Николай Лилиев
Майко, от години сън заспала…

Майко, от години сън заспала,

ти ме чуваш в своя свят покой,

стене среди жизнения зной

моята мечта безумнобяла.

 

Роб на ранна, непрестанна грижа,

аз не зная, майко, откога

запленен съм в тихата тъга

на града, сред който сам се движа.

 

И не зная, майко, обездомен,

где ще мога с вяра да запра,

щом угасне сетната заря

на живота — твоят скръбен спомен.