разбирам, не тъжа

по нашия забравен празник,

угаснал в здрачните вълни

на всепрощаваща забрава.

О, чуй, душата ми звъни:

не спомняй! Не зови! Прощавай!