Алън Фолсъм
Завещанието на Макиавели (14)

14

— Питър Фадън — обяви в слушалката сух и дрезгав глас.

Мартин очакваше по-млад събеседник. Фадън звучеше като седемдесетгодишен, но в гласа му се долавяше енергията на човек, който не би се поколебал да влезе в юмручна схватка с някой трийсетгодишен мъж или да се надпива с него в близката кръчма. В него се долавяше и нещо друго — самочувствието на кореняк вашингтонец.

— Казвам се Никълъс Мартин, мистър Фадън — представи се той. — Бях близък приятел с Дан Форд, а също така и с Каролайн Парсънс и съпруга й. Бих искал да говоря с вас насаме.

— Кога? — изстреля ръмжащият глас. Без „защо“, без „къде“.

— Колкото по-скоро, толкова по-добре. Днес, дори още тази сутрин. Следобед ще присъствам на траурната служба за Каролайн, можем да се видим и след нея. Ще ви почерпя едно питие или ще вечеряме заедно.

Едва сега дойде логичният въпрос.

— Защо?

— Опитвам се да разбера с какво се е занимавал Майк Парсънс непосредствено преди смъртта си.

— Погледнете в официалния сайт на Конгреса.

— Вече погледнах. Там се споменава само за част от дейността му. Имам нужда от помощ.

— Наемете си някой гимназиален преподавател.

— От това може да изскочи материал и за вас, мистър Фадън. Не съм сигурен какъв, но предпочитам да го обсъдим на четири очи. Моля ви.

Настъпи продължителна пауза и Никълъс изпита мъчителното чувство, че ще получи отказ. После в слушалката отново прозвуча дрезгавият глас:

— Казахте, че сте били близък с Дан Форд.

— Да.

— Много близък?

— Бях най-добрият му приятел. Бях отседнал в парижкия му апартамент, когато го убиха.

Нова продължителна пауза.

— Добре — изръмжа най-сетне Фадън.