Робърт Сойер
Терминален експеримент (19)

Глава 18

Компанията на Саркар Мухамед за създаване на изкуствен интелект се наричаше „Огледален образ“. Офисите й бяха разположени в Конкорд, Онтарио, на север от Торонто. Питър се срещна със Саркар в събота сутринта и Саркар го заведе в новосъздаденото скенерно помещение. Първоначално стаята била обикновен офис. На мястото, където някога бе имало шкафове с документация, сега имаше вдлъбнатини. По-рано бе имало и прозорец, но сега го бяха затворили с големи листове шперплат, така че достъпът на светлина отвън бе прекъснат. Стените бяха облицовани с каучукова пяна с релеф на картон за яйца, която заглушаваше шума. В центъра на помещението имаше стар въртящ се зъболекарски стол, а край едната стена имаше поставка, върху която бяха подредени компютър, различни осцилоскопи и разни други апарати, включително и няколко стенда за изпитания на електронни платки.

Саркар направи знак на Питър да седне на зъболекарския стол и каза:

— Ще направим пълен запис на всичко в твоя мозък. — И постави шлема на скенера върху главата на Питър.

— L’chaim — каза Питър. — Готов съм.

Саркар окачи хлабаво каишката на шлема под брадичката на Питър и му направи знак да я стегне, после му подаде две малки слушалки и Литър си ги сложи. Накрая Саркар му подаде очилата, с които щеше да бъде проведен експериментът: те бяха специални и прожектираха отделни видеосигнали във всяко око.

— Дишай през носа — напомни му Саркар. — И се опитвай да преглъщаш колкото е възможно по-малко. Освен това се опитай и да не кашляш.

Питър кимна.

— О, и това не — предупреди го Саркар. — Не кимай. Ще приемам, че разбираш инструкциите ми, без да го потвърждаваш по някакъв начин. — Той се приближи към поставката с уредите и натисна няколко клавиша върху клавиатурата на компютъра. — В много отношения това ще е много по-сложно от записа на вълната на душата, напускаща тялото. В този случай ти търсеше просто каквато и да било електрическа активност в мозъка. Но сега трябва да имитираме работата на мозъка ти по милиард начини, да активираме всяка нервна мрежа в него — защото, естествено, повечето мрежи не са активни постоянно.

Той натисна още няколко клавиша.

— Добре, започнахме записа. Не се тревожи, ако през следващите няколко минути изпитваш желание да се размърдаш, за да се почувстваш по-удобно. Във всеки случай точно толкова време ще ни бъде необходимо да проверим измервателната апаратура. — Саркар прекара като че цяла вечност, наведен над контролния блок, после продължи: — А сега, както вече казахме, ще приемеш серия от входни данни. Някои от тях ще бъдат изречени устно — произнесени думи или звуци върху аудиолента. Някои ще бъдат визуални: ще видиш образи или думи, прожектирани в очите ти. Зная, че говориш френски и малко испански, някои от подаваните ти данни ще бъдат на тези езици. Съсредоточи се върху подаваната ти информация, но не се тревожи, ако умът ти се отклони от нея. Ако ти покажа дърво и това те накара да мислиш за гора, а гората те накара да си помислиш за хартия, хартията — за книжни самолетчета, самолетчетата — за повръщане, всичко ще е наред. Но недей да си налагаш създаването на връзки между понятията; това не е упражнение за изграждане на свободни асоциации. Ние просто искаме да запишем какви нервни мрежи съществуват в мозъка ти и какво ги възбужда. Готов ли си? Не ми кимай! Добре, да започваме.

Отначало Питър си помисли, че вижда стандартна серия от тестови образи, ала скоро стана ясно, че Саркар ги е заменил с образи, специфично свързани със самия Питър. Имаше картини с родителите на Питър, с къщата, където той и Кейти живееха сега, и онази, в която бяха живели преди, изгледи от вилата на Саркар, фотографията на Питър при завършването на гимназията, звукови клипове с гласа на Питър и Кейти и така нататък и така нататък, в ретроспективен стил „Това е твоят живот“, всичко това смесено с общи изгледи на езера, гори, игрища за футбол, прости математически уравнения, откъси от поетически творби, баналните въпроси от „Стар Трек“, популярна музика от времето, когато Питър беше тийнейджър, плюс произведения на изкуството, порнографски образи, плюс фотографии, излезли от фокус, които може би изобразяваха Ейбрахам Линкълн или някаква ловджийска хрътка, а може би не изобразяваха нищо.

Питър периодически се отегчаваше и умът му се връщаше към миналата вечер — ужасните часове, прекарани с колегите на Кейти. По дяволите, беше сгрешил, че отиде там.

Отвратителният Ханс!

Дори не можеше да поклати глава, за да пропъди тези мисли. Но с усилие на волята се опита да се съсредоточи върху образите. И въпреки това от време на време и те предизвикваха неприятни спомени: фотография на ръце, които го караха да си мисли за Ханс. Сватбената снимка на Питър и Кейти. Кръчма. Паркирана кола.

Нервните мрежи заработиха.

Направиха четири двучасови сеанса с почивки от половин час, през които Питър можеше да се протегне, да раздвижи челюстта си, да се напие с вода и да посети тоалетната. Понякога аудиоклиповете подсилваха зрителните образи — виждаше портрет на Мик Джагър и чуваше песента „Сатисфекшън“. Понякога бяха дразнещо противоположни. Картината на умиращо от глад етиопско дете и звуците на ураганен вятър. Понякога образите, подадени в лявото му око, бяха различни от онези в дясното; понякога звуците, клокочещи в едната слушалка, бяха напълно несвързани с онези в другата.

Накрая всичко свърши. Десетки хиляди образи бяха преминали през съзнанието му. Бяха записани гигабайтове данни. Датчиците в шлема бяха очертали всяко кътче, всеки участък, всяка централна мисъл и страничен спомен, всеки неврон и всяка мрежа в ума на Питър Хобсън.

Саркар взе дискетата със скенерното проучване на мозъка в компютърната си лаборатория и записа всичко в три различни RAM-подразделения. По такъв начин той създаде три идентични копия от ума на Питър, всяко изолирано в своя собствена банка на паметта.

— И сега какво? — попита Питър. Седеше на фотьойла, подпрял брадичка върху ръцете си.

— Първо ще им сложим етикети — отговори Саркар и продължи в микрофона на конзолата пред себе си: — Парола: Лоджин.

— Лоджин — отговори гласът на компютъра. Беше женски, лишен от каквито и да било чувства. — Име?

— Саркар.

— Здравейте, Саркар. Команда?

— Променете името на записа „Хобсън 1“ с „Дух“.

— Моля, кажете новото име по букви.

Саркар въздъхна. Думата „дух“ без съмнение присъстваше в речника на компютъра, но акцентът на Саркар понякога му създаваше неприятности.

— Д-У-Х.

— Изпълнено. Команда?

— Променете името на записа „Хобсън 2“ с „Амбротос“.

— Изпълнено. Команда?

Питър се намеси:

— Защо „Амбротос“?

— Това е гръцката дума за „безсмъртен“ — отговори Саркар. — Открива се в думи като „амброзия“ — храната, която донасяла безсмъртие.

— Да ти имам образованието! Мразя частните училища! — възкликна Питър.

Саркар се засмя.

— Точно така. — После отново се обърна към микрофона. — Промени името на записа „Хобсън 3“ на „Контрол“

— Изпълнено. Команда?

— Зареди „Дух“.

— Изпълнено. Команда?

— Добре — каза Саркар и се обърна към Питър. — Предполага се, че „Дух“ ще имитира живота след смъртта. За да постигнем това, трябва да започнем с отстраняването на всички изключително биологически функции. Всъщност това, разбира се, няма да означава премахване на части от действуващия мозък, а по-скоро изключване на различни мрежи. За да открием кои връзки трябва да прекъснем, ще използваме масива „Делхаузи Стимулус“. Това е канадски вариант на съвкупност от стандартни записи на образи и звуци, първоначално създадени от университета в Мелбърн. Използват се широко в психологическите тестове. Когато „Дух“ бъде изложен на всеки отделен образ или звук, ние ще запишем кои неврони реагират в отговор на това.

Питър кимна.

— Стимулите са подредени в каталог според типа емоции, които предизвикват — страх, отвращение, сексуална възбуда, глад и така нататък. Ние ще открием кои нервни мрежи се активират изключително от биологически подбуди и после ще ги изключим. Разбира се, трябва да преминем през образите няколко пъти в случайно подбрана последователност. Налага се да постъпим така поради потенциалите за действие: определени мрежи може да не се активират, ако по същество подобни комбинации от неврони са били задействани наскоро поради някаква друга причина. След като приключим с това, би трябвало да разполагаме с копие на ума ти, което би приличало на тебе, когато си изцяло освободен от грижата да задоволяваш физическите си нужди — с други думи онова, което би представлявал ти, ако си мъртъв. След това ще извършим същото нещо и с „Амбротос“ — безсмъртното копие, но в този случай ще отхвърлим страха от остаряването и опасенията от старостта и смъртта.

— Ами какво ще стане с копието за контрол?

— То ще бъде подложено на същите клипове с образи и звуци, така че всичко, което е повлияло на първите две копия, ще повлияе и на него, но няма да изключим нито една от неговите мрежи.

— Ясно.

— Добре. — Саркар се обърна към конзолата с микрофона. — Пусни „Делхаузи“, Версия 4.

— Изпълнявам го в момента — отговори компютърът.

— Посочи за колко време ще бъде завършена операцията.

— Единадесет часа и деветнадесет минути.

— Уведоми ме, когато приключи. — Саркар се обърна към Питър. — Сигурен съм, че не би желал да гледаш през цялото време, но можеш да наблюдаваш какво се подава на „Дух“ на онзи монитор.

Питър насочи поглед към екрана. Кралска пеперуда се появи от пашкула си. Град Банф, Алберта. Красива жена, изпращаща въздушна целувка към камерата. Някаква кинозвезда от 80-те години на двадесети век, която Питър смътно разпозна. Двама мъже, които се боксираха. Къща, обхваната от пламъци…