Димитър Бояджиев
Вечерен трепет

Вечерта линее

бавно под стрехите,

бледна и прозрачна.

Страшна мисъл зрее

нейде в глъбините

на душата мрачна.

 

Из града, що тътне,

свят нелеп блуждае

като в пропаст душна.

В улиците смътни

шумната тълпа е

чужда и бездушна.

 

И когато стигне

в моя час уречен

гневната разплата,

кой ръка ще дигне,

близък и сърдечен,

да ми спре ръката?