Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Le peuple de la mer, 1974 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Ася Къдрева, 1982 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 16 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Мишел Гримо. Народът на моретата
Роман
Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1982
Библиотека „Галактика“, №33
Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,
Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев
Рецензент: Рашка Ракен
Преводач: Ася Къдрева
Редактор: Панко Анчев
Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев
Рисунка на корицата: Текла Алексиева
Художествен редактор: Иван Кенаров
Технически редактор: Пламен Антонов
Коректор: Паунка Камбурова
Френска, I издание
Дадена за печат на 24.XI.1981 г. Подписана за печат на 8.I.1982 г.
Излязла от печат месец февруари 1982 г. Формат 70×100/32 Изд. №1529
Печ. коли 8. Изд. коли 5,18. УИК 5,10. Цена 1 лв.
Страници: 128. ЕКП 95366 5637–48–82
08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна
Държавна печатница „Балкан“ — София
Ч 840–31
© Ася Къдрева, преводач, 1982
© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979
© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1982
c/o Jusautor, Sofia
Michel Grimaud. Le Peuple de la Mer
Jeunesse poche, Hatier Edition de l’amitiér
© E.A.C.T. Rageot-Paris, 1974
История
- — Корекция
- — Добавяне на анотация (пратена от Огнян Пешков)
- — Добавяне
- — Корекция
Епилог
Конят даваше вече признаци на умора. Ездачът стъпи на земята и прегърна животното.
— Юнакът ми Мейнор!… Денят беше дълъг, а? Ще спрем тук, приятелю… Почини си!
Човекът откачи от самара голяма торба с храна и я провеси на врата му. После освободи коня от зъбалеца, от юздите и ремъците. Свали огромното седло и го замени с хубаво покривало… Извади от припасите си стомна със студено лике, свитък печен гигантски лишей и се настани на земята да се храни, с пушките до него.
Пустинята беше тиха. Блестеше слабо на лунната светлина. Лек уханен бриз духаше откъм морето. Очертаваше се хубава нощ.
Номадът вкусваше съсредоточено този миг. Тогава се разнесоха първите пиюкания…