Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Well! thou art happy, (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 11 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
sir_Ivanhoe (2008)
Сканиране
NomaD (2008)

Издание:

Джордж Гордън Байрон

Слънце на безсънните

Стихотворения

Английска. Първо и второ издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536675331/5559-11-88

 

Предговор: Александър Шурбанов

Подбор: Любен Любенов

Превод: Григор Ленков, Любен Любенов, Цветан Стоянов, Александър Шурбанов, Евгения Панчева, Николай Бояджиев

Бележките са от: Юлия Стефанова

Рецензент: Александър Шурбанов

Съставител: Любен Любенов

Редактор: доц. Юлия Стефанова

Редактор на издателството: Владимир Левчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Ставри Захариев

Коректор: Евгения Джамбазова

Дадена за набор октомври 1988 г. Подписана за печат януари 1989 г. Излязла от печат март 1989 г.

Формат 70/90/32. Печатни коли 11. Издателски коли 6.42. УИК 6.97. Цена 1,28 лв.

Печат: „Георги Димитров“, София

Издателство „Народна култура“, София, 1988

Ч 820–1

 

THE WORKS OF LORD BYRON

Publisher by A. and W. Galignany Paris, 1822

THE POETICAL WORKS OF LORD BYRON

Lock & Co. Limited London, Melbourn and Toronto

История

  1. — Добавяне

Щастлива си. И аз бих искал

        да съм щастлив, а не злочест.

От твойто щастие бях свикнал

        и аз да съм щастлив до днес.

 

Честит е твоят мъж — от болка,

        от мъка бих се разболял;

о, колко бих го мразил, колко,

        ако любов не бе ти дал.

 

Видях детето ти и мислех,

        че ще умра ревнив, свиреп,

но то невинно се усмихна

        и го целунах зарад теб.

 

Целунах го с въздишки скрити,

        че в него татко му познах,

но то ме гледаше с очите,

        в които все тъй влюбен бях.

 

О, сбогом! Щом си тъй ревнива,

        аз няма да пророня глас,

но по-далеч от теб! — не бива

        твой. Мери, пак да стана ад.

 

Все мислех: гордостта и дните

        са угасили в мен страстта;

ала сърцето ми в гърдите

        запърха пак от любовта.

 

А помня как по-рано тръпно

        от твоя поглед бях в захлас,

но днес туй би било престъпно —

        не трепва нито нерв у нас.

 

Ти пак се взираш в мене с нежност,

        но няма туй да ме смути:

спокойната ми безнадеждност

        единствено съглеждаш ти.

 

Не бива тая страст проклета

        пак споменът да разгори.

Къде е тайнствената Лета?

        Стихни, сърце! Или умри!

 

1808

Край
Читателите на „Щастлива си. И аз бих искал…“ са прочели и: