Ердоган Ерчиван
Забранената египтология (11) (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)

Глава 10
Камерите в пирамидите

През 1880 г. един млад мъж с ексцентричен вид, нека го наречем „хипи от 19. век“, привлече вниманието към Египет. Смятаха го за преждевременно развит, а необичайната му визуална памет навсякъде предизвикваше изумление и само аскетичният му вид и пронизващ поглед събуждаха респекта на присъстващите. Това беше не някой друг, а Уилям Матю Флиндърс Петри, който преди посещението си в Египет вече си беше създал име с докладите си относно постройките в Стоунхендж.

Пет години преди стъпването си в Кайро Петри се запознава с дори още по-младия геолог и палеонтолог Флаксман К. Дж. Спърел, който се погрижил за това да извърши преврат в аматьорските познания на Петри. Напълно подробно и детайлно, Спърел му обяснил значението на стратиграфската техника използвана при разкопките и необходимостта, всеки намерен обект и местонахождението на находката да бъдат скицирани на хартия. Използвайки тези критерии Петри успява за сравнително кратко време да опише последователно всички културни данни на Египет. Това ставало с такова темпо, че противниците му винаги го характеризирали като прибързан. Желанието на Петри обаче било възможно най-бързо да запознае колегите си със своите открития — един стремеж, който не всички от неговите наследници са разбрали днес.

У. М. Ф. Петри бил твърдо решен със средствата на науката от своето време да разреши дори и загадката на пирамидите. Петри, който пристига в страната на Нил, за да провери на място прочутите както тогава, така и днес, теории на италиано-британския астроном Чарлс Пици Смит, си задава следния въпрос:

Какво е накарало древните египтяни, да построят каменни планини, върху саркофазите?

По всяка вероятност Петри щеше да се откаже да търси отговора, ако познаваше професор Гюнтер Дрейър (директора на DAIK) и неговата гениална комбинативна дарба! Например за пирамидата на Джосер Дрейър предлага следното разрешение:

„Когато Джосер издига своята «гробница», той решил да я съгласува с оградената област. Но тогава нещо се случило! Той първо построява шахтата на гроба, а след това отделните гробищни камери, които по този начин били покрити от свещените «могили мастаби». Най-накрая бил построен един ограждащ зид, но така главната могила повече не се виждала. Затова били построени множество по-малки мастаби над първата и ето че ние имаме първата стъпаловидна пирамида.“

Това би означавало, че някаква твърде висока стена се е оказала спусък за древноегипетския бум от пирамиди още едно от забавните обяснения на господин Дрейър!?

Но колко „тъпи“ в действителност са били древните египтяни?

Междувременно всички математически или религиозни теории от страна на египтологията винаги са обяснявали смисъла и целта на египетските пирамиди като благопожелания (!) или фантастични представи (!). Дори на новите открития за астрономическите връзки на постройките с нощното звездно небе и със съзвездието на Орион, в най-добрия случай, ако не изобщо, се приписва второстепенно значение. При това платото Гиза, на което се намират сфинксът и най-големите египетски пирамиди, по отношение на общата необичайна архитектура на комплекса днес, както и в миналото, продължава да пази загадката на истинските причини за тяхното възникване. Това на първо място е така, защото по пирамидите на Гиза няма надписи, които да предлагат обяснение за тяхната поява, както и защото ваятелите на научната догма подчиняват древноегипетската хронология на християнския обществен ред.

Но не трябва ли самото съществуване на пирамидите да ни откаже от задаване на въпроси?

Досега на западния бряг на Нил бяха проучени над сто постройки, вследствие на което те бяха идентифицирани като пирамиди.

Към тях спадат и недовършените, както и онези, които заради значителни разрушения почти не могат да бъдат различени. Никоя обаче не може да се сравнява с Голямата пирамида на Гиза. Генералният секретар на Висшия съвет на египетското управление по антично наследство (SCA), д-р Галабах Али Галабах, във връзка с най-новите проучвания каза:

„Тъй като до момента нашите археолози са провели разкопки на 15 процента от работния район в Гиза, потенциалът за нови открития е неимоверно голям.“

Болшинството египтолози са на мнение, че Голямата пирамида в Гиза вероятно е била построена за един фараон на име Хеопс. С този фараон обаче нещо не е наред. Чак през 1903 г. далеч на юг, в древния храм на Озирис в Абидос, У. М. Ф. Петри открива единствения портрет на прочутия цар. Става дума за една единствена пластика от негово време, оцеляла през дългите хилядолетия. Макар че е открита само една около пет сантиметрова фигурка от слонова кост, на нея освен това не пише „Хуфу“, а „Медду“.

В това обозначение експертите искат да разпознаят името на Хеопс, посветено на Хор, и така въпреки всички известни улики идентифицират в тази незначителна скулптурка неповторимо гениалния архитект на Голямата пирамида. Изглежда че те не се притесняват особено от факта, че този фараон не е изобразен с египетската „двойна корона“, която винаги е била символ на властта в Горен и Долен Египет, а носи „червена корона“. Освен това експертите са на мнение, че две неопровержими доказателства, открити в околностите на Голямата пирамида, абсолютно потвърждават световно разпространената теория за авторството: първо, през 1925 г. източната част, близо до насипа, беше открит напълно обзаведения гроб на майката на Хеопс — Хетеп-херес; второ, през 1954 г. в южната част беше намерен напълно запазен дървен кораб, за който обаче главният консерватор, д-р Хаг Ахмед Юсеф Мустафа, в разрез с повсеместната теория каза следното:

„Ние не знаем на кой египетски цар е принадлежал този кораб.“

Фактически този кораб беше приписан на цар Хеопс не защото бяха открити неопровержими надписи, а напълно своеволно (!), защото той случайно се намирал до пирамидата. На практика не съществуват надписи нито по ямата, от която беше изваден кораба, нито по самия кораб, които биха могли да докажат, че цар Хуфу/Хеопс е поръчал или построил този кораб! Така на всеки бързо ще стане ясно, че еретичната вяра в цар „Хеопс“ в действителност се дължи само на гръцкия историк Херодот, както и на британеца Ричард Уилям Хауард Вайс и на нескопосаните резултати на нашите учени, към които широката общественост трябва да се придържа.

Откритото именуване на царя от Р. У. Х. Вайс през 1837 г. в освобождаващите камери на Камерата на царя, освен това, изобщо не гласеше „Медцу“, а — както вече споменах — „Хуфу“. Уж този писмен вариант трябва да е бил само галената форма на името „Хнум-Хуфу“ (Хеопс), което египетските каменоделци са използвали, говорейки за царя. Това обаче е безсмислено, защото написаното „галено име на царя“ би било престъпление и би оспорило божествения ранг на който и да е фараон. Следователно обозначението „Хуфу“ трябва да има друг самостоятелен смисъл. Но какъв?

Има египтолози от миналото, които през 19. век например издигат тезата, че в рамките на египетската история са съществували повече от една личност, носеща „титлата Хуфу“. Най-малкото с помощта на различни текстове може да се докаже съществуването на 67 „Хуфу жреци“, начело, на които седяло божеството „Хнум“ и които живели векове след цар Хеопс.

Осемнадесет дена след откритието си в Голямата пирамида Вайс също записва в дневника си (9 май 1837 г.) за откриването на актуален „Хуфу почерк“:

„Парче от картуша на Суфис, издялано в кафяв камък, дълъг 15,24 и широк 10,16 сантиметра.“

На 27 май той най-накрая открива двата царски картуша „Хнум Хуфу“ и „Хуфу“ в т. нар. освободителни камери и така подкрепи неотменимото авторско обвързване на Голямата пирамида в рамките на настоящата научна догма. Един реномиран египтолог от Британския музей в Лондон, професор Самюел Вирч провери откритието на Вайс и в една своя експертиза го коментира по следния начин:

„Тези титли вече бяха откривани многократно в гробовете на придворните чиновници от времето на IV династия. Единият картуш беше обяснен като «Сауфу» или «Хуфу». Друг съдържаше символа на овена от Хнум, «Богът-създател на хората», чийто символ може да бъде прочетен като «Сене Хуф» или «Сене Шуфу». […] Един картуш, подобен на онези в камерата на Уелингтън, беше оповестен от Джон Гарднър Уилкинсън още през 1828 г. като принадлежащ на неизвестен цар. […] Фонетичните елементи, от които той е съставен, вече бяха прочетени от Уилкинсън като «Сене Шуфу», което той превежда като «Брат на Суфис».“

Именно това произволно дело беше предприето от Р. У. Х. Вайс през май 1837 г. У. М. Ф. Петри също прави изявление за картушите на Хеопс в своята книга „Пирамидите и храмовете на Гиза“, излязла през 1883 г., към което се присъединиха много именити египтолози, като например Камили Гастон Масперо (1846–1916):

„Трябва да се разглежда като катастрофална теорията, че Хнум-Хуфу било идентично на Хуфу.“

Източно от Голямата пирамида, пред по-малките, т. нар. пирамиди на цариците, в пет двойни редици лежат двойните мастаби на синовете и внуците на цар Хеопс. В първата редица се намират мастабите на принцовете „Ка-Ваб“ и „Хаеф-Хофу“. Последният принц по мнението на египтолозите става цар Хефрен или Суфис II („Хафра“), който уж издигнал втората по големина пирамида. Но може би цар Хефрен никога не е притежавал царската власт, която му се приписва от страна на представителите на научното съсловие. Защото в неговия действителен гроб G 7130–40 — за разлика от пирамидата на Хефрен — всички стени са украсени с барелефи. Така на източната стена на главната зала са изобразени три регистъра с приносители на жертви в памет на починалия. Тук-там принц Хефрен е изобразен заедно с майка си и дъщеря си, които протягат към него лотосово цвете. Тези изображения са своеобразни и странно защо, но напълно отсъстват във вътрешните помещения на пирамидите в Гиза.

Учудващото е, че след като Хефрен на практика притежава огромна пирамида, защо изобщо се нуждае от излишен гроб-мастаба! Единственото интересно нещо от гроба-мастаба за мен е, че при египетското име на Хефрен е спазена „титлата Хуфу“.

Но имало ли е наистина много Хуфу?

Тази за повечето египтолози все още провокираща идея на практика се подкрепя от една пирамида в Лишт. Високата 55 метра пирамида (84 метра дължина на основата) се намира от едната страна на хълма Шейх-Абд-алКвърма южно от Дейр ел-Бахари. Въпреки че години наред експертите имаха проблеми с класификацията на тази пирамида, египтоложката д-р Доротея Арнолд успя през 1998 г. да идентифицира строителя на тази пирамида с един цар от XII династия (1991–1848 г. пр.Хр.) — Аменемхет I (1991–1975 г. пр.Хр.). Тази местност на пирамидата древните египтяни наричали „ити тауи“ („Хващащата двете държави“) и е интересна с това, че тук също съществува един релеф с картуш на „Хуфу“. Но египтолози като професор Марк Ленър имат готов отговор:

„Сигурно релефът е дошъл от погребалния храм на Хеопс в Гиза.“

Както дотук можахме да видим, в рамките на Първата династия традицията Хуфу изглежда вече е била дълбоко вкоренена. Моето мнение е, че „титлата Хуфу“ би могла дори да изразява „божественото творение“, което символизират и пирамидите с троичността Хор/Изида/Озирис.

Освен това цар Аменемхет I не е толкова маловажен за египетската история, а възпитан в традициите цар, който се грижел за древните ценности. Той не само е основоположник на XII династия, но възобновява и разпространява Бог Ра в религията Амон. Тъй като през този период в Египет се ширели чуждите Богове на съседните страни, които дори били толерираше от местното население, цар Аменемхет I създава едно песимистично учение, което предава на сина си Сезострис I. И днес дори се вижда, че стилът на неговата пирамида, според мен, е изкопиран от пирамидите в Гиза.

От основната шахта към гробищната камера става напълно ясно, че преди 3990 години Аменемхет I не е знаел всичко за пирамидите в Гиза, а само е познавал долната част от конструкцията на Голямата пирамида, така че за своята сграда той е използвал единствено модела на долния участък със „скалната камера“. Интересното е обаче, че предполагаемата гробищна камера се намира под равнището на подпочвените води и досега това е възпрепятствало египтолозите да проникнат в нея.

Дали там не дреме някаква древна тайна от времето, когато Египет все още е бия управляван от Богове?

Във връзка с това д-р Захи Хауас заявява:

„Много хора вярват, че би трябвало някаква значима култура да предхожда по време сега известните ни египетски династии. В Гиза обаче не бяха намерени никакви находки, нито отделни предмети или парчета от предмети, които да ни навеждат към извода за някаква изчезнала високоразвита цивилизация.“

Наистина ли не са?

В Papyrus Abusir се говори за някаква важна част от пирамидален комплекс, която в древните текстове е наречена „Ра-Ше“ („Ra-Sche“). Професор Щаделман интерпретира понятието напълно неразбрано като „царска територия“ и за подкрепа прибягва към понятието „sche en per a’aa“, което преведено означава „възвишението с енергията на високата къща“. Под това трябва да се разбира някаква форма на енергия, която при всички положения има божествен, а не царски произход. Други надписи обаче я споменават винаги във връзка с „планиране“, „измерване“ и „отваряне“ на „Ше“ и то с описателни имена като „трона на Боговете“, „Ковчега на Боговете“ или „Дойката на Боговете“.

Откъде обаче идва мистериозното понятие и за кое тайнствено място става дума? Професор Марк Ленър счита, че:

„Ра-Ше е свързващото звено между света на Мъртвите и света на живите, при което градът на пирамидите и сакралната територия се свързват със свещената земя. Следователно Ра-Ше е входът или вратата към цялостния комплекс в долината — храмове, пристанища, канали и пирамидния град. Следователно в Гиза някъде в дълбоката пустиня между долината на Нил и високото плато на пирамидите би трябвало да се намира някакъв град от пирамиди.“

Какво трябва да означава това?

Когато между 1891 и 1901 г. разкопки на Германското ориенталистко дружество под опитното ръководство на швейцарския архитект Лудвиг Борхард проучваше едно дълго време известно под името „Пирамидата в Рига“ възвишение край Абу Гураб, под нея беше намерен един голям храм на Слънцето, който по неясни причини се смята за имитация на храма на Ра-Атум в Хелиопол. Цялостната композиция в основата си напомня нормален пирамидален комплекс с храм. Тя разполага с водеща към възвишението алея и с постройка, намираща се на самото възвишение, имитираща позиция на пирамида. Разликата е единствено в това, че върху един квадратен постамент се намира един невисок четвъртит обелиск във формата на подкастрена пирамида. Тази форма на обелиска напомня на един много древен, наречен „Бен Бен“ предмет от Хелиопол, чието означение според професор А. Х. Гардинър етимологично може да се преведе като „излъчващия“. Според Гардинър този йероглифен знак обаче не символизира непременно лъчите на Слънцето, а „лъчите без връзката на Слънцето“.

За шест царе от общо деветте на V династия се знае, че са строили такъв вид светилища, при което всяко е носело отделно име — като „За радост на Ра“, „Полето на Ра“ или „Хоризонта на Ра“. Но единствено две от тези светилища до сега наистина са могли да бъдат локализирани: това на цар Усеркаф (2348–2340 г. пр.Хр.), което след смъртта на Борхард беше разкопано от ученика му Хайнрих Рике, и това на цар Ниусерра (2282–2271 г. пр.Хр.), което самият Борхард проучва основно.

Разкритието на тези забележителни постройки доведе до разгорещени дискусии между египтолозите. Всъщност не е много ясно защо един египетски цар след всички други ще издига едно такова светилище с почти същата големина и допълнително още една пирамида само за да даде израз на своето синовно отношение към Бога на Слънцето Ра. Тогава какви са били намеренията му? Проучването на „храма на Слънцето“ на Ниусерра довежда Борхард до систематични разкрития на пирамиди от V династия, които са разположени начесто една до друга при Абусир, на около два километра на юг.

И в пирамидата на цар Сахуре (2340–2328 г. пр.Хр.) беше направено едно необичайно откритие: от тази пирамидална постройка излиза около 300 метра дълъг отводнителен меден канал, водещ по цялата алея надолу. Куриозното е, че тази медна тръба, напомняща затворен улук, е била използвана не да влива, а да отводнява някаква все още неопределена течност.

Но с каква цел?

Вътрешното изграждане на тази пирамида също е необичайно: стените на гробищната камера и преддверието са покрити с най-древните религиозни текстове на Египет от времето на фараоните. Тези изписани в хоризонтални редици текстове съдържат разгледаните в Глава 3 извадки от афоризмите за отвъдното. Наричат ги — не защото бяха намерени само тук, а и в пирамидите на четирите царя от VI династия, както и на други места — текстовете от пирамидите.

В пирамидата на цар Унас (2235–2205 г. пр.Хр.) освен това могат да се видят изображения, в които работници вършат занаятчийските си дейности. Най-забележителното и най-трудното за обяснение обаче са изображенията на изтощени работници, които трябва да са умрели от „излъчваща божествена сила“. Египтолозите говорят за бедствията на глад които по онова време трябва да са царели, и с опитите си за интерпретация напомнят за историята на Седемте мъдреци.

Тези изображения ли са причината, поради, която пирамидата на Унас беше затворена за посетители?

Още през 1983 г. на бял свят излязоха голям брой днес все още необнародвани фрагменти от папируси, които произхождат от V династия. Между папирусите освен това съществуват документи за ежедневните плащания, давани на висшите жреци и на „междинните същества“, които египтолозите превеждат като „пророци“. Когато обаче днес говорим за „междинни същества“, мислим за „ангела пазител“ на божиите войски от Стария завет.

Възможно ли е папирусите да съдържат забранени указания за реалната цел на пирамидите?

За тези папируси професор Гардинър пише:

„Те се нуждаят от задълбочено проучване, за да могат трудно разбираемите ръкописи да бъдат разчетени и за да се определи ясно тяхното съдържание.“

Какво ли трябва да означава всичко това?

Когато изследователите на пирамидите Джон С. Пиринг и Ричард У. Х. Вайс през 1839 г. разучаваха т. нар. „Пречупената пирамида“ на Сенофру (2505–2478 г. пр.Хр.) в Дашур, те наблюдавали едно необичайно явление. Работниците, които разчиствали входовете от руините, получили много висока температура и остра кислородна недостатъчност — когато от тунелите внезапно духнал студен вятър. Два дена вятърът духал толкова силно, че работниците с голямо усилие опазвали лампите си да не изгаснат. След това вятърът престанал отново така внезапно и до днес никой не е обяснил загадъчната случка.

Пречупената пирамида — за разлика от останалите разполага не само с един, а с два входа. От север един дълъг, наклонен коридор води до тясна пред-камера с издаден таван. После височината на северния вход, в който Р. У. Х. Вайс се оказва с помощта на египетските си помощници, е 11,80 метра и води надолу под наклон 25,24 градуса, където след около 80 метра се стига до пред-камерата. Без обяснима причина пасажът се спуска на дълбочина 20 метра, където се появяват несъмнено обработвани гранитни плочи. След двадесет метра краят не се вижда и никой египтолог не знае какво трябва да означава това. Но това състояние на нещата не ги интересува особено. След като отдалеченият на 67 метра втори западен вход (висок 33 метра), също пресича основната камера, съвременните египтолози бързо успяха да намерят обяснение за преживяното от Вайс явление:

„След като Вайс накарал да бъдат разчистени камънака и отломките, се появило течение, идващо от западния вход.“

Защо обаче то е престанало едва след два дена и повече изобщо не се е повторило? Според мен отговорът се крие в архитектурата на вече споменатата пред-камера. Защото в част V на „Хитата“ арабските хронисти ни информират, че определени пирамиди в Египет се свързват помежду си с подземни тунели, които се намират на 50 метра под нивото на пирамидите, и там трябва да се намират мистериозните „Порти на пирамидите“. Както видяхме от предходната глава, и районът около сфинкса потвърждава този род предания.

А какво казват нашите египтолози?

Те най-малкото са убедени, че целта на вътрешните тунели на Голямата пирамида била единствено транспортирането на ковчега на починалия фараон до неговия саркофаг в гробищната камера и осигуряването на изход от пирамидата след погребението. Естествено те допускат и подозрението, че многото различни тунели би трябвало да объркват евентуалните крадци на гробове. При това египтолозите често пъти обясняват издигането на такава грамадна постройка, която още през класическия период е била смятана за „едно от седемте чудеса на света“, единствено с намерението да бъде предпазен гроба на умрелия фараон от разбойнически посегателства. Особеното само е, че точно това изискване не се потвърждава от нито една египетска пирамида, включително и от тази на Хеопс.

Този факт не ме учудва особено, защото аз мисля, че египетските пирамиди никога не са били планирани за гробници. Затова нито в двете пирамиди в Дашур, приписвани на цар Сенофру, нито в Мейдум, египтолозите откриват и най-малката следа от саркофаг. Така ваната на саркофага в Голямата пирамида в Гиза в т. нар. Камера на царя би трябвало вече да е била внесена, преди камерата да е била облицована с девет плоски, 45-тонни гранитни плочи. Защото тя не е била транспортирана през изкачващия се тунел, тъй като е по-широка с няколко сантиметра, и следователно изобщо не би могла да бъде пренесена през тунелите.

Но и категоризирането на новата пирамида на Микерин заплита египтолозите във все по-объркани противоречия. През пролетта на 1998 г. стана известно откриването на една нова 54 метрова пирамида в Гиза. Тя се намира югоизточно от известната на всички пирамида на Микерин и едва сега се проучва. При това тази постройка е регистрирана още през 19. век от У. М. Ф. Петри и единствено заради трудната й категоризация от страна на експертите повече не беше вземана под внимание. Но през 1999 г. избухнаха ожесточени спорове между египтолозите, вследствие на което бяха формулирани различни гледни точки за категоризацията й, и беше определено името на царя, който да бъде вписан в учебниците. Някои от египтолозите я смятат за гробница на една от съпругите на Микерин, а други смятат, че фараонът още от началото е построил две пирамиди, от които едната служила за гробница, а другата — за кенотаф. Доктор Хауас естествено взе думата по отношение и на тази теория:

„Моето мнение е, че тук става дума за чиста култова пирамида, в която царят сменял одеждите си и поставял задължителната емблема, която трябвало да носи по време на ритуалните церемонии.“

Направо потресаващо! Значи в Гиза има пирамида, която не е била издигната за гробница — както принципно от страна на египтолозите винаги се е твърдяло, а за „гардероб на фараона“! Може би и строежът е бил спонсориран от един египетски жрец на име Карл Лагерфелд?! Така значи работят днешните египтолози, когато развиват своите революционни теории… — Сами преценете дали подобни твърдения са правдоподобни!

Но каква тогава е целта на пирамидите?

В Глава 2, 2а на своето произведение „География“ гръцкият историк и географ Страбон (63 г. пр.Хр. — 30 г. сл.Хр.) ни съобщава за посещението си през 24 година пр.Хр. на пирамидите в Гиза. От този текст разбираме, че при пребиваването си той се озовал пред един официален вход от северната страна на Голямата пирамида. Той се състоял от една обръщаща се каменна плоча, която можела да бъде отворена, при това обаче толкова прецизно прилепвала към външния зид, че човек едва ли можел да я забележи отвън.

По-нататък Страбон ни информира, че този малък отвор откривал входа за много тесен, нисък и подобен на шахта тунел. След 111 метра този тунел отвеждал до една скална камера, лежаща на 50 метра дълбочина под основата на пирамидата. По никакъв начин обаче не се споменават Голямата галерия или камерите на царя или царицата, които той трябва да е срещнал при влизането си в пирамидата. Или информаторът никога не е прекосявал вътрешността на пирамидата, или по онова време още не е бил известен входа към останалите помещения.

Въпреки че египтолозите подкрепят теорията, че 150 години след смъртта на Хеопс крадците на гробове вече би трябвало да са проникнали в Голямата пирамида, изглежда, че по времето на Страбон неизвестните натрапници никога не са стигали по-далеч от скалната камера. Остава разпечатан единствено тунелът — от горе до долу, известен под името „Шахтата на крадците“, който отвежда от камерата до преддверието на Голямата галерия; и както досега той остава неразрешена загадка в цялостното изследване на пирамидите. Дори и реномирани експерти от време на време отново да издигат теорията, че след изпълняването на погребалната церемония и запечатването на пирамидата този тунел осигурявал на жреците и на придружаващите ги лица пътя навън, за мен това обяснение си остава чиста безсмислица.

Според моите изчисления на 12-те лица, придружаващи погребалната церемония, използвайки елементарни медни сечива, при 18 часа работа на ден, щяха да са им необходими повече от осем месеца само за да разпечатат тази шахта.

Но с какво са се изхранвали в продължение на осем месеца? Преди всичко откъде са намирали питейна вода, с която биха оцелели? Къде са пребивавали в тази тъмница и къде са техните отпадъци, от които след хилядолетия няма и следа?

Следователно който и де е изкопал шахтата, трябва да е имал по-различна причина от тази да напусне превърналата се в затвор пирамида. Възможно е едва в по-късен момент, с помощта на все още наличните планове на пирамидата, затворените в пирамидата персони да са преминали през намиращата се пред Камерата на царя („преградения каменен проход“) гранитна плоча и от непонятни до момента подбуди да са преградили обратния път. Това е пътят, където д-р Хауас откри нов проход към една до момента неизвестна камера, която искаше да предостави за туристически цели още през лятото на 1999 г. Преди да продължим с този проблем, искам да обърна внимание, че считам сведенията на Страбон най-малкото за доказателство, че преданията за офанзивата по отварянето на пирамидата на арабския халиф Абдалах ал-Мамун от 813 година сл.Хр. не трябва да се категоризират като ориенталски приказки, както твърдят египтолозите. Принципно с това не се накърнява непременно историческото ядро на тези предания, а no-скоро фантастично изглеждащите открития като „нечупливо стъкло“, „неръждясващ метал“ или „древни небесни карти“. Тези и други предмети, следователно, трябва да са били съхранявани в тайните камери на пирамидите, които впрочем могат да бъдат достигнати чрез споменатата вече гранитна плоча.

Но какво е значението на легендите за тайните камери?

От херметическите писания научаваме, че Бог Тот владеел тайните на небето и ги е записал в свещени книги, които както изглежда погребал на Земята в някакво „тайно помещение“, за да ги търсят бъдещите поколения. Тайното скривалище обаче било толкова добре замислено, че само истински достойните били в състояние да го открият. В книгата си „Звездната порта на пирамидите“ разгледах подробно този въпрос и посочих три архитектонични особености в тунелите на Голямата пирамида, където е възможно да се намират още три други камери. Броят на всичко седемте камери се подкрепя не само от швейцарския египтолог Ерик Хорнунг, но и от египетската книга „Sjpw“, както и от един надпис за Тот от Гебелен. През 1907 г. американският археолог Луис П. МакКарти вече каза, че е убеден в съществуването на поне три неоткрити камери в Голямата пирамида. Съгласно неговите проучвания те се намират на 75., 100. и 120. каменно ниво. МакКарти освен това е и първият западен философ, който е на мнение, че от североизточния ъгъл на Голямата пирамида започва подземен тунел, който води до сфинкса. Френският строителен инженер професор Жан Каризе наистина успя през 1996 г. да докаже това чрез своите сеизмологични изследвания, но и това откритие се премълчава от египтолозите. Но защо?

Може би защото в действителност пирамидите приютяват в себе си една смъртоносна тайна, която има връзка с тайните камери.

Още преди 25 години австралийският строителен инженер Робърд Балард предложи своята абсолютно нова теория, че цялата архитектурна композиция от пирамиди в Гиза е построена върху множество катакомби и че освен още камери под земята имало и безброй галерии. Тази теория напълно се подкрепя от пирамидите в езерото Мориси (Moerissee), които разполагат с обширни жилища за жреците и стражите на пирамидите в множество подземни етажи. Както се уверихме и местността около сфинкса е прорязана от подземни тунели и съответно потвърждава теорията на Балард.

По-нататък австралиецът размишлява, че голяма част от варовиковите блокове, необходими за строежа на пирамидите в Гиза, биха могли да са дошли от тези катакомби. В тази връзка Балард предлага на платото Гиза да се инсталира мощна сонда, която да извърши опитни пробиви на дълбочина 70–100 метра. Предложението се основава на убеждението му, че подобни сондажи ще потвърдят „наличието на подземен град“. Освен това ще се локализират и прилежащите съединителни шахти на пирамидите, които жреците и надзирателите използвали. Докато в очите на външностоящия зрител пирамидите биха създали впечатлението no-скоро за внимателно запечатани гробници, Балард допуска, че целта на херметическото затваряне е да спусне воал на тайнственост върху вътрешните помещения и скривалищата. Никой не забелязвал как те пресичали вътрешността на постройката по подземния тунел и после по пътища, известни единствено на самите тях, се изкачвали до самия връх на пирамидата,

Какво наистина премълчават египтолозите?

От февруари 1998 г. до юли 1999 г. служителите на Египетското управление по антично наследство затвориха Голямата пирамида в Гиза за каквито и да било посетители. Уж се провеждала реставрационна дейност по отстраняване на солните отлагания, причинени от влагата и дъха на посетителите. После трябвало да се обезопасят около 300 пукнатини по стените на Голямата галерия, а след това на базата на френски технологии да се инсталира нова вентилационна система, както и нова осветителна система.

В действителност обаче бяха открити още нови, неизвестни досега помещения и по официален път всичко беше нагласено така, че тези открития впоследствие да бъдат потулени. Дори д-р Захи Хауас потвърди тези открития и докато течеше реставрационната дейност през септември 1998 заяви:

„Камерата на царя, както и едно «друго помещение» първо ще бъдат приведени в изправност и след това ще бъдат отворени за туристи.“

Що за „друго помещение“ е това?

Най-значимата находка на 90-те години беше преграждащият камък, открит чрез Upuaut-робота на мюнхенския инженер Рудолф Гантенбринк в южната шахта на Камерата на царя в Голямата пирамида. Гантенбринк успя да докаже, че южната шахта води под ъгъл 40 градуса 60 метра във вътрешността на пирамидата и следователно е доста по-дълга, отколкото се предполагаше. В допълнение на края на шахтата той откри досега непозната за археологията структура — нещо като „преграда с меден обков“. Професор Щаделман идентифицира обкова на йероглифи, които можело да се интерпретират като „Слънчевия чадър на царя“ или „Силния жезъл на царя“.

Тази доминираща фантазия у египтолога направо пленява и оставя без дъх. От въпросния блокиращ камък до външната страна на пирамидата всъщност има 17 метра, където би могло да има още тайни помещения. Това обаче, смятат изследователите, би било прекалено фантастично!

Рудолф Гантенбринк винаги може да съобщи за безброй кухи пространства в рамките на Голямата пирамида, които според него обаче са резултат от недостатъците при строежа и не представляват специално създадени помещения. При проведените от мен проучвания през 1997 г. аз също успях да разгледам едно подобно на камера помещение, което се намира в северната част над Голямата галерия и за чието съществуване не може да се намери и ред в специализираната литература!

Една втора, също толкова слабо разглеждана теории беше представена през 1994 г. от белгиеца Робер Вовал и британеца Ейдриан Гилберт в книгата им „Загадката Орион“. В нея двамата непрофесионалисти предлагат обяснение за възникването на пирамидите в Гиза. Те посочват, че трите пирамиди в Гиза отразяват трите звезди в съзвездието Орион и че космическият образ на Орион с допълва и от други египетски пирамиди. В това авторите виждат отразения образ на Озирис.

Третата теория е резултат от моята работа, която обаче едва ли щеше да възникне, ако не бяха предходните проучвания на споменатите по-горе изследователи. Аз твърдя, че вярата на древните египтяни в отвъдното се опира на някаква отминала космическа одисея, която за по-новите поколения е останала абсолютно неразбрана и грешно интерпретирана. Написаното в египетските книги за подземния свят, а и текстовете от пирамидите, добиват смисъл едва тогава, когато преданията бъдат проектирани върху скритите пътища на космоса. Изходната точка в тази теория започва от Слънчевата система Сириус и завършва на нашата Земя, а може би е обратното. Защото макар в културата на древните египтяни Слънцето да играе очевидна роля, тази цивилизация по странен начин получава своите импулси единствено от звездите. При това пирамидата е била подходящият символ за едно общество, чието духовенство е посвещавало само отделни хора в знанията за космоса. Познанието за звездите, за разлика от звездобройството, е било запазено за истинските учени. Освен това древното знание на египтяните се е стремяло да обхване всичко чак до звездите като символ за границата на видимото. Ето защо всяко действие от страна на древните жреци има световно и космическо значение. В египетския начин на мислене всъщност нищо не е било оставено на случайността или произвола. Всяко нещо е имало смисъл и значение! Затова е било и усилието предопределената цел да бъде пазена в тайна от идващите поколения.

Но защо всичко е било толкова тайно? Може би и тук една забранена находка от 40-те години би ни помогнала с отговора.

Американският египтолог професор Джеймс Хенри Брестъд (1865–1935), който първоначално искал да стане свещеник, осъзнава през 1891 г. своята слабост към египтологията. Само година по-късно той заминава за Берлин, за да следва при известния германски филолог професор Адолф Ерман. След това започва кариерата му на учен, един от най-реномираните между египтолозите, при което успешната кариера на американеца станала възможна единствено с финансовата подкрепа на Дж. Д. Рокфелер младши. Рокфелер младши и Брестъд всъщност поддържали приятелски взаимоотношения. Благодарение на едно щедро дарение от страна на Рокфелер през 1924 г. в САЩ става факт първата катедра по египтология. С допълнителната финансова помощ на Рокфелер Брестъд успява да превърне Oriental Institute of Chicago в един от водещите факултети на Новия свят.

Но кой или какво е накарало Рокфелер младши да забележи Брестъд?

Интересът към египтологията възниква у Брестъд още на четиринадесет годишна възраст по време на професионалното му обучение за аптекар. През август 1881 г. той се запознава с някой си Едуин Смит, който е член на масонска ложа и той разказва на младия помощник за нея. Това е същият Едуин Смит, който през 1869 г. успява да се сдобие с един от най-известните медицински папируси на Египет, преведен през 1930 г. година от младия аптекарски помощник, вече в ролята на известен египтолог. Възможно е и тесният контакт на Брестъд с Рокфелер да се дължи на активната масонска дейност на последния. Но и британски изследователи, като например У. М. Флиндърс Петри и неговият баща Уилям, са членове на този братски съюз. Самият полковник Р. У. Хауърд Вайс и неговият изследователски екип са били масони. Списъкът може да бъде разширен към Германия, а и към Франция и може да бъде попълван до 2001 година, от който обаче предимно от основания свързани с обема, ще се откажа. Накъде обаче водят следите на Брестъд? През лятото на 1906 г. в Лондон се срещат У. М. Ф. Петри и по онова време 40 годишният Джеймс Х. Брестъд. Дали и тази среща е била свързана с общата среща на британската масонска ложа, днес вече не е възможно да се твърди категорично. Във всеки случай Брестъд е бил придружаван от един млад мъж; на име Джон Ора Кинеман (1877–1961), който също така се запознава с У. М. Ф. Петри. Тези срещи, осъществили се още преди Първата световна война до 1995 г. тънат в неизвестност. У. М. Флиндърс Петри и Джеймс Х. Брестъд еволюират до мастити египтолози и оттогава насам те определиха картината на научната догма.

Дори и след смъртта на археолога Джон О. Кинеман, ако погледнем назад, също ще забележим неговата успешна кариера. Като вицепрезидент на Society of the Apocrypha и на Victoria Institute of Archaelogists той би могъл да възхити доста хора. Освен това той е бил редактор на пет различни специализирани издания, както и главен редактор на реномираните American Antiguarien и на Oriental Journal. Малко преди смъртта си Дж. О. Кинеман основава дори фондация на име Kinnaman Foundation for Biblical and Archaeological Research, ръководена днес от Албърт Дж. МакДоналд. Като директор на фондацията американецът Стивън Мелер от 1994 г. се грижи за наследството на Кинеман. При инвентаризация на имуществото Мелер попада на голямо количество скици и доклади от изследователските експедиции на археолога, ходил впрочем до Египет. От 1929 г. Кинеман посещава осем пъти Египет и освен това шест пъти се е срещал с У. М. Ф. Петри, както и два пъти с Дж. Х. Брестъд. Това естествено не предизвикало някакви подозрения, докато не се появила една магнетофонна лента на Дж. О. Кинеман със запис на някакво съвещание. Това съвещание се оказало запис (по-скоро инцидентен) на една среща на масонската ложа на северна Калифорния през 1955 г., на която Кинеман изнася доклад. Съдържанието й говори за изключителни открития, които Кинеман заявява че е направил заедно с У. М. Ф. Петри през пролетта на 1938 г. в Голямата пирамида:

„В пирамидата съществуват доказателства, които са на 45000 години.“

Кинеман и Петри освен това разпечатали едно помещение в Голямата пирамида, известно още от 1925 г., чието съдържание накарало изследователите да помълчат доста време. Това помещение граничи с две други камери, които отвеждат в южна посока. В тях трябва да е имало планини от пергаментови свитъци с непозната писменост, както и непозната техника, „… непринадлежаща на този свят“. Двамата изследователи имали възможността да влязат още четири пъти в камерите, преди У. М. Ф. Петри да почине.

Трябва ли наистина да приемаме сериозно тази информация?

По принцип това звучи не само съмнително, но и напомня за филм на Роланд Емерих. Защото освен пергаментовите свитъци в камерите трябва да е имало антигравитационни машини, които истинските строители на пирамидата трябва да са оставили на съхранение. На въпроса защо тогава във връзка с това сензационно разкритие няма публикувано нищо, отговаря Кинеман, който подобно на Петри, стига до убеждението, че човечеството все още не било готово за подобен род технология:

„Ние положихме клетва, да не съобщаваме нищо докато сме живи.“

За съжаление днес не е много ясно дали и професор Джеймс Х. Брестъд е посветен в това откритие. Във връзка с това, завършвайки проучванията си през 1997 г., Стивън Мелер изглежда малко объркан:

„Странно е, че в записките на Флиндърс Петри не може да се открие нито едно указание за срещите му с Кинеман. Индиректна връзка обаче съществува: по едно и също време те принадлежат на една и съща масонска ложа.“

Ако Джон О’Кинеман не беше постигнал толкова много през живота си, човек би могъл да го заподозре, че разказва за мечтите си.

Но така съвременните експерти — без да са проучили добре всичко — упрекват археолога в „старческа деменция“, без никой повече да вземе насериозно този странен доклад и да го проучи.

Какво става тук? Или точно на това място, както в случая с Гантенбринк, абсолютно случайно беше разкрита още една част от Забранената египтология?

При проведените през 1993 г. от мюнхенския инженер Рудолф Гантенбринк проучвания на Голямата пирамида в южната шахта на царската камера беше открит преграждащ камък покрит с меден обков. Но въпреки че самото откритие трябваше да коригира валидните до момента теории за съществуването на една задънена, водеща само шест метра в тялото на пирамидата шахта, д-р Хауас като отговорен директор на Гиза каза пред международната преса:

„Аз не вярвам, че това е врата, и със сигурност зад нея няма нищо!“, а професор Щаделман додаде още малко и заяви самоуверено:

„Да се предполага наличието на нещо зад преградата е глупост!“

Непосредствено след откритието си Рудолф Гантенбринк беше изключен от бъдещите проучвания на пирамидите (!), а през март 1996 г. Хауас даде объркващо интервю на Egyptian Gazette:

„През септември 1996 г. с подкрепата на NASA и с един международен екип, ръководен от д-р Фарук ел Баз ние ще отворим вратата.“

BBC London трябваше да получи правата за телевизионното излъчване и се говореше, че било планувано да има и живо предаване. Но както всички знаят, оповестеното телевизионно предаване не се излъчи, въпреки че канадският предприемач Amtex and Spar Aerospace разработи специално техническата апаратура за плануваната интервенция! Amtex не е каква да е фирма — още през 1986 г. тя създаде хващащото рамо на американската космическа совалка. Другото в случая е, че след работната 1997 г. тази фирма обяви банкрут и вече не съществува!

Защо тя беше затворена?

Посредник на Amtex за Египет беше немско-канадският бизнесмен Петер Цууринг, който във всеки случай калкулира планувания проект по отварянето на десет милиона долара (!). Цууринг също прави изявления, подобни на тези на д-р Захи Хауас:

„Аз работя с един частен египетски бизнесмен, който е личен приятел на д-р Захи Хауас. Какво ще излезе наяве от проекта, ще разберете на живо от телевизията.“

Египетският бизнесмен беше не някой друг, а племенникът на изследователя на NASA д-р Фарук ел Баз. Въпросът, който се налага почти от само себе си, е следният:

Защо след толкова труд, планове и подготовка опитът за отварянето не се състоя?

По данни на господин Ямал, който работи за Управлението по антично наследство в Египет, блокиращият камък вече е бил отместен през есента на 1996 г. с помощта на създаденото специално за този проект превозно средство-робот с името Daedalos. Според него шахтата не свършвала с камера, а под ъгъл 90° и във формата на „Т“ (в дясно и ляво) водела още нататък в тялото на пирамидата. В новите изследвани участъци египтяните дори намерили помещение с размери четири метра на височина, два метра на ширина и пет метра на дължина. Това помещение от една страна има връзка с блокиращия камък на Гантенбринк, а от друга то преминава през гранитната плоча пред Камерата на царя. Тези данни очевидно не се потвърждават от Захи Хауас, тъй като в едно друго интервю от 14 февруари 1998 г. за Art-Bell-Radio-Show той съобщи за новата акция по отварянето в Голямата пирамида, която била насрочена за май 1998 г.

В тази връзка също така трябва да се отбележи, че след успешното радиопредаване (подобно на фирмата Amtex) през 1998 г. трябваше да преустанови своята дейност! Отново случайност?

Според д-р Хауас всичко обаче минало добре: „Подобно на мен и Марк Ленър египтолозите от целия свят имат една и съща цел: ние вярваме, че обществеността има право да научи истината. Ние наистина работим педантично с пирамидите и на целия свят казваме единствено истината.“ Чия истина? В разрез с Хауас професор Дитрих Вилдунг всъщност признава нещо друго:

„Това, че египтологията е една за всички хора са празни приказки!“

Както по-нататък Хауас разяснява, целият район около пирамидите трябвало да се затвори за туристи единствено между февруари и май 1998 г. Плануваните три месеца в крайна сметка се оказаха 17. При това разговорите между Хауас и Рудолф Гантенбринк продължиха, в които германецът преживял „ориенталска закъсация“. Въпреки че блокиращият камък отдавна беше отстранен, Хауас продължаваше да му прави предложения за проучване на евентуалните помещения зад преградата.

Но дали това щеше да е така, ако преградата вече е била отстранена?

Въпреки че Хауас разказва за нови видеозаписи и показа на Гантенбринк тези касети, археологът смята, че от март 1993 г. блокиращият камък се намира все в същото положение. Гантенбринк ми каза, че египтяните не разполагали с „ноу-хау“ за практически проучвания. Но тогава отново възниква въпросът:

Върху какво тогава се работеше в продължение на 17 месеца и то при такава секретност?

Ако човек влезе в Голямата пирамида от днешния й вход, след около 15 метра дългият 106 метра, слизащ надолу под ъгъл 26,5° тунел води под постройката. Тук има една издялана в естествената скала незавършена камера. Тя е дълга 14,08 метра, широка е 8,36 метра и най-високото й място достига 5,08 метра. От тази камера до югоизточния й ъгъл отвежда една допълнителна шахта, дълга 16,41 метра, която след една чупка надясно привидно завършва в задънена улица. Още през 40-те години на 19. век в центъра на тази камера британският изследовател на пирамидите Ричард У. Х. Вайс успя да открие една 10,40 метра дълбока, подобна на кладенец шахта. Тъй като краят й не се виждал и работническата група отказала да продължи с разкопките, изследователските дейности просто били изоставени и до преди няколко години никога повече не били продължавани. Френският археолог д-р Анри Похан пресметна, че след още 27 метра под постройката преминава река Нил, както твърди и гръцкият историк Херодот. Въз основа на геометрични разсъждения датският архитект Хуберт Паулсен също стигна до извода, че всяка следваща камера, намерена в Хеопсовата пирамида, по всяка вероятност лежи под шахтата-кладенец.

Френският строителен инженер професор Жан Керисел успя да посочи освен подлезът между сфинкса и пирамидата, дълъг 700 метра, и още една аномалия в постройката:

„Под пода на слизащия тунел ние открихме една строителна особеност, която би могла да представлява тунел, ориентиран на югоизток-северозапад, чиито таван се намира на такава дълбочина, която слизащият тунел би достигнал, ако беше по-дълъг.“

Това обаче съвсем не било всичко! На западната страна на слизащия тунел, на около шест метра преди входа към незавършената камера, минава друга вертикална шахта с напречен разрез 1,20 х 1,40 метра под ъгъл от 30 градуса надолу.

Преди египетските власти през юли 1999 г. да предоставят достъп на ограничен брой туристи до Хеопсовата пирамида, там се работеше в секретност. До средата на март 1998 г. на западната страна на постройката имаше голямо бяло платнище, с което пирамидата беше покрита. Казват, че уж ремонтирали пукнатините, които били резултат още от взривовете на Вайс.

Защо тогава в района на пирамидата, абсолютно бяха забранени фотографските снимки?

При това западната страна на пирамидата изобщо не е тази, която е била взривена през 1837 г. от хората на Вайс търсещи откриването на евентуален вход, а напротив — южната!

Доколкото ми е известно в работата освен сътрудниците на SRI участвала и NASA. Освен това в екипа участваше и една японска делегация от университета в Уаседа, както и археолози и техници на Френската академия. Германия също беше представена от членове на университета в Саарбрюкен, на които бяха поверени дейностите по пирамидата и сфинкса. При работата в пирамидата многократно бяха изнасяни тонове камънаци от вътрешността на постройката, които бяха откарвани от множество тежкотоварни камиони с тегло 3500 кг. В допълнение египетските учени вкараха в пирамидите две хидравлични помпи, чиято цел не беше обяснена по никакъв начин.

В един разговор между Рудолф Гантенбринк и д-р Захи Хауас, проведен през март 1998 г., ставало дума за всички тези странни процеси. Както ми разказа Рудолф Гантенбринк, според официалното египетско становище естествено нямало нищо, което да можело да се нарече „особено“. Хауас му обяснил, че камънака дошъл от разчистванията на въздушните камери в Камерата на царя и че помпите били, за да създават високо налягане, с което отстранявали графитите на неразумните туристи от стените на камерите. Дори и хващащото рамо на фирмата Amtex не било необходимо за работата по сфинкса, а било използвано при проучванията на шахтите в пирамидата. Били заснети дори видеофилми, които обаче засега не можели да бъдат предоставени на Гантенбринк.

Но във всичко това няма никакъв смисъл! Хауас вече знаеше, благодарение на проучванията на Гантенбринк, че шахтите са много по-дълги в сравнение с участъците, които биха могли да се достигнат с дългото само девет метра хващащо рамо на Amtex. Рудолф Гантенбринк може и да се е убедил от приказките на Хауас — аз обаче не!

Значи ли, че всичко е станало по този начин?

Между 1946 г. и 1990 г. в рудните територии на източна Тюрингия работеше съветско-германското Акционерно дружество Бисмут, уж, за да търси единствено тежкия метал бисмут. През тези 44 години в планината бяха прокопани множество километрични тунели, както и шахти, дълбоки стотици метри. Но името на това акционерно дружество беше само камуфлаж:, защото реално то не търсеше бисмут, а вместо това разкриваше уранови находища, например с тубернит, за съветската атомна програма. Така фирмата от ГДР Бисмут за четиридесет години се издигна до третата по големина фирма-производителка на уран в света. Всичко това стана известно едва когато след обединението на Германия акционерното дружество беше закрито през 1991 г. Също така стана ясно, че под земята е останало голямо количество уранова луга с отровни, радиоактивни седименти, които сега застрашават подпочвените води на източна Тюрингия.

Учени от Научния център Росендорф (FZR) в Дрезден през ноември 1999 г. предложиха санираща концепция, с която да изчистят земята от всякакви радиоактивни седименти. Всъщност още през 1993 г. в заразените с радиация скални насипи бяха открити бактерии, които са резистентни към радиоактивността и токсичността. Доктор Соня Селенска-Побел обясни:

„Някои от тези щамове бактерии могат да свързват урана и да го отделят от останалите вещества. Друг един щам дори може да превърне смъртоносният уран-6 в уран-4.“

Но това, което може би има директна връзка със секретната работа в пирамидите, е едно изказване, направено през 1999 г. от временния директор на института FZR, д-р Герт Бернард:

„Ние разширяваме биотехнологичния метод с употребата на бактериални щамове за опити на NASA, които през последната година бяха използвани в Египет. Продължаваме да го развиваме и се надяваме, че новият метод ще доведе до инсталиране на филтри, които ще почистват замърсените с уран води, или до деконтаминация на радиационните области.“

Дали той има предвид проведените през 1998 е. изследвания на пирамидите?

Още през 1965 г. д-р Лаурен Язолино от университета в Бъркли подхвърли идеята в Хеопсовата пирамида да се сложи някакъв вид радар, за да се потърсят неоткрити досега проходи и помещения. Към тази идея го тласнал британецът Уилям Кингсленд с двутомното си произведение за Хеопсовата пирамида. В него последният предлага в Камерата на царя да се излъчат радиоимпулси с дължина на вълната пет метра и, установявайки силата им в приемника, да се намерят евентуалните неизвестни кухи пространства. Съвместно с професор Луис Уолтър Алварес от университета в Калифорния се създава своеобразен проект за проучване на камерите и въодушевено се търсят спонсори, които през следващите три години в крайна сметка били убедени, че:

„По-младите архитекти, така ми се струва, ще се откажат да осъществят идеите си за Хеопс. Може би това ще доведе до по-успешен резултат в бъдеще.“

Тоест не били спонсорирани експериментите за Хеопсовата пирамида, а тези за пирамидата на Хефрен. Това също изглеждало смислено, защото тогава се смятало, че камерите в Голямата пирамида вече били известни. Пирамидата на Хефрен обаче объркала експертите, защото винаги е било странно как такава огромна постройка разполага единствено с едно основно помещение. С радарите, поставени във вътрешността на монумента, Аварес имал намерение да измери мюонните частици и след това да запише импулсите на магнитен носител. Радарите били снабдени с много алуминиеви платки и освен това чувствителността им била редуцирана в такава степен, че да отчита единствено мюоните, които след преминаването си през камъка на пирамидата носят в себе си 10 милиарда електронни волта енергия.

Когато данните от измерванията в пирамидата на Хефрен станали известни, били пресметнати резултатите. Малко зашеметен египтологът д-р Арм Гонейд каза за тях следното:

„Това, което действа във вътрешността на пирамидата, противоречи на всички закони на физиката!“

Джон Тунстал, който трябвало да напише доклад за тези експерименти, също прави необичайно изявление:

„Но не беше ли объркана работата на тези модерни технически уреди от някаква превишаваща човешкото въображение сила?“

И още веднъж; д-р Гонейд:

„Или геометрията на пирамидата се отклонява от всички известни закони и това доведе до смущаващите резултати в нашите изследвания, или пък сме изправени пред необяснима загадка!“

Но какво се е случило?

Уредите отчели някакъв необичаен енергиен източник, чието действие било подобно на Слънцето, който обаче не се намирал над хоризонта, а под нивото на пирамидата. Дали изследователите са открили тайнствения „Раше“? Първоначално експериментът всъщност бил организиран така, че пропагандният ефект трябвало да подкрепи както египтологията, така и електронната индустрия, и то особено IBM. Идеята била — както по-късно в случая Гантенбринк — следователно не на всяка цена да бъде направено откритие, а само да се обърне внимание върху самия експеримент и така да се осигури медийният интерес. Но в действителност електронните уреди на IBM установиха наличието на още системи от тунели и помещения в пирамидата на Хефрен, които д-р Язолино коментира така:

„Винаги, когато неонът в радара се изразходеше, на телевизионния екран се появяваха тъмни петна, които приличаха на камери.“

Но по-късно професор Алварес се опита отново да се върне, преди нещата отново да потънат в забрава:

„Уредите бяха напълно изправни. В района на разположения на 35 градуса конус, който беше сканиран от радара, не показа никакви индикации за каквито и да било тунели или камери.“

Замерванията във всеки случай бяха проведени в ъглов периметър от три градуса, при което измервателното поле над един поставен на върха си конус с ъгъл от 70 градуса до главната камера на пирамидата достигнаха средно 84 мюонни удара. Доктор Гонейд отново беше малко объркан относно експериментите:

„Човек може да го нарече както си иска — окултизъм, проклятие на фараоните, вълшебство или магия, но във всеки случай в пирамидата действа сила, която изглежда, че не признава физическите закони.“

Но пък в Америка Алварес не само, че отхвърли всички описанията за случилото се, но още веднъж разказа за доверието си в научната способност на египтянина Амр Гонейд. После той обясни, че го канел за едногодишна съвместна работа в неговата лаборатория в Калифорния:

„Ако и за секунда бях допуснал безсмислиците, които му приписват, за истина, никога нямаше да го подтикна да работи за моя изследователски екип.“

Изгодното предложение просто накара лошо заплатеният египтянин да замълчи.

Дали този конспиративен начин на работа може да се нарече наука?

През март 1999 г. един читател ми съобщи за революционна статия, която била публикувана в булевардната преса под името „Шестте тайни на Хеопсовата пирамида“. Моите разследвания обаче показаха, че в немскоговорящия регион не можеха да бъдат намерени нито отговорният редактор, нито репортерът на предполагаемия археолог. След безброй разговори с редакцията на Coupe госпожа Зерфас най-накрая ми съобщи, че статията била заимствана от американско списание и отговорният археолог, който съобщавал за Хеопсовата пирамида, бил използвал псевдоним още в американския оригинал, но той наистина работел там.

За какво изобщо става дума в статията?

Един археолог от университета в Саарбрюкен, д-р Хелмут Вернер, както се твърди, бил проучвал вътрешността на Голямата пирамида заедно с трима свои колеги през април 1998 г. Изследователите успели да извършат сеизмографски замервания и с помощта на уреди с инфрачервена светлина локализирали над 200 изкуствено създадени кухи помещения в тялото на пирамидата. Последвалите вълнови изследвания през август 1998 г., за които били използвани специално създадени за целта рентгенови апарати, потвърдили наличието на тези помещения. Интересното в историята е, че още през 1987 г. професор Закуджи Йошимура и неговият екип от университета в Уаседа съобщиха за подобен брой кухи помещения. Въпреки че откритията на японеца бяха публикувани в доклад от 60 страници, до днес официалната египтология не им обръща никакво внимание.

В относително фантастично звучащия изследователски доклад от февруари 1999 г. д-р Бернер заявява, че:

„Египтяните са се научили да пазят тайните си от чужденци. В лабиринта от проходи и камери те са поставили многобройни смъртоносни капани, които функционират перфектно и до днес.“

Освен това Бернер съобщава за хиляди останки от скелети, които изгнили във вътрешността на пирамидата през последните векове. Следователно не би могло да става дума за мумии на египетски фараони и техните умрели членове от семейството, а за труповете на крадци на гробове, авантюристи и изследователи, които станали жертва на хитрите изобретения на строителите на пирамидите. Освен това д-р Вернер разказва за използването на видеоробот, който абсолютно би могъл да се окаже същият, разработен от канадската фирма Amtex and Spar Aerospace:

„В една шахта, чиито диаметър е едва колкото кюнец и отвежда вертикално нагоре, изпратихме един управляван дистанционно и с вградена видеокамера миниробот. След като измина около 150 метра веригите му забуксуваха в някаква камера. Там ние заснехме планини от пергаментови свитъци с непознати писмени знаци.“

Дали това е откритата от Кинеман и Петри тайна камера?

За разлика от проведения от Рудолф Гантенбринк и Германския археологичен институт в Кайро Upuaut-проект, в проекта Daedalos трябваше да се изследват абсолютно нови участъци на пирамидата. Но тези описания звучат странно, а и фантастично:

„Надявахме се, че с хващащото си рамо роботът ще успее да извади на бял свят документите. Но се случи нещо непонятно: топлинните му датчици изведнъж показаха нагорещяване над 1000 градуса. Гледайки монитора станахме свидетели как роботът се превърна в буца разтопен метал. Видеовръзката се разпадна!“

И досега не е неизвестно какво би могло да предизвика такава горещина. Но съгласно записки от пътеписи от 10. век още преди 1000 години от върха на Хеопсовата пирамида трябва да са „… излизали зелени лъчи“. Тайнственият д-р Хелмут Бернер също разказва особени неща:

„Преди няколко дни трима наши изследователи откриха стенна рисунка в един от тунелите на пирамидата, от която изпъкваше едно странно светещо око. Когато мъжете го докоснали внезапно се отворила една стена. Зад нея имаше стръмно стълбище, което водеше право надолу. Изследователите слязоха 123 стъпала и достигнаха врат от чисто злато! Досега не сме успели да отворим тази врата, единствено успяхме да разчетем йероглифите, които бяха издълбани в нея.“

По-нататък д-р Бернер съобщава за някои подстъпи, които трябвало да водят до непозната засега камера, която те проучили:

„Ние знаем единствено, че от външната стена на пирамидата към това помещение водят само незначителни, с дебелина на сламки канали. През тях душата на фараона трябва да е попадала направо на небето, за да се венчае там с Богинята на египтяните. Досега сме открили само три подобни шахти. Ако човек мислено ги удължи по продължение на тяхното движение, те посочват трите сини Слънца в небето на Орион, които са отдалечени на около 200 милиона светлинни години от Земята.“

Още през януари на 1972 г. египетският атомен физик д-р Фати ел-Бедеви от университета Ain-Shams в Кайро египтолога и специалистът по пирамиди д-р Аамед Факри внесоха нова идея. Атомният физик знаеше, че космическите лъчения на Слънцето действат като атомен реактор и превръщат въглерода от външната земна атмосфера в радиоактивния въглерод С-14. Преди това д-р Факри бил изследвал погребални дарове и мумии и се убедил, че с тях измервателните уреди полудявали. Внезапно мумиите се оказали с 500 години по-стари от саркофага, в който били положени, а житните семена били по-стари от съдовете, в които се намирали.

При датиране на възрастта до 5700 години науката винаги изтъква разликата от ± 150 години, използвайки метода С-14. Този метод наистина функционира само тогава, когато концентрацията на въглерод в атмосферата се е запазила константна през хилядолетията. Замервания, провеждани след атомна експлозия, показват на практика големи регионални отклонения в съдържанието на въглерод-14. Доктор Бернер също съобщава за налична радиация в Голямата пирамида:

„Ето, че ние вкарахме измервателни микроуреди в познатите ни до момента канали на външната стена. Стрелките веднага заподскачаха като луди. Наглият хай-тек компютър пресметна с вероятност 86,3 процента, че в центъра на Хеопсовата пирамида се крие радиоактивна енергия, отговаряща по сила на атомна бомба!“

Самата дума „пирамида“ дължим на гърците, която според някои египтоложки теории те пренасят от един триъгълен сладкиш на име „пирамис“. Би могло обаче и да е абсолютно другояче, и думата да идва от гръцкото „пиро“ („руго“), което означава „огън“! Следователно бихме могли — като първоначално обозначение за пирамида — да привлечем гръцката дума „пиро-мит“ („pyro-myt“), което може да бъде преведено като „средище на огън.“ и смисълът му може да бъде проследен от досегашния ход на изложението.

Гори ли наистина вечен огън в Голямата пирамида?

Най-малкото, което се случи е, че през 2001 година професор Марк Ленър и д-р Захи Хауас съобщиха новата си теория, че Голямата пирамида не е, както се твърдеше досега, изградена от 2,3 милиона каменни блока, а само от 750000. Това според мен може да се обясни с упоритите информации за скрити помещения в нея. Защото броят на вложените каменни блокове може да се редуцира единствено заради наличието на множество кухи пространства!

В историята на археологията египтологията заема своя особена позиция. Само от египетската пустинна земя с константна последователност бяха отнемани множество, някои от които дори до днес официално неоповестени находки! Историческата картина за древен Египет дори беше изяснена и големи части от йероглифите бяха разчетени, но мрачното минало на египетските Богове, както и преди, остава покрито под булото на неизвестността. Ако действително тук не става дума за научна фантастика и ако по-новите проучвания в Голямата пирамида имат връзка с всички описани дотук загадки на Забранената египтология, то настоящото изследване поема отговорността за евентуалните допуснати грешки!

Докато още през декември 1999 г. д-р Хауас говореше за мащабно планираната акция по отместването на блокиращия камък на Гантенбринк, министърът на туризма никога не успя да реализира своя проект за позлатения пирамидион. Уж на 30 декември 1999 г. — така се твърди — ислямските фундаменталисти се оплакали от планираната акция и понеже по онова време още продължавал месецът на постите, Рамазан, начинанието било заклеймено като престъпление срещу Аллах, така че било изоставено. Подобно „обяснение“ обаче отново е голяма глупост, която би могла да хрумне единствено на официалните египетски инстанции. Защото ясно е едно: за издигащия се на повече от 140 метра височина, девет метров пирамидион щеше да е необходим поне 150 метра висок кран. За практическото изпълнение на проекта освен това щеше да е необходим и военен вертолет, но на практика мнимият пирамидион никога не е съществувал! Въпреки това обстоятелство д-р Хауас не се умори да повтаря на аудиторията, че „проектът с пирамидиона“ носел много технически затруднения и затова за нощта на Коледа през 2000 година той нямало да може да бъде изпълнен. А пък египетският министър на културата Фарук Хосни каза:

„Монтираните на пирамидите камери отсега нататък ще се грижат за сигурността на туристите, за да не се откажат от определения предварително маршрут, включващ древния монумент.“

На практика Хосни се погрижи да не би на някой посетител да му падне камък на главата! Ако обаче всички отговорни институции и самият министър на тази държава своевременно лъжат, работата в областта на изследванията на пирамидите за един непосветен става много, много тежка!

Но въпреки това на 3 януари 2000 г. на една международна прескоференция д-р Захи Хауас не можа да се сдържи да насочи световното внимание отново към същата онази акция по отместването на камъка в Голямата пирамида, при което се заговори и за „послание към човечеството“. Хауас каза:

„С това ние ще донесем на света послание, едно послание на древните египтяни за хората от днешния свят.“

2000-та година скоро отмина — официално не се случи нищо!

Колко дълго още ще търпим „Забранена египтология“?