Николай Лилиев
Плаче старата гора…

Плаче старата гора над мъртви

                и незнайни синове.

От потайна шир за нови жертви

                властна смърт зове.

 

И натам, где смъртно се сражават

                две съдби,

черни птици шумно прилетяват,

                меден рог тръби.

 

Смърт победна смътно очертава,

                сред погаснали небеса,

в сянката на кървавата слава

                своята коса.

 

От потайна шир за нови жертви

                властна смърт зове.

Плаче старата гора над мъртви

                синове.