Робърт Сойер
Терминален експеримент (33)

Глава 32

Двойникът следеше компютъра на компанията „Храна-Храна“: очакваше поръчка от семейство Чърчил. Най-сетне я дочака — същата гозба, която Род, същество с установени навици, беше предпочел последните шест пъти.

Щом поръчката се появи в системата, двойникът я засече, направи малка промяна, после я остави да продължи пътя си по телефонната линия до магазина на „Храна-Храна“, разположен на шест преки от къщата на Род Чърчил.

Един закръглен мъж с буйна бяла коса и тъмносиньо пардесю втренчено гледаше Питър, докато двамата с Кейти вървяха по тротоара. Питър вече привикваше с това — напоследък често се появяваше на екрана и хората го познаваха на улицата. Но този мъж не само го гледаше, а се приближи към тях.

— Вие сте Питър Хобсън, нали? — рече той. Беше около шестдесетгодишен, бузите и носът му бяха изпъстрени с малки сини вени.

— Да — отговори Питър.

— Онзи, който откри сигнала на душата?

— Вълната на душата — поправи го Питър. — Наричаме го „вълна на душата“. Да, аз съм.

— Така си и мислех — продължи мъжът. — Знаете ли, ако Господ не спаси душата ви, ще отидете в ада.

Кейти хвана ръката на Питър и го задърпа, ала мъжът се изпречи пред тях.

— Оставете се в ръцете на Иисус, господин Хобсън. Това е единственият начин.

— Знаете ли… не искам да обсъждам с вас този въпрос — отговори Питър.

— Господ ви прощава — продължи мъжът и пъхна ръка в джоба на пардесюто си. В един изпълнен с ужас миг Питър си помисли, че ще извади пистолет, но непознатият измъкна оръфана библия с кървавочервена кожена подвързия. — Чуйте словото на Бога, господин Хобсън! Спасете душата си!

— Оставете ни на мира! — викна Кейти.

— Не мога да ви пусна да си вървите — заяви мъжът, протегна ръка и…

… сграбчи рамото й.

Преди Питър да успее да реагира, Кейти заби токчето на обувката си в крака на мъжа и той изрева от болка.

— Махайте се! — изкрещя Кейти, стисна здраво ръката на Питър и го поведе през улицата.

— Добре се справи — измърмори Питър, все още объркан, ала въпреки това силно впечатлен.

Кейти отметна черната си коса и го погледна. После каза:

— Никой няма да досажда на съпруга ми. — И му подари усмивка от цял мегават.

Звънецът на входната врата издрънча. Род Чърчил погледна часовника си. Двадесет и шест минути. Все още не беше получавал безплатна вечеря от компанията, макар че учителката по история в гимназията, казваше, че била имала това щастие два пъти. Питър хвърли поглед и към дисплея на камерата, осигуряваща безопасността на входната врата — нещо, което не бе привикнал да прави. Да, човекът беше сто процента шофьор от веригата „Храна-Храна“: ярката му оранжево-бяла униформа привличаше погледа отдалеч. Род се запъти по коридора към антрето, погледна се в огледалото, за да се увери, че косата му е сресана добре над плешивината, и отвори вратата. Разписа квитанцията за получаване, взе копието, благодари, после занесе вечерята си в трапезарията. Наля си чаша бяло вино, пусна телевизора и се разположи на масата, готов да се наслади на вечерята си.

Телешката пържола бе леко жилава. Но пък сосът тази вечер беше особено вкусен. Род изяде всичко и отопи до капка соса. А когато започна ябълковия сладкиш, започна и болката: ужасно пулсиране в тила и мъчително усещане — като че някой забиваше пирони в очите му. Почувства как сърцето му се разтуптява. По челото му изби пот, догади му се. Изведнъж му стана горещо. Изправи се, за да отиде до телефона и да извика помощ, но го връхлетя непоносима болка. Той политна назад, събори стола си и падна върху покрития с килим под.

Питър и Кейти вече си бяха легнали, ала мониторът им, производство на фирмата „Хобсън“, знаеше, че все още не са заспали, затова позволи на телефона да звъни.

В спалнята нямаше видеофон и Питър пипнешком затърси слушалката върху нощното шкафче в тъмното.

— Ало.

От мембраната долетя плач.

— О, Питър! Питър!

— Бани, ти ли си?

Кейти чу името на майка си и веднага се надигна и извика:

— Светни! — Домашният компютър запали двете лампи в спалнята.

— Питър… Род е мъртъв.

— О, Боже мой! — прошепна Питър.

— Какво има? — попита Кейти. — Какво се е случило?

— Какво се е случило? — повтори думите й Питър.

— Върнах се от курса по френски и го намерих проснат на пода в трапезарията.

— Извика ли линейка? — попита Питър.

— Какво е станало? — ужасено възкликна Кейти.

— Да — изхлипа Бани. — Казаха, че идват веднага.

— И ние тръгваме — каза й Питър. — Ще дойдем колкото се може по-бързо.

— Благодаря ти — изстена Бани.

— Чакай ни — каза Питър. — Тръгваме. — И затвори телефона.

— Какво е станало? — пак попита Кейти.

Питър я погледна. Очите й бяха широко отворени. Божичко, как да й каже?

— Майка ти — отговори той. Знаеше, че тя го знае, но му трябваше време, за да се овладее. — Баща ти… баща ти е мъртъв.

Кейти пребледня и заклати невярващо глава.

— Облечи се — каза меко Питър. — Трябва да тръгваме.

НОВИНИТЕ ОТ ЕЛЕКТРОННАТА МРЕЖА В РЕЗЮМЕ

ПРОДЪЛЖАВАЩОТО ИЗСЛЕДВАНЕ НА „ГАЛЪП“ ПОД НАСЛОВ „РЕЛИГИЯТА В АМЕРИКА“ ПОКАЗВА, ЧЕ ПОСЕЩЕНИЕТО В ЦЪРКВИТЕ ТАЗИ СЕДМИЦА СЕ Е УВЕЛИЧИЛО С 13.75% В СРАВНЕНИЕ С МИНАЛАТА.

 

БОЛНИЦАТА „КРИСТИЯН БЕРНАР“ В ГРАД МАНДИТАВИЛ, АЗАНИЯ, ДНЕС ОБЯВИ, ЧЕ ПРИЕМА ФОРМАЛНО ОТДЕЛЯНЕТО НА ВЪЛНАТА НА ДУШАТА ОТ ТЯЛОТО КАТО МОМЕНТ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СМЪРТТА.

 

ДИРЕКТОРЪТ НА СРЕДНО УЧИЛИЩЕ ДЖОН ЧОБЕЙНИЪН ЗАПОЧНА ПРОИЗВОДСТВОТО НА СВОЯ ПОСЛЕДЕН КОМПЮТЪРЕН ФИЛМ „ЛОВЕЦ НА ДУШИ“. ФИЛМЪТ РАЗКРИВА ИСТОРИЯТА НА ЛУД САНИТАР, РАБОТЕЩ В ГОЛЯМА БОЛНИЦА, КОЙТО ЗАЛАВЯ ДУШИТЕ НА ХОРАТА И ГИ ЗАДЪРЖА В МАГНИТНИ БУТИЛКИ, ЗА ДА ИЗМЪКНЕ ОТКУП ОТ РОДНИНИТЕ ИМ. „ТВОРБАТА МИ Е ПОСВЕТЕНА НА ЖИВОТА СЛЕД СМЪРТТА — ЗАЯВИ ЧОБЕЙНИЪН. — ПРАВЯ ФИЛМА ИЗЦЯЛО ПОСРЕДСТВОМ КОМПЮТЪРНИ РЕПРОДУКЦИИ НА МЪРТВИ АКТЬОРИ.“ В ГЛАВНИТЕ РОЛИ ЩЕ ВИДИТЕ БОРИС КАРЛОФ И ПИТЪР ЛОР.

 

КОМПАНИЯТА „ЖИВОТ БЕЗКРАЙ“ СЪС СЕДАЛИЩЕ В САН РАФАЕЛ, КАЛИФОРНИЯ ОБЯВИ ДНЕС, ЧЕ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИЯ МЕСЕЦ Е ДОСТИГНАТ РЕКОРД В ПРОДАЖБИТЕ НА ПАТЕНТОВАНИЯ НАНОТЕХНОЛОГИЧЕН ПРОЦЕС ЗА ПОСТИГАНЕ НА БЕЗСМЪРТИЕ. ФИНАНСОВАТА ЕКСПЕРТКА ГУДРУН МЪНГИ ОТ ФИРМАТА „МЕРИЛ ЛИНЧ“ ПРЕДПОЛАГА, ЧЕ РЕКОРДНИТЕ ПРОДАЖБИ СА ПРЯКО СЛЕДСТВИЕ ОТ ОТКРИТИЕТО НА ВЪЛНАТА НА ДУШАТА. „НЯКОИ ХОРА — ЗАЯВИ ТЯ — ОПРЕДЕЛЕНО НЕ ЖЕЛАЯТ ДА СРЕЩНАТ СВОЯ СЪЗДАТЕЛ.“

 

НОВИНИ ОТ СЪДЕБНИТЕ ЗАЛИ: ГРАД ОШКОШ, ЩАТА УИСКОНСИН. ОБВИНЕНИЯТ В СЕРИЯ ИЗНАСИЛВАНИЯ ГОРДЪН ШПИЦ ДНЕС ВНЕСЕ В СЪДА МОЛБА ЗА ПОМИЛВАНЕ, В КОЯТО ЗАЯВЯВА, ЧЕ Е НЕВИНЕН ПОРАДИ ОСОБЕНА ВИД ЛУДОСТ, ЧИЯТО ЖЕРТВА БИЛ. ШПИЦ ТВЪРДИ, ЧЕ ОТ ДВАНАДЕСЕТГОДИШНА ВЪЗРАСТ СЕ ОТДЕЛЯЛ ОТ ТЯЛОТО СИ, И СМЯТА, ЧЕ ПРИ ВСИЧКИ СЛУЧАИ, КОГАТО Е ИЗВЪРШИЛ ИЗНАСИЛВАНЕ, ДУШАТА МУ Е НАПУСКАЛА ТЯЛОТО И СЛЕДОВАТЕЛНО ТОЙ НЕ Е ОТГОВОРЕН ЗА ИЗВЪРШЕНИТЕ В ТЕЗИ МОМЕНТИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.