Ердоган Ерчиван
Забранената египтология (5) (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)

Глава 4
Знаците на боговете

Днес учените са на мнение, че хората от предисторическите времена, които вече живеели в малки общности, нямали нужда от писмени знаци, с които да съхраняват устните си знания за бъдещите поколения. Затова нашите предци трябвало да предават всички важни събития само устно. Но всеки, който познава принципа на „тихата поща“, е разбрал още в детството си, че предадената новина винаги се изкривява в устата на другия. Към това се добавя и факта, че най-новите проучвания на френските езикови експерти противоречат на досегашната научна теория. Защото според лингвиста Денис Шан Бесо поне от края на 9. век пр.Хр. в целия Близък Изток се използвали определен вид „числови камъни“, които възпроизвеждали парични стойности.

В началото на века в Египет също бяха намерени кръгли перли, изработени дори от метеоритно желязо, които бяха положени в един предисторически гроб в Гиза. По-нататък в книгата ще спомена и други находки от метеоритно или други видове желязо. Чак до 2. век пр.Хр. тези топчета били съхранявани в различни дворцови хранилища и — базирани на определена система — показвали актуалната собственост на съответните земевладелци в редица по тридесет. Може би затова най-старата форма на азбуката е съставена от тридесет букви. Следователно те от една страна са били повлияни от деня на месеца, а от друга — от повтарящите се констелации на знаците в Зодиака, както и от други небесни тела.

Без съмнение античните мореплаватели са зависели от начина, по който са записвали продължителността на своите странствания. Така те вероятно са отбелязвали цифрите с елементарни знаци, от които впоследствие се е развила азбуката. В юдейския например, един древен език, който продължава да съществува и днес, числата се отбелязват с имената на буквите в азбуката: алеф, бет, гимет, далет — едновременно са и едно, две, три, четири. Днес в Израел някои часовници още имат на циферблата си еврейски букви вместо римски или арабски цифри.

Д-р Ричард Медоус от американския университет в Харвард оповести през април 1999 г. сензационно откритие от Харапа (Пакистан) — 5500-годишна, непозната до момента писменост, напомняща минойското линеарно писмо.

Малко преди това директорът на Deutschen Archaologischen Institute in Kairo (DAIK) проф. Гюнтер Дрейър предостави на световния печат актуална египетска находка, която обърна досегашната картина за развитието на йероглифното писмо с главата надолу. В Горен Египет изследователи намерили 270 глинени плочки и съдове с образно писмо.

Според тези плочки развитието на йероглифното писмо е с няколко века по-старо, отколкото научният свят предполагаше досега. Когато на Берлинския конгрес по египтология през юни 2000 година професорът започна отново да класифицира тази нова находка в схемите на научната догма, той беше потресен от една реплика. Американският пилот Джордж Къмингам само месец преди това открил 9000 годишни скални надписи на 40 км южно от Кайро, които излиза, че са още по-стари от досега известните. Египтологът д-р Мохамед ел-Сакхир от египетския център за Древни езици и култура класира знаците в три епохи:

1) 7000 година пр.Хр.

2) 3000 година пр.Хр.

3) без класификация.

Излиза, че историята за развитието на писмеността трябва да бъде пренаписана! Но понеже на тези изображения освен йероглифи има божествени персонажи и ловни сцени от късната каменна ера, египтолозите настояват за времева децентрализация на периодите. Третата особеност на скалните изображения обаче напълно обърка египтолозите: това бяха текстовете, които напомняха тези на Дрейър и този факт промени датировката на заселничеството около Нил. Освен това между тях има и такива писмени знаци, които се причисляват към цивилизацията на Маади. Тези символи представляват нарисувани с линии човечета или картинни изображения. Безсмислено е предположението на част от египтолозите, че всички художници на графити от каменната ера от последните 9000 години са се събрали преди 3500 години на едно и също място, за да надраскат своите рисунки върху някаква почти нищо неозначаваща скала!

Но какво става, ако наистина всички изображения са от Първата египетска, епоха и техните автори са живели по едно и също време?

През юни 2000 година д-р Габалах Али Габалах най-малкото призна, че: „Подобни рисунки има и в храмовете на южен Египет. Възможно е този народ да е пътувал от юг на север за Ма’ади!“

Както сега, така и преди древноегипетската култура на фараоните е принадлежала на такива цивилизации, които предизвикват нашето въображение. Въпреки това по отношение на исторически обременените земи на Нил човек едва ли има нужда от много фантазия, ако иска сериозно да анализира тази тайнствена култура. Завареното по тези места културно многообразие, което идва в повече дори и на туриста лаик, превишава всяко въображение! В повечето случаи дори днешните учени не са в състояние да възприемат определени послания на нашето минало. Заслепението на представителите на науката може да се обясни единствено с това, че те или не желаят да видят всичко, или съзнателно го укриват. Защото въпреки непрекъсната изследователска дейност в областта на египтологията, все още останаха много открити въпроси, на които хората очакват отговор.

Дори по времето на палеолита е имало йероглифи по скалите и пещерите и до края на Римската окупация на Египет те още се използвали. Учудващото при йероглифите е стадият им на развитие. При тях не става дума за обикновено образно писмо, а за напълно оформено сричково писмо, състоящо се от повече от три хиляди знака. Образното писмо по принцип позволява два варианта за изразяване:

1) с действителен образен шрифт (пиктография), или

2) със символичен образен шрифт (идеография).

„Пиктографията“ е непосредствената форма, която използваме още като деца.

Когато например искаме да предадем думите „слънце“, „къща“, „дърво“, ние рисуваме оцветен кръг, квадрат и овал с една линия. Но за абстрактни понятия този начин на изразяване се оказва неподходящ; тук трябва да се намеси „идеографията“. Символният образен език днес например се използва в уличното движение, на гарите, летищата или в табелките на занаятчийските фирми. В речниците от миналия век към някои думи дори имаше приложени идеограми, и е интересно да се отбележи, че когато е описвана диалектна дума, към нея бе прилагано изображение на бесилка. Много древни народи — като китайците, месопотамците или мезоамериканците, са наясно с идеографията. Фараоните пък имат фонограми, които могат да пресъздават прости фонетични стойности. Но при примитивните племена на ранния Египет не могат да бъдат открити никакви предшестващи фази, на базата, на които да се е развило йероглифното писмо.

Тъй като в рамките на човешкото развитие вече е имало много образни писма, съществуваше предположение, че и египетските йероглифи представляват някаква образна писменост — първоначално дори и не толкова погрешно, доколкото тя на ребусен принцип съдържа множество картинни изображения. Според Oxford English Dictionary терминът за обозначение на така нареченото „ребусно писмо“ идва от френски и първоначално е бил латински превод на „чрез предмети“.

Някога френските помощник адвокати играели сатири, които съдържали гатанки в образна форма и в превод звучат „за нещата, които се случват“. През следващите 200 години тези занимания намират място в английските и френските детски книги, за да бъде тренирано мисленето на децата. За целта изречението „Видях леля Роуз“ е изразено с едно „око“, „трион“, „мравка“ и „роза“. С този пример нещо, което трудно се поддава на картинно изображение (сестрата на нечия майка), е предадено просто чрез еднакво звучащи и лесно за рисуване думи, характеризиращи реални обекти — мравка „ant“ за леля „aunt“.

Фараоните също прибавили специфична особеност в своите йероглифи. За изписване на царското име „Нармер“ противно на ребусния принцип, за основа те взели два символа: „нар“ („риба“ или „огнена факла“) и „мер“ („длето“ или „техника“). Така от две различни срички те образували името на царя.

Още през 1800 година изследователят на текстове от немско-датски произход Георг Густав Цоега (1755–1805) и британецът Томас Янг (1773–1829) забелязали тази фонетична особеност на йероглифите, които обаче били разчетени едва през 1822 г. Въпреки че успоредно с йероглифите се развивали и най-простите форми на „йератическите“ („жреческите“) и „демотическите“ („народни“) писмени варианти — независимо от тази съпътстваща писменост, забележителното е, че йероглифите са останали непроменени хиляди години.

Американският лингвист Айгнис Гелб е един от първите изследователи, който представи компетентни схеми за развитието на писмеността. Д-р Гелб е специалист по езиците и писмеността на Близкия Изток към Института по ориентология на Чикагския университет и може да бъде отличен като един от разшифровчиците на анадолското (хетското) йероглифно писмо. Но — подобно на много други експерти по надписите — той не блести с друга особена интелигентност. Не само защитава необичайната теза, че писмеността първоначално трябва да се е развила от някакво „образно писмо“, но и както става ясно от следното му изявление, има расистки възгледи:

„Ние имаме фонетична писменост и азбука, а «те» всички диваци, варвари, китайци — не!“

С изказването си Айгнис Гелб има предвид, че християните първи срещнали Бога и неговия син Исус и едва тогава цивилизацията е стигнала до хората. Християнското общество не допуска никакви други „срещи с Боговете“! Но и фараоните приписват авторството на своето йероглифно писмо на контакта си с Бог. Ние познаваме този Бог като Тот („Джехути“). Легендата разказва, че в древни времена той слязъл от небето с „лотосово цвете“ и предал на жреците знанието си. Бог Тот винаги се появява с глава на ибис или в образа на бяла маймуна и на древноегипетски език е наричан „Таати“, което значи „светещият“. При египтяните той е автор както на астрономията и математиката, така и на играта със зарове и заема мястото си още в началото на Първата египетска епоха. Първото споменаване на Тот ни връща към 8670 г. пр.Хр., когато той създава египетското духовенство („жреците на Тот“) и завещава на висшия жрец на фараона „42-те свещени книги на мъдростта“ и „календара“.

При това египетското общество изглежда е било напълно уредено. Всичко се описвало абсолютно точно в книгите, било то данъци, преброявания на населението или строителни изчисления. Ежедневната работа на храмовата администрация и нейните мистериозни игри също били винаги добре организирани. Всеки храм имал собствена библиотека и личен архив. Там на безбройни папирусни свитъци се отбелязвало всичко за митологията, религиозните ритуали, медицината, геометрията, астрономията и правото. Медицината в древен Египет била силно развита и високо ценена, тъй като много преди времето на Ренесанса фараоните имали книга за човешката анатомия. За съжаление, са запазени само девет медицински произведения. Едно от тях — най-старата книга по хирургия — съдържа точни указания за 48 вида операции. Между тях има картина как още тогава се отваря череп с бургия или длето (трепанация), за да се намали „вътрешният натиск“ на главата. Египетската книга на мъртвите, 175, 83–91 също описва подобен начин на отваряне на черепа:

„Тогава Озирис го заболя глава заради горещината на короната Атеф, която носеше, за да се страхуват от него царете. Тогава Ра се върна от Хераклеополис, за да види Озирис. Намери го да седи в своята къща, главата му подута заради горещината на короната Атеф. Тогава Ра направи така, че тази кръв и гной да изтекат и те се събраха в малко езерце.“

Други папируси съдържат само медицински съвети и изброяват лекарства, които отчасти продължават да се използват и днес — рициново масло, пелин, сода или арсен. Египетските жреци за всеобщо учудване имали дори самозалепващи се лепенки. Поставянето на зъбни мостове, както и използването на кожени презервативи, били обичайни за ежедневието в онези времена. Но всички тези медицински направления са само част от една свещена тайна мъдрост (наука), с която се занимавали единствено жреците с най-висок ранг. Това знание било пазено от по-ниско стоящите. Затова и днешните филолози не успяват да разчетат всички йероглифи. Причината не е само в езиковата структура, но във факта, че определени митологични текстове не са писани за онези, които щели да се занимават с тях хилядолетия по-късно. Тъй като всички предания са и криптографски (кодирани), тези стихотворни текстове биха могли да съдържат освен обичайния смисъл и други твърдения. Ето защо в опитите си да преведат съдържанието на йероглифните изображения в артикулиран език, днешните филолози бързо се изправят пред бариера. От една страна, това е така, защото цялата реалност може да бъде доловена в едно единствено изображение, но и защото описанието на едно изображение на естествен език може да напълни цяла книга. Затова проф. Ерик Хорнунг казва:

„Много остава неизказано, защото то може да бъде намерено само в изказа на картината.“

Въпреки това по-голямата част от съвременните египтолози пропагандират теорията, че с публикуването на превода на прочутата книга „Розетският камък“ през 1882 г. на гениалния френски учен Франсоа Шамполион (1790–1832) всички египетски йероглифи можели да бъдат прочетени. Но въпреки че от разчитането на йероглифите изминаха повече от 180 години, по мое мнение съвременните египтолози всъщност не знаят какво съдържат текстовете. Защото на практика ние дотук познаваме фонемите на около 750 йероглифа. Но съществуват още над 1000 други, за които нямаме, разбира се нашите египтолози също, и най-малка представа!

Освен това има също толкова идеограми от ранните епохи, които без „ключ“ остава да бъдат интерпретирани само със здрав човешки разум. Към тях се прибавят криптографските данни на отделните изображения, които както фонемите през 19. век — все още трябва да бъдат дешифрирани. Може би, затова гръцкият учен Плутарх пише още преди 1950 години:

„Чрез символите те разкривали определени картини с мистични идеи, които са скрити и невидими.“

Гърците наричали древноегипетските писмени знаци „ta hierogliphica“ („свещени издълбани знаци“), откъдето идва понятието „йероглиф“. Самите египтяни наричали своите фрески „Меду Нетер“, което не означава нищо друго освен „знаци на Боговете“. Всяка буква има своя собствена тайна и като цяло езикът притежава двойна цел — както по принцип всички свещени езици на Античността. Например йероглифният знак за буквата „Р“ бил изписван като полуотворена уста във формата на леща. Устата като „Ра“ обозначава горният отвор на тялото, който се свързва чрез два канала с белите дробове и стомаха. Този йероглиф освен че означава „светлина, уста, слънце“ е и общото означение за „вход“. Името на Бог Птах напротив, било изписвано със съответните фонетични стойности. Така „П“ се изобразява от небето, „Т“ от земята, „Х“ от човек с вдигнати ръце. Съгласно Мемфиската теология някога в дълбока древност Птах разделил Небето от Земята и същевременно той изразява персонифицираната божествена връэка.

След като Богът е връзката между Небето и Земята, името му съответно разкрива неговата творческа функция. Светът на мъртвите, областта Дуат („универса“) също се изписва с „Д“ и „Т“. Тези фонетични знаци са използвани и при записването на думите „тяло“ и „вечност“. Йероглифът за Дуат например представлява змия, увита около мумия. Тук е важна констатацията, че при фараоните йероглифите на змията винаги са играли важна роля, като при това демонстрират многоаспектен смисъл. Така някоя проста дума често се използва за изписване и смислово разяснение на някое име. При понятието „Дуат“ две малки изображения събуждат представата за „тяло“, „пазител на подземния свят“ и „вечност“. Сцените от Египетската книга на портите и от книгата „Амдуат“ дори отиват по-далеч и детайлно ни информират, че земният живот и следователно човешкият вид първоначално е дошъл от областта на Дуат. Ето защо пра-Богът Птах предава на царя в Мемфис два модела, за да отпразнува своя царски юбилей с пожелание да празнува тези юбилеи шест пъти в продължение на сто години. Следователно преди 600000 години на земята са дошли 908 божествени същества от съзвездието Сириус, които създали първия „Адам“, като чрез генна манипулация се кръстосали със земните примати.

Както се твърди във всички митологии, нашият вид е изкуствено „сътворен“, първоначално създаден от божествени същества в лаборатория!

Доколко тези предания, които звучат наистина утопично, са погрешни?

Папируса Вандие разказва мистериозна египетска история за тези „сътворени същества“, която съвременните египтолози разглеждат единствено като приказка. Днес папируса е притежание на френския университет Лил III и вероятно е бил написан по времето на XXVI династия (664–525 г. пр.Хр.). Къде точно е бил намерен папирусът не се знае, защото чак през 1973 г. той се появява в Париж и случайно е открит от египтолога д-р Жомар Вандие. Първата половина на папируса е добре запазена и се състои от 65 части, докато от втората са останали само отделно пасажи.

И така папируса Вандие разказва за убийството на фараона Микерин (2389–2364 г. пр.Хр.) по време на регентството му през IV династия (2505–2348 г. пр.Хр.), но съществената част от историята се разиграва по времето на управлението на Рамзес III (1191–1159 г. пр.Хр.). За историческата страна на папируса германската египтоложка Ема Брунер-Траут пише:

„За специалиста този момент е най-вълнуващ, защото тук за първи път в историята на литературата се появява някой си «Голем» — човек, направен от пръст, който изпълнява фунцията на заместник на създателя си и действа по негова заповед.“

Кой обаче е Големът?

Съгласно юдейската теология за сътворението, когато юдейските Богове създали първият човек Адам; те използвали червена пръст, в която вдъхнали своя животворен дух. Но египетската теология говори за същото.

Според текста, когато чрез ухапване от змия Богинята Изида искала с хитрост да отрови и изнуди застаряващия Бог Ра, тя преди това омесила спомената „вълшебна змия“ от червена глина и й дала живот. Използваният от египетските жреци знак „тет“, чието първоначално значение египтолозите още не са разтълкували, обаче наподобява фльонгата на знака за „живот“, само че страничните краища са обърнати надолу. В новото царство с „тет“ фараоните символизират смисъла на „кръвта на Изида“. При това червеният цвят винаги е символ на живота, понеже на покойниците също слагали този знак, изработен от полускъпоценен червен камък — като амулет — за пътуването им към отвъдното. Според египетския изследовател и лекар по вътрешни заболявания д-р Андреас Оклиц този знак символизира „природните сили“ и „непрекъсващия живот“ като първата „трансфузионна идея“ на човечеството.

„Кръводаряването на Изида въобще се е превърнало в символ на възкресението в Египет и може да бъде видяно в безброй изображения по стените и дъната на саркофазите.“

Освен това оригиналът на думата, която в юдейския мит за сътворението е преведена в Библията като „ребро“, от което Бог Яхве създава Ева, е „им“ („клетка“), а в шумерския епос за сътворението — ТИ (TI). На акадски вместо с „ребро“ можем да го преведем като „оформена пръст“, „живот“, „стомах“ или „кръв“. Следователно означението за „оформена пръст“ на египетски език (хамитски/семитски) би могло да се приравни на „тет“ или „кръв“. Освен това сричката „им“ за египетските жреци-учени е обозначение за „идвам с мир“, както и за израза-понятие „семенно изливане“. По-нататък древноегипетската сричка „туй“ или „ти“ се отнася до понятието „време“ или „продължителност“, което при древните египтяни винаги е свързано с продължението на човешкия живот.

Случайно ли е всичко това?

Египетските фигурки Ушебти, които съпровождат покойника в отвъдното царство, за да го подкрепят и да поемат възложената му от Боговете работа, също първоначално били изработвани от червена пръст и трябвало първо да бъдат оживени преди да влязат в действие. Най-старият вариант на думата „Ушебти“ още преди Първата династия е „Шуабти“, но и нейният първичен смисъл все още не е известен на египтолозите. След края на Новото царство самите египтяни обясняват новия вариант на изписването на думата с „отговарящ“. За прерогативите на „Ушебти“ говори Египетската книга на мъртвите, стих 6, 1-5:

„О, вие Ушебти, когато съм длъжен да свърша някоя работа, която там в царството на мъртвите се върши — когато именно човек е отреден за своята дейност — тогава бъди ти длъжен за това, което става там.“

Кратки фрагменти за тази древна възкресяваща практика са се запазили и в египетската церемония по отварянето на устата. Според преданията тази церемония се изпълнява винаги на мумии и Ушебти. Освен теорията си за кръвопреливането от 1985 г. д-р Андреас Оклиц развива хипотезата, че древните фараони най-малкото са правили опити да съживяват пациенти със задух.

При съживяването на еврейския „Голем“ обаче модел бил именно библейският праотец Адам. През Средновековието юдейските равини искали да се направят на Богове и се сметнали за равни на Създателя. Те били насърчени от изказването на Яхве, Битие 2:7:

„Ето Господ Бог създаде човека от пръстта на нивата и вдъхна в ноздрите му живо дихание. Така човекът стана живо същество.“

Според легендите изкуствено създаденото същество „Голем“ приличало на безволев роб. Една магична формула съживявала „Голема“ и след това той започвал да изпълнява заповедите на своя господар. Както разбираме от чешки предания от 16. век „Големът“ можел да изпадне в амок и да унищожи цели квартали. Според легендите преди 500 години в Прага последният „Голем“ трябва да е бил положен „изключен“ в кулата на синагогата в центъра на града — където се намирал и до днес.

Досега юдейският средновековен „Голем“ служеше като първото доказателство на вълшебно изглеждащата представа за изкуствено създаване на живо същество. Но както разбираме от папируса Вандие преди около 3200 години генералът, жрецът и магьосникът Мерире от Делтата създал значително по-стар човек от пръст:

„Тогава генерал Мерире взе една буца глина, направи от него човек и му отвори устата.“

Този изкуствен човек бил създаден по споразумение с Бог Ра, но единствено, за да отмъсти на фараона Мернептах (1193–1191 г. пр.Хр.), защото той въпреки обещанието си погубил семейството и богатството на Мерире. След като изкуственото същество извършило унищожителния си поход в околностите на Файджум, то отново напуснало Земята през една „врата“ в град Хелиопол и се върнало на Небето. Но когато Ра научил, че един човек от пръст безчинствал на Земята се отвратил и осъдил постъпката на Мерире.

За съжаление по-нататък текстът не се чете или изцяло е заличен. Но все пак можем да подразберем, че Бог Ра хвърлил това чудовище във водата, за да се разпадне на съставните си части. Интересното обаче е, че не евреите са авторите на „Голема“, а че неговото създаване ни връща към древен Египет и Бог Ра, който се оказва и „създателят“ на хората.

Дали това са първите генетични експерименти?

Американският проф. Френсис Крийк и британският проф. Джеймс Уотсън бяха първият изследователски екип, който успя едва през 1953 г. да идентифицира така наречената дизоксирибонуклеинова киселина (ДНК) като носител на наследствената клетъчна информация, което подготви почвата за отключване на човешкия генетичен код. На 25 април 1953 г. изследователите представиха накратко своята работа в научното списание Nature и обрисуваха този информационен носител като две спираловидни, увити една около друга цветни змии, които кръстиха „двоен хеликс“. Но както ще видим отново става дума за преоткриване на вече известно на древните фараони тайно знание.

Египетският йероглиф-змия „тхет“ означава освен „змия“ — и „тяло“. Подобно стоят нещата с кобра-йероглифа „ага“, който означава обикновена змия, но и понятието за женско „божество“. Следователно тези понятия, изобразявани със змии, също биха могли да съдържат криптографски послания за откритите едва преди 50 години ДНК нишки, които ние днес изобразяваме като приличаща на змии верига. Странно, но изглежда, че „Египетската книга на портите“ наистина ще потвърди това предположение. В една илюстрация по време на петия час (сцена 31) дванадесет безименни и без никакви отличителни знаци Богове носят змия, на която е нарисуван йероглифа за „продължителност на живота“. В текста е наречена „метуи“, което проф. Хорнунг превежда като „двойно въже“. Докато божествените персонажи са наречени с колективното „тези, които носят продължителността на живота на запад“, друга сцена показва как едно единствено божество вплита в човек продължителността на живота.

При това става дума за древната представа на фараоните за времето като змия, която тук събира в себе си конкретно количество „продължителност на живота“ за всички същества. По-нататък текстът за древноегипетския вариант на „двойната спирала“ в Книгата на портите гласи:

„О, Богове, които управлявате Дуат, които носите «двойното въже», когато отмервате продължителността на живота — дано уловите «двойното въже», дано Вие да отмерите живота, който е над него.“

Това доказателство ли е, че фараоните са познавали „двойната спирала“ като носител на наследствената клетъчна информация?

Антрополозите д-р Юджин Харис и д-р Джоди Хей от университета Rutger в Ню Джързи през 1998 г. систематизираха ДНК материал на хора от осем поколения и останаха стреснати от резултата. Те всъщност открили, че гена за захарната обмяна, известен като PDHA1 се среща в отделни структурни групи. Те установили, че този ген съществува и в секвенциите (хатплотипи) на нуклеотидните бази на неандерталеца. Ръководителят на научния екип проф. Хенри Харпъндинг коментира откритието по следния начин:

„Това е важно доказателство! Ако изхождаме от импликациите на тези резултати, то хипотезата «Out of Africa» е грешна“.

Един друг ген с името NR2W, който беше открит от д-р Джо 3. Циен и проф. Лий М. Силвър от университета в Принстън (САЩ) е генът, който управлява интелигентността на всички земни същества. След дългогодишни опити, в които в яйцеклетки на гризачи бил инжектиран въпросният генетичен материал, бяха създадени интелигентни супермишки, чиито възможности бяха демонстрирани през 2000 година. Според показаното способността за учене, както и късовременната и дълготрайната памет на генноманипулираните животни, са повишени драстично. Проф. Ханс-Йохен Хинце от университета в Магдебург заявява:

„В бъдеще, който иска да има супердеца, ще ги има.“

А кой помогна на приматите някога да станат Homo sapiens?

Както изглежда, едва ли е била природата! Още през 1985 г. американските учени проф. Керъл Грейдър и д-р Елизабет Блек откриха още една белтъчна молекула, която нарекоха „теломераза“. Тази молекула е отговорна за това, че при хората изобщо съществува процес на стареене, което поради настъпващата старческа слабост всъщност означава програмирана смърт. Контролирането на теломеразата съответно ще доведе до откриването на „извора на младостта“, търсен от поколения наред. Тогава човекът ще умира единствено, защото продължителността на живота е била пред-зададена. При това клетъчните биолози са на мнение, че многократното делене на теломерите по време на ембрионалната фаза отнема човешкия жизнен еликсир и му предрича максимум 120 години живот. Това, което съвременните учени откриха едва сега, го пише в Библията, Битие 6-3:

„Тогава Господ каза: Духът Ми не трябва да остава завинаги в човека, защото той е от плът; затова животът му ще бъде сто и двадесет години.“

Всъщност през ноември 1999 г. учени от университета в Мейленд успяха да „изключат“ въпросния ген PDHA1 при мишки. Последствието беше, че животът на мишките с дезактивиран ген се удължи с една четвърт и за разлика от своите събратя те станали по-слабо податливи на болести. Следователно всеки човек може отново да повиши продължителността на своя живот като елиминира своя изкуствено създаден генетичен дефект.

Дали това е доказателството за теорията на сътворението?

В учението на египетския жрец Мерикаре от IX династия хората са наречени „дребния добитък на Бога“. В общи линии това учение напомня шумерския мит за сътворението, който приписва на първия човек животински черти:

„Когато хората бяха създадени, не смятаха хляба за храна, не познаваха дрехите. С устата си ядяха растения като овцете и пиеха вода от ямите.“

От това става ясно, че първите хора били „диви“ и по това време със сигурност не са се занимавали със земеделие, от което да добиват „хляб“ или „памучни дрехи“. В епоса за сътворението „Елума Елиш“ шумерите твърдят, че първият човек бил „рунтаво окосмен“ и имал опашка. Освен това юдейската „Книга от древността“ ни казва, както беше и при асирийците, че и свитата на Яхве се оглеждала за същество, което „… да обедини с образа на Боговете“:

„В планините има едно животно, което по всичко отговаря на търсеното същество.“

Става недвусмислено ясно, че манипулационните начинания на Боговете за създаване на човека се увенчали с успех. За Озирис също се твърди, че успял да създаде „Опашатите“, които обаче по-късно се отрекли от него и се присъединили към Сет:

„О, вие Опашати, аз съм корена! Аз се отвращавам от олтара на Боговете, и няма да предам сърцето си на «воините» на Хелиопол.“

От своя страна Сет не може да бъде приравнен на никой по-долу седящ от библейския Бог Яхве. От друга страна общият корен на Сет и Яхве се вижда от месопотамския култ Баал. Това вече не може да е случайност!

Но в каква степен наистина са свързани митологичните представи на Месопотамия и Египет?

В митологията на двете речни държави на Месопотамия (Тигър и Ефрат) AN. и KI са свързани. От комбинацията на двете думи се получава цялостното понятие „anki“ (дословно „небе-земя“), което шумерите използват в смисъл на „универсум“, „космос“ или „вселена“. Трябва да отбележим и фонетичното подобие между AN.KI и името на египетската Богиня „Анукис“, която винаги е еднотипна на „Сотис-Сириус“. Естествено по същия начин можем да сравним вавилонските „Анунаки“ („тези, които са дошли от Небето“) и египетските „Анкх“ или „Анх“.

В тази връзка е интересно оспорваното днес от египтолозите първично значение на знака „Анх“. Като йероглиф той означава „живот“, но като символ указва „вечния живот“. Когато в древноегипетските храмови стенописи някой от Боговете държи този знак пред носа на фараона или когато в култовото пречистване водната струя се излива върху фараона във вид на този знак, той може да се приравни на библейското „живо дихание“. Затова и поради неговата подобна на кръст форма знакът Анх е навлязъл в християнско-коптската символика.

Но откъде наистина произлиза той?

Немските египотолози д-р Райнер Ханинг и д-р Петра Фомберг предлагат безсмислената теория, че този трикомпонентен символ първоначално е произлязъл от „ремъците на сандалите“. Какво е общото (освен един възможен „възел“) на сандаловия ремък с египетския символ, е тайната на тези многообещаващи изследователи. Аз предлагам разумно решение и предпочитам една друга теория: не е ли възможно това да е най-ранното изображение на мъжка семенна клетка?

Бикоглавият Бог Хнум в древноегипетската митология е майстора на детските тела, които символично оформя на грънчарско колело и едва след това той влага произведеното семе в тялото на майката. Ако се абстрахираме от митологичната окраска на това предание, ще се окаже, че имаме работа с истинско медицинско съобщение за оплождане в епруветка. През 1977 г. британските биолози д-р Робърт Едуардс и д-р Патрик Стептоу, подобно на Бога Хнум хилядолетия преди тях, направиха същото: с изкуствено оплождане на яйцеклетка извън тялото на майката — англичанката Луис Браун, на 20 юли 1978 г. те създадоха първото в света „бебе в епруветка“. Към това трябва да добавим и творческото прозвище на този Бог, което означава „ваятел, който съживява“ и който както изглежда, е бил напълно наясно със свойствата на спермата още в зората на праисторическите времена. Египетската книга на мъртвите, стих 17, 80, ни съобщава броя на сперматозоидите: „Сперма от милиони.“

Дали това визира естественото количество сперматозоиди?

С думата „mt“ древните египтяни обозначавали мъжките сперматозоиди. Отделният сперматозоид, който при естествения оплодителен процес преодолява разстояние от 7,5 метра, за да стигне до яйцеклетката в женското тяло и да я оплоди, е победителят в състезанието между 500 милиона конкурента. На практика това е количеството сперматозоиди, които мъжът отделя при едно изпразване. Но само няколко хиляди от тях оживяват и изобщо достигат близо до яйцепровода, където чрез проникването на един единствен сперматозоид в яйцеклетката се извършва оплождането. Изглежда, че и фараоните са били информирани за това състояние на нещата.

Как обаче фараоните са разбрали за наличието на сперматозоиди, когато те са невидими за невъоръженото око?

На нас са ни известни поименно повече от 100 жреци-лекари от Старото царство на фараоните, всички, от които са били пазители на една традиционна тайна. Египетски жрец от III династия (2644–2505 г. пр.Хр.) на име Имхотеп, който съответства на мъдрият лекар Асклепий от гръцката митология, по мнението на съвременните египтолози дори трябва някога да е получил своето образование при шумерите, преди да го приложи в Египет. Завърнал се в собствената си страна, той учудил египтяните с изумителните си лечебни методи, който обикновеният народ сметнал за магьосничество.

Имхотеп бил извикай в двора на фараона Хасехем за да спаси живота на царицата. Мъдрият Имхотеп установил, че след раждането на принц Джосер тя получила разкъсване на перинеума. С технична манипулация, въпреки риданията на царицата и нейните три акушерки, той предотвратил кървенето и зашил раната. След това Имхотеп се обърнал към онемелите акушерки и им наредил да слагат на раната компрес от прясно месо, който да сменят пет пъти на ден. Освен това болната трябвало да пие говежда жлъчка, смесена с краве мляко и в края на краищата тя оздравяла.

Един ден Апопи, съпругата на Имхотеп, пострадала от ужасно очно заболяване, което според Имхотеп било предизвикано „от малки невидими червейчета“. Но неговите колеги-жреци били по-наясно за какво става дума и веднага му предложили рецепта, която да помогне: те разкъсали един торен бръмбар и го потопили в маслен разтвор. Тинктурата трябвало да се капе в очите на жена му, но това не дало резултат. Най-накрая Имхотеп си спомнил „не“ за своето (предполагаемо от египтолозите) заточение в Месопотамия, а за рецепта, дадена му още преди 4500 години от Бог Тот. Съгласно рецептата той забъркал паста от зелена шиста върху палитра за грим. След като изчакал известно време нанесъл мехлема върху очите на Апопи и тогава благодарение на антибактериалния мехлем от тях изтекла гнойта на трихомонната зараза и жена му отново оздравяла.

Висшият жрец и лекар Имхотеп приложил знание отпреди 4500 години, до което ние достигнахме едва преди 400 години — това на „бактериологията“. През 1618 г. първо трябваше да бъде изобретен микроскопът, за да бъдат изучени свойствата на бактериите и вирусите и чак тогава да се намери ефикасно средство срещу тях.

Разполагал ли е мъдрият Имхотеп с микроскоп, с който да е открил невидимите бактерии с форма на червеи?

В действителност още преди хилядолетия фараоните разполагали и употребявали оптически уреди, които били изработени предимно от планински кристал. От една страна те използвали тези уреди за наблюдение на Космоса и звездите, а от друга страна — за локализиране на микрокосмоса, на което ще се върнем в 5 глава.

Това ранно познание се доказва и от сцена, нарисувана в храма на Рамзес VI (1149–1142 г. пр.Хр.), която по мое мнение изобразява един сперматозоид. Изображението показва създаване на хора, при което в лявата му част се вижда фигура на човек с еректирал фалос. От него излиза човече, което е съпроводено от сперматозоид. Според мен тук се крие корена на изображението на „символа-Анх“ като знак за „живота“.

Потвърждението откриваме в думата „инедж“ („inedj“), изписвана също с приличащ на кръст йероглиф, който египтолозите все още не знаят с какво да го сравнят. Тази дума във формата на кръст се отнася до „божествена енергийна форма“, както в определението „нини“. Проф. Кристиян Жак казва:

„Нини е магическата формула, с която Изида събужда Озирис от смъртта за вечния живот.“

Значи все пак става дума за „божествена мъдрост“, която само малцина познавали!

Дали подобна наука изобщо е била възможна в онази ранна египетска епоха?

В средата на 19. век проф. сър Едуард Тейлър, създателят на модерната етнология, заяви, че развитието на човека от варварство към цивилизация било следствие от писмеността. Но винаги е било неразрешима загадка за науката как първоначално се е появила. Защото в крайна сметка писмеността не е нищо друго освен видимата форма на използвания език. Дори и днешните лингвисти единодушно да твърдят, че първата писменост е създадена преди 5000 години от шумерите и почти едновременно от древните египтяни, има достатъчно указания, които биха показали нещо друго. Например в селото Ел-Нош, което се намира на 30 километра южно от Едфу, от западната страна на Нил, съществува храм от каменната ера, известен от 1892 година, който според британския египтолог д-р Стенли Хендрикс е построен около 6690 година пр.Хр. Както показаха проведените между 1998 и 1999 г. проучвания, храмът се намира в местност с големина 12000 кв, м., която е обсипана с петроглифите на непознат засега праегипетски народ. Като цяло интензивно се проучват три области:

1) Campus Nr.: 57 553 — Абу Танкурах Бахари, 2;

2) Campus Nr.: 60 892 — Гебелет Юсеф, 7;

3) Campus Nr.: 60 893 — Абу Танкурах Бахари, 7.

От особен интерес за изследователите представляват многото мотиви с риби и жирафи, които са основна част и в изображенията на династически Египет. Прави впечатление, че освен абстрактни фигури има и човешки образи, рисунки на крокодили и отпечатъци от подметки. Стилистично изображенията напомнят тези на догоните, към които ще се върнем отново по-нататък в книгата. Но и VIII Германска изследователска експедиция във Вътрешна Африка (VIII. Deutsche Inner-Afrikanische Forschungsexpedition) от 1926 и 1937 г. под ръководството на д-р Робърд Монд веднъж вече спомена за тази местност с петроглифи, но тя потъна в забрава. През 1999 г. Хендрикс разпореди геохимическия и минералния анализ на тъмната патина на нубийския пясъчник от различни места на Абу Танкурах Бахари, при което успя да установи датата на образуването й на около 8000 години пр.Хр. Д-р Ерик Паулисен освен това успя да разчете текстове, които разказват за потопни бедствия, случили се веднъж: около 13000 година пр.Хр. и веднъж около 7000 година пр.Хр.

Що за потопни бедствия били това?

През 1998 г. малко на юг от Тоушка (област в долна Нубия) беше открит нов храм, който е приблизително на 38 км североизточно от Абу Симбел. След изследването на местността около храма от Lawrence Livermore National Laboratory американо-английския екип установи годината на построяване на сградата: около 8700 г. пр.Хр. Така храмът се оказва по-стар от официалната дата на построяване на пирамидите в Гиза. Интересното е, че откриването и на този храм не беше резултат на някакви специални археологически методи на търсене, а по-скоро беше намерен случайно от работници, които копаели напоителни канали в околните полета на Тоушка. Въпреки че храмът подобно на Озирейона в Абидос и храма в долината на Гиза — бил изграден от 100 тонни дялани мегалитни блокове, за разлика от споменатите постройки той съдържа йероглифни надписи, които съгласно днешните учени обаче би трябвало още да не са били изобретени. В тези записки обаче изследователите биха могли да открият детайли за условията по време на потопа в късния плейстоцен, чувствително влияние, върху които оказал и бурният Нил. Текстовете дават точна информация за отдавна отминали епохи и съществуване на много цивилизации, които обаче впоследствие били унищожени.

По мнението на д-р Робърт Моркот 23 потопни бедствия трябва да са сполетели древните жители на тези области. Освен това се разказва предимно за епоха, останала далеч назад във времето, в която все още живеели „Боговете-създатели“ и които след „последния“ потоп издигнали „свещени надгробни могили“ на различни места. Те щели да послужат за основи на бъдещите храмове и да определят положението по звездите.

„Родината на онези предисторически същества“ била „един пламтящ остров“, който „се намирал в тъмнината на праисторическите води“. Най-накрая повечето от тези същества, наречени в текстовете „жители на хоризонта“, се удавили. След това било „залято и мястото на Боговете“, така че от тях и техните богатства не е останало нищо друго освен каменните свидетелства.

Какво още искат да открият египтолозите в преданията?

Забележително е, че никой учен с репутация не желае сериозно да се занимава с предадените ни от митовете факти. При това щеше да има с какво да се аргументира! Защото още през 1865 г. високо уважаваният професор Алфред Волфхайм де Фонсека сподели впечатлението си от своите многобройни изследвания в областта на митологията:

„Хората нямат и най-малка представа за смисъла, те виждат само безсмислени фабули и красиви алегории. Но митологията е нещо съвсем различно: тя е най-изразителното предание за най-възвишената истина. Всъщност тя дори е нещо много повече: тя е праисторията на човечеството.“

По време на археологическия сезон през 1998 г. бяха проведени краткотрайни проучвания от DAIK на храма в Тоушка, които успяха да установят дори още по-стар фундамент на храм, върху който е построен „днешният“ 10700 годишен храм. Освен това надписите в Тоушка съдържат информации за Бог Тот, според които въпросната постройка трябва да е била построена от него. Става дума за най-старото древноегипетско божество-павиан на древността, което тук е наречено „хезур“ и означава нещо като „Големия Бял“. Освен това маймунските фигури, открити на водомерните кранове на отточните водни канали, също биха могли да символизират Тот като „Бог на летоброенето“. Така тези последни и засега най-стари египетски писмени следи и пластики също доказват, че въпросната дата е съвпаднала с първото явяване на Бог Тот през 8670 година пр.Хр. Ето защо в книгата си „Универсална история на писмеността“ лингвистът д-р Харолд Хаарман постави въпроса:

Тогава коя писменост е най-стара и защо изобщо трябва да е създадена от хора?

Учените предполагат, че праисторическите ловци поставили началото на писмеността, когато преследвали плячката си, като първоначално рисували по скалите единствено отпечатъци от лапи на преследваните животни. Но е съвсем ясно, че устният език на нашите предци не може да бъде обяснен. Никой в действителност не знае кога и как е възникнал той. През 1956 г. американското списание Journal of Semitic Studies писа:

„Човешкият език е тайна; той е божествена дарба, едно чудо.“

От Стария завет научаваме, че Бог сътворил първият човек Адам с езикова дарба и със способност да образува нови думи, и така съответно да разширява словесното си богатство. Според преданието този първи език бил загубен след потопа. Един цар на име Нимрод започнал строеж на много висока сграда, което застрашило Небето и живеещите на него Богове. Не става ясно от Библията дали тук става дума за египетските пирамиди. Но библейските Богове, най-високопоставеният, между които бил Яхве, видели делото на хората и решили да действат. В Битие 11:5-8 четем:

„А Господ слезе да види града и кулата, що градяха синовете човешки. И рече Господ: ето едни люде са, и всички говорят един език, и това е, което са почнали да правят; и няма вече да им се забрани, каквото да било нещо, що биха намислили да правят. Елате да слезем и там да разбъркаме езика им, тъй, щото един други да не разбират езика си. Така Господ ги разпръсна от там по цялата земя; а те престанаха да градят града [и кулата].“

Вавилонците наричат града „Етеменанки“, което може да се преведе със „съединяващата къща между Небето и Земята“. Ако преведем египетското обозначение за пирамида или триъгълник, ще видим, че то звучи подобно: „… място, от което ни напускат“.

Ако разгледаме месопотамския зикурат и произхода на това предание, то библейската постройка на Нимрод най-малкото трябва да е имала формата на стъпаловидна пирамида.

През юли 1991 г. стартира изследователски проект на независими американски експерти. Групата от 12 души се състоеше от експерти на NASA, криптолози на ЦРУ, филолози и изследователи на Античността. Оттогава те работят в Египет и Вавилон, в чиито антични постройки се опитват да открият древна, тотална „информационна система“.

Но не тази група, а германският езиков експерт Фридхелм Ерих Вил, който повече от 30 години изследва древния минойски народ, благодарение на своята работа откри и дешифрира тази универсална „информационна система“. Според Вил именно тази система трябва да е представлявала единният език преди потопа, чието съществуване американският екип предполага и издирва вече от 10 години. Хармонично съгласуваната в цветове, букви и числа „информационна система“ според Е. Вил трябва дори да е била езикът и писмеността, дадени от Бог Яхве на Адам в рая, когато Боговете все още живеели в хармония с хората. Ето как може да се представи тази система:

Буква	Число	Цвят	Понятие
А	1	син	център/битие
В	2	жълто-зелен	основа/живот
I	З	зелен	начало/започване
Т	4	светло зелен	/съзнание, действие/ въздействие/знание
М	5	бял	разум/отнасящ се до главата/човек
N	6	светло оранжев	виждане/динамика
Е	7	оранжев	истина/земя
Y	8	оранжево-черен	време/връзка
К	9	червен	план/как трябва да изглеждат нещата/рационален принцип
Р	10	цикламен	път/удължено място/ светлина
U	11	виолетов	движение/ тъмнина
L	12	тъмно виолетов	посока/слънце
R	13	черен	емоция/отнасящ се до тялото/звезда
G	14	старо злато	тегло/земя/светлина на знанието
o	15	златно жълт	връзка/светлина на хората
Х	16	жълт	изображение/вид на нещата/светлина на земята
S	17	златен	обхващане/обобщение/всичко/светлина на връзката
O	18	сребърен	сила/власт/ живот/смърт

Ако например се опитаме според „информационната система“ или „формулата на Адам“ да означим светлинния спектър на дъгата според Е. Вил ще се получи: „червено-оранжево-жълто-зелено-синьо-виолетово = K-E-S-I-A-U или числата 9-7-17-4-1-11, «рационалният принцип на земята като светлина на земята» както и «знание за битието на тъмнината».“

Това, което на пръв поглед изглежда като някакво езотерично тайно учение след няколко теста се оказва извънредно точно замислена информационна система. Обозначението на първия човек A-D (?) — A-M (синьо-синьобяло) съответно ще има номерология 1-1-5 и ще се чете „център на битието като човек“ (планета/земя/родина). На съвременен език ще рече: „екзистенцията на човека в рая“.

С тази формула може да се разшифрова почти всяка информация, ако е имало предаване на информация. До известна степен формулата дори съответства на египетски йероглифи — например за египетския знак „D36“, който означава „справедливост, истина, право, световен ред“, а и „невинност“. Тук искам да дам още два примера, които всеки читател може сам да провери с помощта на таблицата. Отначало опитах да използвам формулата за египетските обозначения на йероглифи. Според информационната система на древните понятието на фараоните „Меду Нетер“ се оказа с номерология 5-7-11-6-4-13 и със следното съдържание:

„да виждаш духовната истина динамично и чрез действията да я [възприемаш] емоционално“.

Мисля, че това е интересно транскрибиране на говорим език, който е записван на хартия (папирус или пергамент). Гръцкото обозначение „ta hieroglyphica“, пренесено в системата, дори е още по-резултатно. Тъй като по мнението на Фридхелм Е. Вил информационната система възниква на гръцкия средиземноморски остров Крит и се приписва на минойския народ, „резултатът“ на това обозначение може да бъде обяснен единствено с това, че и други гърци все още са познавали тази система и са я прилагали. При замяната получаваме числовата редица 3-7-13-15-14-12-8-103-1, която изразява: „Знанието дойде от самото начало на земята като духовно надмощие за развитието на цивилизацията и за съхраняване на истината за бъдещите поколения.“

Тук недвусмислено виждаме значението на йероглифите в тяхната писмена употреба. Дори за немската дума „Schrift“ (писменост) с номерология 17-13-3-4 получаваме смислено обяснение посредством древната комуникационна система: „емоционално изразяване на осъзнатото знание“.

Освен това тази система позволява да бъде пренесена върху постройки от всякакъв вид, при които донякъде се предвиждали информационни изображения за бъдещите поколения. Например на основното понятие „пирамида“ съответства числото „З“, буквата „I“ и зеленият цвят. Зелен е цветът, с който рисували Бог Озирис, който винаги е в корелация с разположението на пирамидите в Гиза и със съзвездието Орион. Древните египтяни отъждествявали тази звезда с Озирис единствено, защото виждали в него легендарния приносител на цивилизацията в една отдавна отминала епоха („Сеп Тепи“). След това имаме йероглифа „I“, който в превод означава не друго, а „полагане на основите“. Числото „З“ тук отново символизира триъгълната стена на пирамидата. Ако погледнем какво пише в таблицата, ще видим понятията „начало/започване/съзнание“. Следователно всеки триъгълник или външните стени на „пирамидата“ означават именно „начало на цивилизацията“.

Дали наистина „информационната, система“ е първият език на Адам?

В диалога си „Федър“ гръцкият философ и историк Платон (427–347 г. пр.Хр.) моли колегата си Сократ (469–399 г. пр.Хр.) да разкаже един стар мит за египетския Бог Тойт (Тот), съгласно който той освен геометрията изобретил и писмеността. Тойт занася своите открития на царя, някой си Тамус, и настоял, че те трябвало да бъдат дадени на всички египтяни. Цар Тамус преценявал всяка негова дума и бил много подозрителен към новото. Но след това изпълнен с радост Тойт казва за писмеността следното:

„Изкуството, о царю, ще направи египтяните по-мъдри и по-паметливи, защото е намерено средството за разума и паметта.“

Но както и преди цар Тамус бил скептичен и имал готов мъдър отговор към египетското божество:

„О, изкусни Тойт, един умее, и то е изкуство, да ражда от светлина; друг да прецени каква вреда и полза то ще донесе на тези, които ще го използват. Затова сега ти, като баща на буквите, от любов казваш обратното на това, което те ще предизвикат. Защото това откритие ще влее заради занемаряването на паметта много повече забрава в учещите души, тъй като в доверието си към писмеността те ще могат да си спомнят само с помощта на чужди знаци, но не обаче вътрешно самите себе си или непосредствено. Ти следователно не си открил средство за паметта, а за спомнянето.“

С други думи това означава: чрез писмеността човекът щял да получи количества информации, но без съответната поука. Той дори щял да изглежда умен, но в действителност да си остане незнаещ. Именно по този проблем се провалят и днешните филолози и лингвисти, когато се опитват да интерпретират древните текстове. Те вече не четат предадената дума, а се опитват неразбрано и безогледно да интегрират хилядолетните сведения в системата на обществото от 21. век.

Трябва ли да се отнасяме към древното знание, което е възможно да предлага обяснение за нашия произход, по този начин?

Най-обширните архиви за нашия съвременен свят се намират в столицата на САЩ Вашингтон. Library of Congress („Библиотеката на конгреса на САЩ“) е създадена през 1800 година по поръчка на американския Конгрес и днес заема площ колкото 26 футболни стадиона! Тук се съхраняват повече от 197 милиона предмети, между които впрочем и 30 милиона книги, над 43 милиона ръкописи, художествени репродукции, списания, пътни карти, фотографии, филмови ленти, както и звуко и видеозаписи. Извън това National Archives (Националния архив) на американското правителство пази други 6 млрд исторически документи, които се съхраняват отделно, за да предоставят на поколенията пълно описание на нашите културни завоевания.

Но колко са сигурни подобен род архиви?

Само 12 години след създаването на Библиотеката на конгреса на САЩ голяма част от тази галерия е унищожена от британските войски по време на Американската революция, така че всичко трябвало да се изгради отново. Във всеки случай ако подобни спорове биха се повторили, заради огромната унищожителна сила на съвременните оръжия Library of Congress едва ли би се спасила от разрушение.

И как стоят нещата с културното наследство на нашите предци?

Ако с напредъка на нашите технологии на един историк се дадеше възможност да хвърли поглед зад булото на историята, то целта вероятно щеше да бъде гледката на древноегипетския град Александрия през 300 година пр.Хр.

Когато към края на 332 г. пр.Хр. македонския цар Александър Велики поставя на колене Египет, той бил възхваляван не като завоевател, а като освободител и е провъзгласен за фараон в свещения град Мемфис. От Мемфис царят се спуснал на север към Канопос, най-важният вътрешно-търговски център на западната делта, след това по продължението на брега до рибарското село Ракотис.

Тук той осъзнал, че протокът между вътрешноконтиненталните води на езерото Мареотис и морският бряг предлага идеални условия за пристанищен град. Още преди 3000 години гръцкият историк Омир говори за „сигурни пристанища, където корабите черпели прясна вода, за да отплуват отново в морето“.

През април 331 г. пр.Хр. последвало създаването на града според един прадревен магичен ритуал. Границите на града представлявали правоъгълник от тридесет стадия (5549 метра) дължина на изток и седем стадия (1295 метра) ширина на североизток. Античните извори сравняват базовия план на основания град с войнишките наметала („Chalamys“) на македонците. Решетообразната улична мрежа беше доказана едва преди двадесет години с помощта на сонди. Там около петнадесет улици с широчина от 30 метра били положени по посока на студения морски вятър — от морето към езерото, а седем също толкова широки улици се спускали в посока изток-запад. В тази решетка били вмъкнати градски постройки като театъра и храма. В интернационалния учебен център Александрия между впрочем се намира и едно от седемте чудеса на света — един грамаден фар, наричан от гърците „Pharos“. Както казват той уж бил построен за петнадесет години между 297 и 282 г. пр.Хр. — от гръцки собственик на име Састратос. Но в техническото си „ноу-хау“ постройката е много по-сложна, отколкото биха позволили силите на един собственик да я планира и построи. За Александрийския фар арабският историк Ибн Джубаир пише:

„Към най-големите чудеса, видени от нас самите, се числи фарът от Манарах (Фарос), който Аллах построи с ръцете на тези, на които наложи тази ангария.“

Фарът се намира на един варовиков риф пред източния край на остров Фарос, който още тогава е бил свързан със сушата посредством каменен мост. Структурата на кулата има три нива. От квадратната основа със страна 30,6 метра се издигат люспесто разчленени външни зидове, леко стеснявайки се, на височина точно 58 метра. В ъглите на платформата били поставени скулптури на тритони; едната трябва да е известявала часа чрез звън, другата с изсвирване на рог — пристигането на кораби, а третата да е отбелязвала положението на Слънцето.

Второто ниво е един октагон с височина почти 28 метра. Той от своя страна носи високия 7,5 метра кръгъл връх с фенера, върху чиито конусовиден покрив се извисява монументалната фигура на Zeus Soter („Спасителят Зевс“). Общата височина на постройката следователно е около 120 метра.

Вътрешността на конструкцията представлява една шахта, която понася тежестта на двете допълнителни горни нива на кулата и била разделена на множество етажи чрез сводове. Отворите в таваните на сводовете на високите помещения служели за подемно устройство подобно на днешните асансьори.

Според едно арабско предание през 7. век воините на Омар халиф (ел-Амр) нападнали Александрия и яздейки успели да проникнат в територията на Манарах. Съгласно преданията конниците се загубили в хаос от тунели и проходи под някакъв стъклен рак под морското равнище. Когато войските най-накрая открили един изход паднали от огромна височина, заедно с конете си, в морето и се удавили. Още през 6. век духовникът Григорий от Тур също ни информира, че:

„Кулата беше издигната върху четири рака с невиждана големина. Те без съмнение не биха могли да са малки, защото трябваше да носят такава голяма тежест по височина и ширина; разказва се, че ако човек легне проснат над щипката на единия от раците, не би могъл да я покрие изцяло.“

Католическия църковен отец Беда също описва Александрийския фар като издигната върху четири стъклени рака, изградена 20 метра под морското равнище архитектурна сграда. Че при строителството на фара било използвано стъкло, споменава и християнският гностик Епифаний Ерусалимски през 8. век. Друг един референт се казва Лукиан, който освен това разказва за невижданите стъклени механизми във вътрешността на кулата, които от съвременна гледна точка могат да бъдат интерпретирани единствено технически.

Всъщност от кога датира стъклото?

Най-значимия германски историк специалист на стъклото, д-р Антон Киза още през 1908 г. пише:

„Най-старите следи от стъкло без съмнение ни отвеждат в държавата на фараоните от четвърти век преди Христа…“

Към това изказване и към странното свидетелство на Лукиан ще се върнем още веднъж в следващата глава.

Нека на първо време обърнем внимание на едно друго невероятно постижение на фараоните: най-голямото чудо в Александрия било тамошната легендарна библиотека и нейния музей, който бил разделен на девет части. Освен това комплексът съдържал десет просторни зали, постоянно използвани за определени научни цели (зоологическа градина, зала за дисекции, обсерватория и др.). Ядрото на библиотеката обаче представлявали нейната книжна колекция, която съдържала 750000 папирусови и пергаментови списъци, изписани на всички езици от тогавашния свят. Съществували специални агенти, които тайно разузнавали библиотеките в чужбина и после ги изкупували. Чуждестранните търговски кораби, пуснали котва в Александрия, дори били проверявани от пристанищната полиция за книги, единствено за да може, ако се открият такива, те да бъдат преписани.

В Александрия бил изследван не само космосът, но и областите на физиката, медицината, географията, математиката и машинното инженерство. Например Хирон от Александрия бил този, който преди повече от 2000 години изобретява зъбната предавка и парната машина. Освен това александрийските жреци-учени притежавали и ръкописи от Древна Индия, които също съобщавали за технически апарати. Например състоящата се от над 200 000 строфи „Махабхарата“ споменава на 41 различни места за летящи кораби, които нарича „Виманас“ („пронизващи небето“). Древните текстове говорят също и за един дървен летящ кораб, който в книгата „Самарангана-Сутрад-Хара“ (Samarangana-Sutrad-Hara) индуисткия цар Бходжа нарича „Сокола“ и който също има египетски произход.

От пети до трети век пр.Хр. в Александрия се намирало също и написаното от индийския историк Каутиля тритомно политическо и научно произведение „Артхашастра“ („Arthusastra“). В своето произведение историкът разказва за механични уреди за счукване на ориз или пък за каруца, която се движела толкова бързо без помощта на коне, че камъните хвърчели под колелата й. Освен това Каутилия описва един автоматичен пожарогасителен уред и една врата, която при натиск с ръка потъвала в земята. В книгата си „Automata“ Хирон от Александрия също споменава възможността за ранните заместители на роботите. Банабхата, един славен писател от седми век пр.Хр., дори още по-подробно информира за механичните кукли, подводни часовници, уреди за регулиране на водните потоци и водни вентили, както и изкуственото създаване на облаци и дъги. Накрая и в индуистката книга „Артхашастра“ има и указания за дестилиране на живак за научни цели и за употребата на различни пулверизирани вещества за предизвикване на огън и експлозии.

Затова нека никой не се учудва, че съществуват и произлизащи от Александрия писания на гръцки учени, които съответно вече били информирани от древноегипетските жреци за производството на радий и уранова руда. Преди 2000 години не само се знаело за свойствата на атома, но дори се експериментирало и с „невидими лъчи“. За съжаление цялото придобито дотогава знание е било унищожено от бунтовете и опожаряванията през 4. век поръчани от християните. Това, което все пак останало, три века по-късно било изравнено със земята от завоевателния поход на Омар халиф. Халифът вероятно е казал:

„Ако тези книги изцяло съвпадат с Корана, тогава само той е достатъчен; ако това не е така, то тогава книгите са пагубни. Затова нека бъдат изгорени.“

Но книги не са унищожавани единствено по време на военни походи. Много са били унищожени именно от прекалено усърдните християни от ранните векове, често по изричната заповед на епископите със страстта и аргументите, напомнящи много тези на Омар халиф.

Въпреки, че както изглежда, ние сме успели да надминем знанията на Античността, в историческите ни знания все още продължават да зеят незапълнени празноти. Още в Античността се е знаело, че светът е много древен, и хората се опитвали да надникнат в дълбокия мрак на миналото. Тогава впрочем съществувала и тритомната „История на света“ на вавилонския жрец Бересос, който калкулирал разглеждания в първи том период от сътворението до потопа на 432 000 години!

Колко погрешни, са подобни твърдения?