Метаданни
Данни
- Серия
- Джон Барън/Никълъс Мартин (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Machiavelli Covenant, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Веселин Лаптев, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2024 г.)
Издание:
Автор: Алън Фолсъм
Заглавие: Завещанието на Макиавели
Преводач: Веселин Лаптев
Година на превод: 2007
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Обсидиан
Град на издателя: София
Година на издаване: 2007
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Инвестпрес“ АД — София
Редактор: Матуша Бенатова
Технически редактор: Людмил Томов
Коректор: Петя Калевска
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/20046
История
- — Добавяне
136
2:22 сутринта
Трите бойни хеликоптера се появиха внезапно. Петимата бегълци се намираха някъде към средата на стръмния склон, под надеждното прикритие на гората. Хеликоптерите изгубиха височина и се насочиха към далечната страна на пролома, на около половин километър от тях. Шейсет секунди по-късно се появиха отново, подредиха се един зад друг и бавно увиснаха над коритото на потока с включени прожектори.
— Свалиха войници — рече Хап.
Президентът се обърна към Хосе.
— Оттук накъде? — попита на испански той.
— През платото и надолу по обратния склон. След двайсет минути отново ще пресечем потока.
— Там, където излязохме на открито?
— Да.
— Колко широко е платото?
— Двеста метра. След него трябва да прекосим скалиста местност и да навлезем в друга гора. Зад нея е курортът.
— Колко време ще ни трябва?
— Искате да стигнем бързо, нали?
— Да.
— В такъв случай ще се спуснем по един сипей между скалите. Наричат го „Дяволската пързалка“. Много е стръмен, но ще ни спести три километра по пътеките, или около четирийсет минути. А скалите от двете му страни ще ни предпазват от хеликоптерите.
Президентът преведе думите му на Мартин и Хап и попита:
— Имаме ли някакъв шанс по тази „пързалка“ в мрака?
— Ти решаваш — сви рамене Мартин.
Президентът се обърна към Хап и загрижено попита:
— Как е рамото ти?
— Добре съм. Да вървим към сипея.
— Искаш ли още едно хапче против болка?
— Не — поклати глава Хап, замълча за момент, после добави: — Всъщност да…
— Досега изобщо не сме почивали, господин президент — тихо се обади Мартин. — Силите ни се изчерпват и това важи не само за Хап, а за всички. Трябва да рискуваме и да направим кратка почивка. В противен случай нямаме никакви шансове.
— Прав си — кимна след кратък размисъл президентът и се обърна към Хап. — Ти ще бъдеш часовникът. Тръгваме в момента, в който кажеш.
— Добре, сър.
2:32 сутринта
— Готов съм — скочи на крака Хап. Другите бавно го последваха.
— Хап — спря ги Мартин. — Ще рискувам да се намеся в твоята работа. Нашата задача е президентът да стигне до курорта преди преследвачите ни. Но твоят приятел Уди и всички останали имат друга задача: да го хванат и да го изведат по-далеч оттук.
— Какво искаш да кажеш? — втренчено го погледна Хап.
— Ти разполагаш с автомат и деветмилиметров пистолет. Дай ми единия.
Хап се поколеба, после бръкна под спасителното одеяло и измъкна 9-милиметров зиг зауер.
— Знаеш ли как да го използваш?
— Ще се справя.